Запитан дали има морална криза в Българската православна църква с оглед на последните скандали, патриарх Неофит каза пред журналисти в Разград, че тези въпроси предстои да бъдат обсъждани.

Епископ Борис днес коментира за първи път в ефир, в предаването на Карбовски, обвиненията срещу него. Очаквано той отрече всичко – купуването на гласове, манипулирането на избора и развратния начин на живот. В неговата трактовка той нямал яхта, а „малко рибарско корабче в наследство”, а сега ползвал „корабче” на приятели. Той се бил учил да плава в Русе, затова и имал „капитанска тапия” за плавателен съд „до 25 хиляди бруто-регистър тона”! Жена в Русия също нямал, а негови познати, между които и бивши служителки, му идвали на гости в България. Мерцедесът му бил „много стар и струвал едва 20 000 лева”, като игуменът не коментира останалите мерцедеси в гаража му (излъчени в национален ефир) с идентични номера според рождената му година... Припомняме, че преди две години Борис грозно изблъска журналистката на Нова телевизия от гаража си и каза, че тези коли били купени честно, „със заплати”.

Епископът се беше подготвил с експертиза относно писмото, което блаженопочиналият Пловдивски митрополит Арсений препраща към св. Синод, с разкрития за финансови злоупотреби и което беше публикувано и в Двери. Според експертизата то не е писано от монаха Стилиян. Игуменът явно разчита, че това е достатъчен аргумент срещу изнесените в писмото данни, като избегна да коментира писмената резолюция на митр. Арсений, който се възмущава, че това е „поредната жалба срещу Бачковския игумен”, която той препраща към Св. Синод. В действителност писмото е подписано от „йеромонах ...” (с нечетлив подпис; но покойният Стилян е бил само монах – грешката в определянето на автора на сигнала е на първия автор на коментара по това писмо, журналист от региона; според последни проучвания може да се предполага, че авторът е йеромонах Митрофан, който през 80-те години на миналия век става монах и затова пише за 20-годишен опит от живот в тази среда, а о. Стилян е монах още от около 1960 г.; о. Митрофан е бил родом от с. Новаково, откъдето е родом и зографският игумен архим. Амвросий, живял е в Асеновград, имал е семейство и деца и след овдовяване в пенсионна възраст става монах в Бачковския манастир – бел. ред.). При всяко едно положение обаче писмото-сигнал е писано от монах от братството. В това не се е съмнявал покойният митрополит Арсений, както между впрочем и всички митрополити от Св. Синод, само че са предпочели да не вземат отношение...

На 89-годишна възраст в София на Никулден почина г-ца Златка Генкова, богослов, дългогодишен служител в Синодално издателство и неуморен труженик в областта на църковната книжнина и просвета. До смъртта си г-ца Генкова запази своята работоспособност и ясен ум и работеше по подготовката на различни издания. Последната й работа беше върху Новия Завет. Четирите евангелия с кратки пояснения, издаден преди два месеца.

Златка Генкова е родена на 26 октомври 1924 г. в семейство на аптекари от Ловеч. Завършва немско училище в София и Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” в последния випуск, в който се приемат жени. След това факултетът е закрит и преобразуван в Духовна академия под юрисдикцията на Св. Синод на БПЦ. Благодарение на добрата си научна подготовка Златка Генкова е ангажирана в просветно-издателската дейност на Св. Синод и почти всички книги, издадени по онова време, са преминали през ръцете и очите на г-ца Генкова. Тя е сътрудник и коректор на трудовете на някои от големите български богослови като проф. протопрезвитер Стефан Цанков, проф. Тодор Събев, проф. Боян Пиперов.

Колосалният труд на живота й е преписването по новия правопис след 1945 г. и коригирането на текста на Библията за изданието на Св. Синод от 1982 г. Работата по него започва в края на 70-те години. Г-ца Генкова няколко пъти преписва на пишещата си машина и заедно с проф. Тодор Поптодоров коригира текста на Св. Писание. Дълги години тя е коректор на Синодално издателство. През 1995 г. Св. Синод я назначава за главен редактор на „Църковен вестник” на мястото на проф. Иван Желев, освободил поста поради избирането му за зам.-ректор на СУ, и така става първата и засега единствена жена на този пост.

Днес в Созопол тържествено отбелязаха празника на св. Николай Чудотворец. След празничната литургия в храм „Св. Георги”, която отслужиха ставрофорен иконом Иван Попов, новоръкоположеният свещеник Димитър Попов и още един гост-свещеник, беше отслужена панихида за починалите моряци и водосвет за здравето на живите. След това се извърши литийно шествие до пристанището на града начело с кръста, хоругвите, свещениците, певците, собственици на плавателни съдове, които носеха венците, осветени в храма. Сред първите беше кметът Панайот Рейзи с иконата на св. Николай Чудотворец, други представители на общинската власт, църковните настоятели, моряци, рибари и множество жители и гости на града. Отец Иван поръси със светена вода десетки рибарски кораби и лодки, чиито капитани стояха чинно на пристана. След това по традиция в морето отплаваха рибарски кораби, лодки и яхти, които хвърлиха в морето осветени венци в памет на загиналите моряци.

След това в археологическия комплекс на манастира „Св. Йоан Предтеча” на едноименния остров срещу Созопол беше поставено копие на историческата икона на Божията майка „Св. Богородица Всеблажена - Камариотиса”. Чудотворната икона е била най-голямата светиня на това важно манастирско средище, разрушено през 17 век. Тя е спасена от монашеското братство, което напуска обителта след нейното разрушаване през 1629 г. Инициативата беше на фондация „Св. Йоан Предтеча и Кръстител”, която си е поставила за цел да възстанови и разкаже в слово и образи историята на патриаршеската и императорска ставропигиална обител, която векове наред е играла ключова роля в духовния живот на черноморските градове. Копието от иконата, което ще остане там, където е била иконостасната преграда, за да имат малка представа поклонниците и туристите за светостта на мястото, беше осветено от свещ. Димитър Попов от Созопол на връх Никулден.

Снимка: Михаил Заимов

Днес празнични богослужения за Никулден бяха отслужени в православните храмове във всички епархии на БПЦ.

Стобийският епископ Наум, главен секретар на Св. Синод, оглави св. Литургия в столичния старинен храм „Св. София”. В съслужение с него беше храмовото духовенство.

Стотици богомолци се стекоха днес към малкия столичен храм „Св. Николай Чудотворец” (срещу митрополията), за да вземат участие в св. Литургия. Само малка част от тях успяха да влязат в храма по време на службата. Св. Литургия оглави Знеполският епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит, а в съслужение с него бяха о. Николай Нешков, предстоятел на храма, о. Кирил Попов и други духовници. С преместването на о. Николай в този храм се възроди и енорийският живот в него, а разпиляната по известните причини енория на руската църква намери свой нов дом.