Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.
Св Исаак Сирин: „Който следва Христа...“
Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.
Св. Тихон от Воронеж: „Душо моя...“
Св. Тихон от Воронеж: „Всяко нещо...“
Св. Антоний: „Видях мрежите...“
Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.
Св. Макарий: „Душата...“
Герман Атонски Стари: „Смирението...“
Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.
Св. Тихон от Воронеж: „Бог слиза при смирените...“
Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.
Св. Варсануфий: „Когато някой е смутен...“
Авва Пимен: „Човек може да изглежда...“
Авва Йоан: „Само чрез сражения...“
Само чрез сражение душата постига напредък.
Св. Игнатий: „Както кормчията...“
Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.
Св. Исаак Сирин: „Знанието на кръста...“
Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.
Св. Григорий: „Нахрани сърцето си с добри дела...“