Районна прокуратура Варна е назначила допълнителна съдебно-медицинска експертиза за смъртта на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, пише в-к „Труд”.

Говорителят й Радослав Лазаров обаче не пожела да каже, какъв е мотивът за документалната проверка на здравния статус на дядо Кирил. Първоначалната експертиза, възложена на специалисти от Университетската болница във Варна, показа като причина за смъртта удавяне, без да са открити данни за други увреждания.

„Тя е на база на първата експертиза, по писмени данни и е с цел да отговори на въпроса, дали предишните му заболявания са спомогнали за настъпването на този резултат”, каза окръжният прокурор Владимир Чавдаров.

Запитан дали има морална криза в Българската православна църква с оглед на последните скандали, патриарх Неофит каза пред журналисти в Разград, че тези въпроси предстои да бъдат обсъждани.

Епископ Борис днес коментира за първи път в ефир, в предаването на Карбовски, обвиненията срещу него. Очаквано той отрече всичко – купуването на гласове, манипулирането на избора и развратния начин на живот. В неговата трактовка той нямал яхта, а „малко рибарско корабче в наследство”, а сега ползвал „корабче” на приятели. Той се бил учил да плава в Русе, затова и имал „капитанска тапия” за плавателен съд „до 25 хиляди бруто-регистър тона”! Жена в Русия също нямал, а негови познати, между които и бивши служителки, му идвали на гости в България. Мерцедесът му бил „много стар и струвал едва 20 000 лева”, като игуменът не коментира останалите мерцедеси в гаража му (излъчени в национален ефир) с идентични номера според рождената му година... Припомняме, че преди две години Борис грозно изблъска журналистката на Нова телевизия от гаража си и каза, че тези коли били купени честно, „със заплати”.

Епископът се беше подготвил с експертиза относно писмото, което блаженопочиналият Пловдивски митрополит Арсений препраща към св. Синод, с разкрития за финансови злоупотреби и което беше публикувано и в Двери. Според експертизата то не е писано от монаха Стилиян. Игуменът явно разчита, че това е достатъчен аргумент срещу изнесените в писмото данни, като избегна да коментира писмената резолюция на митр. Арсений, който се възмущава, че това е „поредната жалба срещу Бачковския игумен”, която той препраща към Св. Синод. В действителност писмото е подписано от „йеромонах ...” (с нечетлив подпис; но покойният Стилян е бил само монах – грешката в определянето на автора на сигнала е на първия автор на коментара по това писмо, журналист от региона; според последни проучвания може да се предполага, че авторът е йеромонах Митрофан, който през 80-те години на миналия век става монах и затова пише за 20-годишен опит от живот в тази среда, а о. Стилян е монах още от около 1960 г.; о. Митрофан е бил родом от с. Новаково, откъдето е родом и зографският игумен архим. Амвросий, живял е в Асеновград, имал е семейство и деца и след овдовяване в пенсионна възраст става монах в Бачковския манастир – бел. ред.). При всяко едно положение обаче писмото-сигнал е писано от монах от братството. В това не се е съмнявал покойният митрополит Арсений, както между впрочем и всички митрополити от Св. Синод, само че са предпочели да не вземат отношение...

На 89-годишна възраст в София на Никулден почина г-ца Златка Генкова, богослов, дългогодишен служител в Синодално издателство и неуморен труженик в областта на църковната книжнина и просвета. До смъртта си г-ца Генкова запази своята работоспособност и ясен ум и работеше по подготовката на различни издания. Последната й работа беше върху Новия Завет. Четирите евангелия с кратки пояснения, издаден преди два месеца.

Златка Генкова е родена на 26 октомври 1924 г. в семейство на аптекари от Ловеч. Завършва немско училище в София и Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” в последния випуск, в който се приемат жени. След това факултетът е закрит и преобразуван в Духовна академия под юрисдикцията на Св. Синод на БПЦ. Благодарение на добрата си научна подготовка Златка Генкова е ангажирана в просветно-издателската дейност на Св. Синод и почти всички книги, издадени по онова време, са преминали през ръцете и очите на г-ца Генкова. Тя е сътрудник и коректор на трудовете на някои от големите български богослови като проф. протопрезвитер Стефан Цанков, проф. Тодор Събев, проф. Боян Пиперов.

Колосалният труд на живота й е преписването по новия правопис след 1945 г. и коригирането на текста на Библията за изданието на Св. Синод от 1982 г. Работата по него започва в края на 70-те години. Г-ца Генкова няколко пъти преписва на пишещата си машина и заедно с проф. Тодор Поптодоров коригира текста на Св. Писание. Дълги години тя е коректор на Синодално издателство. През 1995 г. Св. Синод я назначава за главен редактор на „Църковен вестник” на мястото на проф. Иван Желев, освободил поста поради избирането му за зам.-ректор на СУ, и така става първата и засега единствена жена на този пост.

Днес в Созопол тържествено отбелязаха празника на св. Николай Чудотворец. След празничната литургия в храм „Св. Георги”, която отслужиха ставрофорен иконом Иван Попов, новоръкоположеният свещеник Димитър Попов и още един гост-свещеник, беше отслужена панихида за починалите моряци и водосвет за здравето на живите. След това се извърши литийно шествие до пристанището на града начело с кръста, хоругвите, свещениците, певците, собственици на плавателни съдове, които носеха венците, осветени в храма. Сред първите беше кметът Панайот Рейзи с иконата на св. Николай Чудотворец, други представители на общинската власт, църковните настоятели, моряци, рибари и множество жители и гости на града. Отец Иван поръси със светена вода десетки рибарски кораби и лодки, чиито капитани стояха чинно на пристана. След това по традиция в морето отплаваха рибарски кораби, лодки и яхти, които хвърлиха в морето осветени венци в памет на загиналите моряци.

След това в археологическия комплекс на манастира „Св. Йоан Предтеча” на едноименния остров срещу Созопол беше поставено копие на историческата икона на Божията майка „Св. Богородица Всеблажена - Камариотиса”. Чудотворната икона е била най-голямата светиня на това важно манастирско средище, разрушено през 17 век. Тя е спасена от монашеското братство, което напуска обителта след нейното разрушаване през 1629 г. Инициативата беше на фондация „Св. Йоан Предтеча и Кръстител”, която си е поставила за цел да възстанови и разкаже в слово и образи историята на патриаршеската и императорска ставропигиална обител, която векове наред е играла ключова роля в духовния живот на черноморските градове. Копието от иконата, което ще остане там, където е била иконостасната преграда, за да имат малка представа поклонниците и туристите за светостта на мястото, беше осветено от свещ. Димитър Попов от Созопол на връх Никулден.

Снимка: Михаил Заимов