Архим. Дионисий (Мишев) отслужи опелото на известен български емигрант-монархист в столичния храм „Света Софѝя“. Христо Куртев почина преди дни на 81 години. На неговото погребение присъстваха Симеон Сакскобурготски и неговата съпруга доня Маргарита, видният масон и велик приор на ордена на тамплиерите Румен Ралчев, светският хроникьор Иван Тенев, дипломати, някогашни депутати от НДСВ.

През 2017 г. Св. Синод заведе църковно-наказателно дело срещу амбициозния архимандрит, но резултати от него така и не бяха обявени. Четири години по-късно, в разгара на антиправителствените протести през 2021 г., по повод запитвания за статута на духовника, от канцеларията на Св. Синод заявиха, че „… от 2017 г. архимандрит Дионисий има забрана за извършване на богослужения и срещу него има заведено църковно-наказателно дело за първостепенни канонически нарушения“.

Няма официална информация дали архим. Дионисий е възстановен в служение от Св. Синод. Знае се само, че ръководството на Софийска митрополия му е дало разрешение за отслужването само на това опело.

Днес в София ще бъдат посрещнати мощи на св. Георги Победносец. Това става с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит. Частицата от мощите на светеца идва у нас от храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ в гр. Нигрита, област Сяр (Серес, Северна Гърция). Тя ще остане за поклонение в България до 7 май.

Днес в 16 ч. шествие с реликвата ще тръгне от храм „Св. Марина“ в двора на Софийска митрополия и ще се отправи към старинния столичен храм „Света Софѝя“. Там ще бъде посрещната в 16:30 ч. и ще остане и утре, 27 април.

През следващите дни, до 7 май, мощите ще са на разположение за поклонение в различни храмове на Софийска епархия по следния график:

28-30 април – храм „Св. Атанасий“, с. Горни Лозен;
1-3 май – Църногорски (Гигински) манастир „Св. Козма и Дамян“ край с. Гигинци, Брезнишко;
4 и 5 май – стария храм „Св. Петка“, гр. Брезник;
5-7 май – храм „Св. вмчк Георги“, гр. Перник.

В първите часове на 25 април 2023 г. ни напусна църковният певец Тома Йорданов Питков. Той си отиде от този свят на 92-годишна възраст, на втория ден след именния си празник.

Тома Питков е потомък на македонски българи-бежанци, заселили се първо в град Кърджали. Той учи във вокалния факултет на Държалната музикална академия, а след това десетилетия наред работи като певец и диригент. Служил е в румънската църква „Света Троица“ в София, в столичния храм „Свети Дух“ в кв. „Надежда“ и в други храмове.

Тома и брат му Стойно дълги години бяха и хористи (от началото на 80-те години до 2003 г.) в известния наш камерен ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният“. Издал е и няколко диска с църковна музика.

Богословският факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през тази година изпълва стогодишнина от учредяването си през 1923 г. По решение на ръководството на висшата богословска школа всеки месец на настоящата юбилейна година в академичния параклис се отслужват помени за отишлите си от този живот в различните десетилетия преподаватели.

Утре, 25 април, вторник, от 17:00 ч. ще се отслужи панихида за няколко от покойните преподаватели, които са починали през м. април. Това са проф. д-р Димитър Витанов Дюлгеров (1890-1966 г.), преподавал догматика, проф. Александър Иванов Милев (1904-1980 г.), преподавал класически езици, хоноруван преподавател Александър Величков (1905-1985 г.), преподавал апологетика и агиология, проф. д-р Тотю Пенчев Коев (1928-2006 г.), преподавал догматика, старши преподавател Стоян Христов Стоянов (1936-2016 г.), преподавал немски и английски език.

Панихидата ще отслужи гл. ас. ставроф. ик. д-р Стефан Стайков, председател на църковното настоятелство на академичния параклис.

Бог да прости нашите учители!

На 20 април Негово Светейшество Българският патриарх Неофит прие новоизбраното през декември 2022 г. (тук) настоятелство на българските православни църкви в Турция (Одрин и Истанбул) начело с председателя Димитър Йотев. В срещата са взели участие митрополитите Пловдивски Николай, Русенски Наум и Старозагорски Киприан, който през последните години е натоварен от Св. Синод да бъде връзка с православните българи в южната ни съседка. Били са обсъдени задачите пред настоятелството, сред които е и попълването на мястото за свещеник при българските църкви в Одрин след кончината на о. Александър Филипов Чакърък на 17 март т. г. (тук). Според договореностите от февруари 1945 г. между двете ни поместни църкви, българските църковни общини в Турция минават под юрисдикцията на Константинополската Вселенска патриаршия, но българските общности в двата града имат право да предлагат свои кандидати за свещеници.

На срещата при патриарха не е присъствал назначеният от Вселенска патриаршия клирик от български произход архим. Харалапий (Ничев), който от лятото на 2020 г. е натоварен да служи в истанбулските български църкви (тук). Припомняме, че неговото назначение не срещна одобрението на нашето висше църковно ръководство за служението си там.