Мобилно меню

4.1666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.17 (90 Votes)

Boris.jpgНа 4 март отбелязваме една забележителна дата в българската история – основаването на Българската православна църква. 1141 години са минали от онази знаменателна 870 г., когато в Константинопол на поместен църковен събор е даден първият статут на автономия на нашата църква.

Този важен за християнството събор е свикан, за да се уредят възникнали проблеми между Изтока и Запада, но най-вече да се реши църковният статут и принадлежността на новопокръстения български народ. Тази дилема се е превърнала в камък на раздора между Рим и Константинопол поради стратегическото местоположение на Българската държава. Проблемът се усложнявал поради сложността на юрисдикцията над българските земи. Той обаче е бил разрешен веднъж и завинаги на извънредно заседание на Константинополския събор, състояло се на 4 март 870 г., на което са присъствали и представители от България.

От историята знаем, че до 732 г. Източен Илирик, в който е влизала и Западна България, е подчинен на Рим, а латински духовници по покана на св. княз Борис са извършвали евангелизация сред българския народ. Това е дало основание за претенции на Римския престол за юрисдикция над Българската църква.

Сериозни аргументи е имал и Константинополският престол, в чиято юрисдикция след 732 г. попада цялата територия на Балканите. Този апостолски престол от първите векове на християнството е обгрижвал духовно голяма част от българските земи преди основаването на българската държава. Под неговия омофор се кръщават князът и българският народ в 865 г.

След непримирими спорове за правото на юрисдикция над българските земи се стига до консенсус, че решаващ фактор за определянето ѝ ще бъде какви духовници са заварили българите по тези земи, когато са основали своята държава. Българските пратеници отговорили, че са заварили гръцки (византийски) духовници и това е било решаващо за събора да отсъди, че следва Българската църква да принадлежи юридидически към Константинополския престол. Римските духовници следвало да напуснат България.

Съборът се вслушва и в аргументите на българските представители, които желаят България да има своя самоуправляваща се църква. Решено е било да ѝ се даде статут на автономна архиепископия в юрисдикцията на Константинополския престол. Това е давало възможност на нашата църква почти самостоятелно да урежда духовния живот и административните въпроси в своя диоцез. На българския архиепископ е било дадено правото да свиква свой собствен синод, а сам той да се избира пряко от българския синод, в съгласие с владетеля, като Константинополският патриарх само ще утвърждава станалия избор. Според правилата на св. Църква вменявало му се е в дълг да споменава Константинополския патриарх по време на богослужение и да взима осветено миро от него.

Статута си на автономна архиепископия Българската църква запазва чак до 917 г., когато след победоносните войни на цар Симеон Константинополската патриаршия ѝ признава статут на патриаршия.

Пръв глава на новосъздадената автономна Българска архиепископия става архиеп. Георги. За него имаме изключително ограничени сведения. Името му се споменава в надпис върху оловен печат от 9 в., намерен в Мадара, който казва: „Богородице, помагай на своя раб Георги, архиепископ на България“. Подобен пръстен е намерен в Плиска. Единственото известно за архиеп. Георги е, че е издигнал славянина Сергий за епископ в Белград, което е станало причина за гневните протестни писма на папа Йоан VIII до св. княз Борис.

Предполага се, че седалището на архиепископа е било в столицата Плиска, където и досега стоят основите на величествена катедрала (Голямата базилика) – една от най-големите в тогавашния християнски свят. Там е намерен и пръстенът с името на архиепископа. Архиеп. Георги остава на върха на Българската църква докъм 885-886 г., когато на поста го сменя св. архиеп. Йосиф Изповедник.

Въздигането на Българската църква на 4 март 870 г. в ранг на автономна архиепископия от най-високата и авторитетна църковна институция – всехристиянски събор – авторитетно поставя основите на самостойното ни духовно развитие през вековете и способства България да се превърне в първостепенен духовен център на Балканите и в Европа. Създават се предпоставки за създаването само след няколко десетки години на самостоятелната ни патриаршия, просветила духовно славянския род и създала през вековете безценни духовни бисери, съхранявани и досега в съкровищницата на християнската святост.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/awp8u 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]