По-малко от месец преди парламентарните избори у нас Св. Синод публикува окръжно във връзка с участието на клирици в предизборната надпревара. За пореден път Св. Синод напомня на свещенослужителите, че санът им не позволява да се ангажират пряко с партийни интереси и да извършват чинопоследования по мероприятия и офиси на политически партии. В окръжното  по-точно се казва:

„Св. Синод в заседанието си на 16.02.2021 г., прот. № 1 – пълен състав, разгледа въпроса за участието на духовни лица в политически мероприятия на партиите във връзка с предстоящите избори и реши:

1. Напомня, че съгласно 6-то и 81-во Апостолски правила, 10-то правило на VІІ Вселенски събор и чл. 139, ал. 1 от УБПЦ – БП, свещенослужители не могат да участват в общински избори като кандидати за кметове и общински съветници, както и да бъдат избирани за народни представители;

2. Молебени и водосвети по молба на политически партии, лица и сдружения, според изискванията на Православната църква, да се извършват само и единствено в православни храмове;

3. Приветствието на свещенослужителите да бъде с духовно съдържание“.

„Градина на духовността. Света гора и българското изкуство от първата половина на ХХ век“ е озаглавена изложбата в Софийската градска художествена галерия, която представя българския поглед към монашеството на Атон. Към експозицията ще бъдат организирани и три лекции, разширяващи гледната точка по темата.

Първата лекция – „Българите и Атон до 14-и век“ – с лектор проф. Димо Чешмеджиев е на 10 март от 18 ч. На 17 март е лекцията „Поклонничеството в Света гора днес. Една субективна гледна точка“. Лекторът Димитър Стоянович ще представя личните си впечатления от Света гора.

На 24 март ще се състои лекцията „Светогорската съкровищница на българската книжовност“ на свещ. Козма Поповски от Църковноисторическия и археологически институт на Св. Синод.

На 7 март 1971 г. Българската православна църква, а и цяла България се разделят с първия в най-новата ни история патриарх – Българския патриарх Кирил. С човека, успял не само да се издигне до най-високия връх в църковната йерархия, но и останал в историята на българската книжовност като един от най-ярките и плодовити изследователи на църковната ни история, заслужил с това признанието на три духовни академии и на самата Българска академия на науките, която през 1970 г. го избира за свой действителен член. И който, не на последно място, остава в историята и с активната си роля, заедно с тогавашния Софийски митрополит и сетне Български екзарх Стефан, за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта. Заради което през 2000 г. – отново заедно с екзарха – получи и признанието да бъде провъзгласен за „праведник на народите“, дадено на двамата не от кого да е, а именно от институцията, изследваща съдбата на избитите във Втората световна война евреи – „Яд ва-Шем“ („Памет и име“).

Българският патриарх Неофит изпрати съболезнователно писмо до Сръбския патриарх Порфирий относно кончината на Захумско-Херцеговинския епископ Атанасий (Йевтич). Предстоятелят на Българската църква определя покойния епископ като една от най-ярките личности на съвременното православно богословие, чието име ще остане безсмъртно в паметта на Православната ни църква.

В писмото на Негово Светейшество патр. Неофит се казва:

Ваше Светейшество,

С болка научихме за преставянето в Господа на бившия Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич).

Владика Атанасий – епископът с безсмъртно име – остава в паметта на Православната ни църква като изключително харизматична, авторитетна и дълбоко вярваща личност, като достоен пастир и скромен монах, който в творчеството си се доказа като изключителен познавач на Свещеното Писание, Патрологията и Догматическото богословие.

По време на редовното правителствено заседание вчера кабинетът отпусна 1.638 милиона лева за строително-ремонтни дейности за два православни храма и за джамията „Макбул Ибрахим паша“ в Разград.

Близо 438 000 лева получи Българската патриаршия. От тях 120 000 лева са предназначени за строително-ремонтни дейности по храм „Св. пророк Илия“ в с. Сугарево, общ. Сандански. Неврокопският митрополит Серафим посочи, че няма малък или голям храм по значимост, тъй като всеки храм е дом Божи. „И за нас той е ценен, защото е израз на вярата, стремежа към добродетели на нашия народ, заради който той е изграждал храмовете ни. Възстановяването на „Св. пророк Илия“ в подобаващ вид ще е свидетелство и за нашата обща загриженост и любов към Бога“, отбеляза митр. Серафим.