Константинополският Вселенски патриарх Вартоломей поиска съдействието на адвокатската колегия в Солун, за да защити правото на Вселенска патриаршия като собственик на историческите византийски манастири на Принцовите острови в Мраморно море, Република Турция. Повод за новия конфликт с турските власти стана условието, което последните поставиха пред Вселенска патриаршия, за да могат да работят детските летовища към манастирите. Турската администрация поиска писмено да ѝ бъде признато правото да стопанисва манастира „Св. Преображение Господне“ на о-в Проти, при което, в противен случай, няма да допусне функционирането на детските летовища през този сезон.
Всяка година стотици гръцки деца на различна възраст почиват в детските лагери на манастирите на Вселенска патриаршия. Детските игри и плажът са съчетани с участие в богослужебния живот в обителите, занимания по вероучение и др. Гости на Вселенска патриаршия през последните години са били и много деца от България.
Патр. Вартоломей заяви, че ако проблемът не бъде решен, на 29 юли, петък, той лично ще отвори вратите на детското летовище в манастира „Св. Преображение“, ще отслужи богослужение и ще остане там с децата, за да не допусне намеса на турската администрация. „На всеки връх по островите има манастир, построен от дедите ни, посветен на св. Георги или на Преображение. Турската държава идва и казва: те са наши и ако искате да ги използвате по някакъв начин, ще признаете върховенството ни над тяхното управление“. Патриархът отбеляза също, че ако Турция е искрена в желанието си да влезе в Европейския съюз, както желае по-голямата част от турския народ, тя трябва да приеме и европейското законодателство и правни норми в решаването на подобни проблеми.
Справка:
1) Името на о-в Проти на български означава Първи, защото е първият от поредицата Принцови острови. Турското му име е Къналъ, „Червеният“ (срв. думата „къна“, червеникава боя за коса), защото скалите му са червени. Този скалист остров и по-точно неговите каменни кариери в продължение на хилядолетия, при най-различни царства и империи, служат като затвор-каторга; в него се развива и действието на първия български игрален филм „Калин Орелът“.
2) Според новия закон за вакъфите (т. е. за фондациите, включително и за религиозните фондации, защото Република Турция не признава съществуването на различни вероизповедания като юридически лица, а само на фондации, каквато и е тази на българските православни църкви в Турция) от 2003 г. и правилника за прилагането му от есента на с. г. всички религиозни имоти в републиката са собственост на държавата, която ги „предоставя“ на вероизповедните общности „за ползване“. Вероятно Константинополска патриаршия (която не е юридическо лице в Турция!) не иска да признае това фактическо положение и затова държавата се стреми да създаде прецедент, като я притиска по този начин да признае действието на закона, който е далече от европейските разбирания за свобода на съвестта и вероизповеданието. За сведение на читателите на „Двери“ патриархът и Патриаршията, които ние признаваме за вселенски, а те сами се означават като „Константинополски“ (в българската възрожденска традиция – „цариградски“), се наричат от турските власти просто… „фенерски“, т. е. „на квартала Фенер“, на турски Fener patrik (Фенерски патриарх) и Fener patrik-hane (Фенерска патриаршия).
