Архиеп. Серафим (Соболев) и църковните проблеми на съвременността
През 2012 г. в София излезе второ издание на Живот, чудеса и завети на светител Серафим Софийски. Изданието е подготвено от Българската старостилна църква, която е извън единство със световното православие. Повече от четвърт от сборника (105 от 416 стр.) критикува моята книга Жизнеописание на архиепископ Серафим (Соболев) (С. 2011).[1] Страниците са представени и на сайта на споменатата структура.[2] Тъй като става дума за възгледи на Богучарския архиеп. Серафим – известен подвижник на благочестието и авторитетен богослов, струва ни се необходимо да отговорим на споменатата критика.
Бъдещият йерарх е роден в Рязан през 1881 г. За епископ е ръкоположен в Крим от руските архиереи. Емигрира през 1920 г. Живее в България под юрисдикцията на Руската православна задгранична църква (РПЗЦ). През 1945 г. преминава в Московска патриаршия. Изказва се против икуменизма и преминаването на Църквата към новия календар. Автор е на книгата Руската идеология, както и на трудове, насочени против догматичните заблуждения на митр. Антоний (Храповицки) и прот. Сергий Булгаков. Известен е и като чудотворец. В България мястото на неговото погребение се почита.
След преминаването на Българската църква към новия календар през 1968 г. привържениците на стария стил вземат на въоръжение името на архипастиря и макар той да умира 18 години преди това печално събитие, групата на българските клирици и миряни оправдава своето отделяне с авторитета на архиеп. Серафим.
Цялата статия: Архиеп. Серафим (Соболев) и църковните проблеми на съвременността
Бог и история в късновизантийското богословие
Една от знаковите автори от епохата на късна Византия е св. Григорий Паламà. Той не съставя цялостна система, а тълкува Божието откровение в историята. Това не е случаен феномен, нито пък се дължи на липса на философско образование на светеца. Тъкмо обратното – през първите двадесет години от живота си в императорския двор в Константинопол той получава прекрасно философско образование. Особено е отдаден на изучаване на аристотеловата традиция. Седемнадесетгодишен говори за логиката на Аристотел с такъв успех пред василевса Андроник ІІ и пред други официални лица, че знаменитият му учител Теодор Метохит възкликва: „Ако сам Аристотел присъстваше, щеше да го похвали”.[1]
Св. Григорий обаче не търси Бога единствено с ума си, а и със сърцето си. То е съкровищницата на ума и „първият плътски орган на разумността”.[2] „Разпиленият в сетивата ум”[3] на човека не може да пристъпи действително към Бога, нито да придобие истински опит за него. Ето защо това изисква очистване и съсредоточаване в сърцето. Следвайки библейския и светоотечески път, Паламà посвещава на познание за Бога не само мисълта си, но и цялото си същество. Докато се намира още в двора на василевса, той се подлага на лишения. Презрял светската слава и предначертаната му блестяща кариера на политик, оставя двора на василевса около двадесетата си година и се отдава на монашески живот. Като монах-исихаст той остава и вероятно щеше да остане през целия си живот неизвестен, ако не бе предизвикан т. нар. исихастки спор при появата на калабрийския гръцки монах Варлаам. Същият се наема да въведе в православното богословие агностицизма. Като се обръща към непонятността на Бога, той изключва възможността за оформяне на аподиктични силогизми за божествените неща, както и всяка мисъл за действително общение на Бога с човека в историческия процес.
Цялата статия: Бог и история в късновизантийското богословие
Половин век богословие (1950-2000): критичен поглед
В началото е необходимо да направя няколко уточнения върху темата. Те засягат хронологичните и пространствените ѝ граници. Не е възможно да обхванем цялостно миналото на богословието, а само един конкретен период – именно втората част на 20 век, когато се развива Богословският факултет в Солун. Следователно от само себе си се разбира, че разсъжденията ми ще се отнасят до тази школа, на която сам служих в продължение на четиридесет години.
Тези четиридесет години съвпадат с две трети от живота на нашия факултет – точно толкова е и пътят на Божия народ към обетованата земя. Път, разбира се, сред безводни пустини, но и с много свежи оазиси по него. Този път, както колегите от моето поколение могат да потвърдят, мина през места, които сложиха отпечатък върху богословието и дадоха възможност на участващите в него да се похвалят днес в Господа, правейки си критична оценка и предавайки щафетата на новото поколение.
Цялата статия: Половин век богословие (1950-2000): критичен поглед
Живо Предание на една година
Точно преди година, на Благовещение 2012, се появи „Живо Предание” – проект на „Двери на православието”, определен в подзаглавието си като място за образците на съвременното православно богословие. Една година все още не е достатъчно дълъг период за достоверни изводи и равносметки. Такива ще могат да бъдат направени доста по-късно. И все пак през тази първа година бяха поставени, – а с инициативата „Нашите учители” и доразвити – основите на осъществяването на първоначалния ни замисъл. А именно страницата „Живо Предание” да заработи и да се утвърди като пространство за публикуване на най-стойностното от съвременното богословие.
В проекта се включиха автори и преводачи, сред които членове на редакционния екип, преподаватели по православно богословие, клирици и миряни с разностранни интереси в богословието и сходните му области. С общи усилия пред българоезичната аудитория бяха представени общо 80 имена, от които 70 православни богослови и 10 – представители на други християнски традиции. В тематичните рубрики на проекта за първи път на български език бяха публикувани над 100 разнообразни по съдържание богословски текстове. Добавени към предварително интегрираните в „Живо Предание” – съгласно замисъла на проекта – по-стари текстове от „Двери”, броят на представените към 25 март 2013 г. автори достигна 180, което, без излишна скромност, може да бъде определено като нелоша представителност на съвременната богословска мисъл.
В тази първа година се оформиха и заработиха и справочни рубрики, целящи да улесняват интересуващите се от съвременно богословие в достъпа им до информация за нови книги и книжарници, био-библиографични справки на съвременни богослови и сходни интернет-проекти и портали.
Още през първата си година „Живо Предание” придоби популярност и вън от България, за което свидетелстват множеството контакти и сътрудничеството на екипа ни с колеги-богослови и църковни публицисти от Англия, Франция, Гърция, Русия. За което сме особено щастливи и благодарни, тъй като без подобно сътрудничество сме повече или по-малко обречени на самозатвореност и провинциализъм.
За да стане възможно всичко това дължим, разбира се, благодарност както на нашите сътрудници, така и на фондация „Комунитас”, без чиято финансова подкрепа проектът нямаше да заработи и да се развие с толкова бързи темпове.
Молим Бога да благоволи над намеренията ни и да ни укрепва в усилията ни да продължим започнатото и задълбочим постигнатото, така че с още по-богати ресурси „Живо Предание” и занапред да се утвърждава като авторитетна и търсена територия на съвременната богословска мисъл и творчество.
Изповед и причастие
Доклад до Св. Синод на Православната църква в Америка
1
Появилите се в нашата Църква спорове и въпроси за по-честото причастяване, за връзката на тайнството Причастие с тайнството Покаяние, за същността и формата на изповедта и т. н., не са признак за слабост или упадък, а за живот и за жизненост. Сред православните хора, сред членовете на нашата Църква се пробужда интерес към главното, възниква жажда за автентично духовното. Дори само за това си струва да благодарим на Бога. И затова би било крайно неправилно да се опитваме да разрешаваме тези спорове и въпроси единствено с административни мерки – с укази и инструкции. Защото пред нас е духовен въпрос и той засяга буквално всички страни на нашия църковен живот. Ето върху това трябва да се спрем на първо място.