Колегията за определяне на носителя на Голямата награда за научна и изследователска дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е определила за носител на наградата за 2020 г. проф. дфн Георги Атанасов Попов от Богословския факултет.

Свещенически син и по-голям брат на иконом Кирил Попов, Георги Попов завършва през 1963 г. шестгодишния курс на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ на гара Черепиш, Врачанско, и Славянска филология в СУ. Започва работа най-напред като учител, като не престава да се занимава и с наука. Благодарение на богословската и църковнопевческата си подготовка той заедно с друг един семинарист и богослов, известния славист Стефан Кожухаров (1934-2000 г.), става водещ изследовател на историята на православната славянска химнография.

На 15 ноември след кратко боледуване почина прот. Емил Софрониев Николов. Свещеникът е загубил живота си от усложнение вследствие на коронавирусна инфекция.

Прот. Емил Софрониев Николов е роден на 19.6.1961 г. в с. Кутово, общ. Видин. Завършва Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ през учебната 1980-1981 г.

Ръкоположен е в свещенически чин на 30.11.1992 г. в храм „Св. Николай“, гр. Видин, от Видински митрополит Дометиан и е назначен за енорийски свещеник при църквата „Рождество Богородично“ в гр. Дунавци. От 21.4.1994 г. е енорийски свещеник при храм „Света Троица“ в с. Кошава.

През последните две години прот. Емил Николов беше назначен на енорийско служение в митрополитския храм „Св. Николай“ в гр. Видин, като продължи да обгрижва и енорията в с. Кошава.

В рамките на по-малко от седмица починаха трима свещеници от Неврокопска епархия.

На 14 ноември след кратко боледуване почина свещ. Никола Иванов Димитров от с. Катунци, Неврокопска епархия, съобщават от епархийското ръководство. Опелото му ще извърши днес от 14 ч. Неврокопският митрополит Серафим в храм „Св. Атанасий“, с. Катунци.

О. Никола е роден на 5.8.1964 г. в с. Катунци, ръкоположен е за свещеник от Неврокопския митрополит Пимен. Дългогодишен енорийски свещеник при храм „Св. Атанасий“ в с. Катунци и завеждаш енориите в с. Златолист и с. Пирин.

През последните години о. Никола възобнови строителството на нов храм в с. Катунци, посветен на св. Богородица. О. Никола се отличаваше със своята доброта и отзивчивост.

Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!

В навечерието на Рождественския пост Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит се обърна с пастирско слово към клира и паството на Софийска епархия, което публикуваме:

„В напрежението на днешния ден, в трудностите и ограниченията на пандемичната обстановка, ние, православните християни, навлизаме в онова друго време, когато се подготвяме да изживеем отново дивната радост на Рождественската нощ. Постът е пред нас и ние потъваме в тайната на благочестието, когато „Словото стана плът“ (Иоан 1:14). Истинското Богоявление, изявено в пълнота, по словата на св. Василий Велики, е тайната на Боговъплъщението. Бог дойде сред нас, като прие човешката природа, за да ни откупи от силата на смъртта и ни открие вечния живот. В тази най-удивителна в човешката история нощ Младенецът Христос прегърна падналото човечество и прие човешката наша природа, за да я освети и да ни направи синове Божии. Спасителният Божи план започва своето действие, за да завърши в зарите на Христовото възкресение. „С нас е Бог“ (Мат. 1:23) и светът е друг, животът има нов устрем, с който се преодоляват трудностите на човешкото битие.

Братя и сестри,

Дните са трудни. Живеем във време на изпитание, когато трябва да покажем силата на вярата си, скромността и дисциплината си, като се съобразим с всички препоръки, които изискват от нас здравните власти. Нека не униваме, страх да не задушава съвремието ни, а точно обратното, радостта на раждащия Се Христос да ни окриля и да ни дава духовна сила, за да преминем поста и достигнем до Празничната нощ. В трудностите ние християните разкриваме своята мощ. Любовта, състраданието и помощта са връзките на Христовото общество и в тези дни сме длъжни постоянно да разкриваме един на друг тези добродетели. Да не забравяме словата на нашия Спасител: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“ (Иоан 16:33), и с тази Божия повеля спокойно да преминем през постния период. Нека се молим искрено за благополучието на нашия народ и цялото човечество. Нека постоянната молитва стори чудеса и в утрешния ден да бъдем по-здрави, както духовно така и физически.

Обични в Господа отци, монаси, монахини, братя и сестри от Варненска и Великопреславска епархия,

Днес светата Църква отбелязва паметта на св. Йоан Златоуст – любим светец, за когото си спомняме всеки ден, когато отслужваме съставената от него св. Литургия.

Спомняме си и за монашеските дни, прекарани в манастира с ясното съзнание, че в манастир човек отива, за да се спасява, а не за да загуби спасението, да се труди, а не да бездейства. Времето в светата обител се прекарва в труд, молитва и четене на душеполезни книги. Манастирският живот и черните одежди означават смирение и покаяние. Ние сами сме си избрали този път. В манастира всеки монах си има килия. Когато живееш в килия, трябва да сменяш нещата, които вършиш, за да може с по-голяма охота да пристъпваш към всяко от тях, т. е. да се молиш, четеш, работиш. За нас, митрополията е също манастир, в който си имаме килия. Колко е утешително да останеш в килията си сам, с Бог! Всъщност килията е мълчаливият свидетел на нашия живот. В бъдещия век може да бъде и наш съдник за това, което сме сторили или не сме сторили.

За всеки човек домът е място на сигурност и спокойствие, а също така може да бъде крепост и прибежище, място за живеене и труд. В духовен смисъл за нас, християните, домът е „килията“ на домашната църква.