От днес към Русенска митрополия работи телефонна линия за духовна и психологическа подкрепа на хората от епархията. Тя беше открита във връзка с увеличаване на тревожността сред хората по повод разпространението на COVID-19. Услугата беше стартирана с благословението на Русенския митрополит Наум.

На телефонната линя ще отговяра психотерапевтът Божидара Ангелова-Рикева

тел. +359 878 537 074

всеки ден от 10:00 до 18:00 ч.

Божидара Ангелова-Рикева е завършила СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност „Дефектология“, има магистърска степен от РУ „Ангел Кънчев“, специалност „Психология на педагогическото общуване“ и магистърска степен от СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Психология за работа с проблемни лица и семейства“.

Практикувала е като психотерапевт в продължение на двадесет и пет години в Русенската психиатрия, работила е в Детска педагогическа стая и като училищен психолог в Националното училище по изкуствата  „Проф. Веселин Стоянов“, Русе.

Снощи в 21:30 ч. избухна пожар в сградата на Старата митрополия във Велико Търново. Изгоряла е ок. 400 кв. м. покривна конструкция. По време на пожара в сградата е било възрастно семейство, настанено там от митрополията. Няма пострадали. В непосредствена близост се намира църквата „Св. апостоли Петър и Павел“, която не е засегната.

Старата митрополия е обявена за паметник на културата. Тя се намира в живописния квартал „Асенов“ (или Асенова махала, както я наричат самите търновци) под крепостта „Царевец“. През годините имаше различни идеи да се намери приложение на историческата сграда, но всички те останаха нереализирани. През 2007 г. градската управа предложи Старата митрополия да се превърне в приют за възрастни хора, като Великотърновският митр. Григорий се съгласи с предложението. През 2010 г. митрополитът лансира идеята за откриване на семинария „Св. патриарх Евтимий“, която да се помещава в Старата митрополия, като се предвиждаше и построяването на нови крила. Но явно досега не е осъществена нито една от тези идеи.

В интервю за БНР Неврокопският митрополит Серафим обясни как ще бъде приложено решението на Св. Синод в неговата епархия. Той заяви, че посещаемостта в църквите през последните седмици е силно намаляла. „Хората са предпазливи, внимателни, съобразяват се с разпоредбите“, заяви той.

Митрополитът каза също, че св. Литургия много трудно може да бъде отслужена извън храма, но на определени места, където това позволява, ще може да се направи. Всички други съпътстващи празниците обичаи, които събират най-много хора, като раздаване на върбови клонки и възкресния огън на Великден, ще бъдат давани от свещениците извън храмовете. Той каза също, че духовниците ще разясняват на вярващите мерките за безопасност в храмовете, но и ще разчитат на органите на реда.

В интервю за БНТ Варненският и Великопреславски митрополит Йоан изясни причините за разминаването на изявленията на Св. Синод и д-р В. Мутафчийски по повод реда на провеждане на празничните богослужения за Цветница и Великден. Представителите на държавата обявиха, че са договорили с архиереите богослуженията на празниците да се проведат на открито, за да се избегне близкият контакт между богомолците и евентуалното им заразяване с коронавируса. От Св. Синод пък обясниха, че промяна в реда на службите няма да има.

В сряда на петата седмица на Великия пост на вечерното богослужение – малко повечерие – се изчита целият текст на Великия покаен канон на св. Андрей Критски (650-740 г.). Същото покайно четиво ние чуваме през първата седмица на св. Четиридесетница, но на четири части – от понеделник до четвъртък. Обикновено това богослужебно последование събира в храмовете много хора, които идват да чуят и да преживеят покайното настроение на Критския епископ и проповедта на енорийското духовенство.

Тази година заради строгите санитарни мерки много хора няма да могат да присъстват на службата в храма. Затова предлагаме текста на Великия покаен канон за четене вкъщи. Той е разделен на четири части по реда, по който се изчита през първата седмица. Този вариант на текста е съкратен за употреба в енорийските църкви, а не е за монашеското богослужение, което е по-пространно.