На Възкресение Христово Негово Светейшество Българският патриарх Неофит оглави Пасхалното богослужение в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София.

Патр. Неофит отслужи пасхалната полунощница и прочете пред събралите се на площада богомолци евангелския откъс, който възвестява Христовото Възкресение. След това Мелнишки епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод, огласи Патриаршеското и синодално Пасхално послание (тук)

В последвалата пасхална св. Литургия в съслужение с Негово Светейшество бяха еп. Герасим, Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, Браницки епископ Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария, архим. Василий, протосингел на Софийска митрополия, и столични свещеници.

Десетки украинци, повечето жени и деца, изпълниха столичния храм „Рождество Христово“ в кв. „Младост-3“ и се смесиха с енориашите, дошли да участват в богослужението на Второ Възкресение. Те заедно чуха евангелския текст за срещата на Възкръсналия Христос с Неговите ученици на няколко езика – църковнославянски, украински, български, гръцки и английски.

Великденският брой на сп. „Амвон“, издание на варненския храм „Св. Атанасий“, предлага на своите читатели текстове, разказващи и изясняващи смисъла на Христовото Възкресение. В броя са поместени текстове на проф. Осипов, ставроф. ик. Дончо Александров, о. Ясен Шинев, архим. Емилиан Симонопетритски и др.

Във Възкресното издание на детското списание „Камбанка“ е публикуван разказ за пътя на Иисус Христос от влизането Му в Йерусалим до Неговото Възкресение от известния български писател Елин Пелин.

Днес в 15 ч. българско време в Йерусалим, в храма на Гроба Господен, слезе Благодатният огън. Той беше раздаден на присъстващите богомолци от Йерусалимския патриарх Теофил III.

Българските пратеници в Светите земи вече пътуват към страната ни с Благодатния огън. Очаква се да пристигнат в София около 19:30 ч. с правителствения самолет. Духовници от епархии в цялата страна вече очакват на летището делегацията, която е водена от Старозагорски митрополит Киприан.

Последният ден от Страстната седмица е посветен на скръбта за умрелия на Кръста Спасител Христос, но и на очакването на Неговото Възкресение. В наше време чувствата на вярващите са различни от онази безнадеждност на апостолите в деня след петъка на Христовата смърт. Фактът на Възкресението дава друго измерение и на самата Му смърт, която не е безцелна гибел, а изкупителна жертва, както изтъква Сам Иисус: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“.

На днешния ден – последния от седмицата по еврейския календар и затова ден на пълен покой от всякакви дейности – Христос с човешкото Си тяло е бил в гроба, а Неговите ученици „поради страх от юдеите“ се заключили в една йерусалимска къща и още не можели да проумеят как е възможно да се случи всичко това. За всички тях онази събота е била ден на отчаяна безпомощност. Чак до третия ден вечерта някои от тях боязливо и без особена надежда споделяли: „а ние се надявахме, че Той е Онзи, Който щеше да избави Израил…“.

Този ден е Господ сътворил – да се зарадваме и развеселим в него! Това е един от молитвените призиви в Празника на празниците, както се нарича Възкресение Христово. Поради величието на този празник той е наричен още Великден. А по подобие на юдейския празник (след който Христос е възкрснал) носи и името Пасха.

За християните това е най-големият празник, за който подготовката трае седмици наред – както се готвим да посрещнем скъп на сърцето ни гост. Подготовката на тялото за празника е чрез пост, а на душата – чрез молитва и духовна нагласа към смирение и покаяние, върху които трайно се гради любовта към ближния, към хората около нас.

Основният поздрав за Възкресение Христово е Христос воскресе! (Христос възкръсна!) и отговорът е Воистину воскресе! (Наистина възкръсна!). А основната празнична песен на Великден е Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав (Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си порази смъртта и на тези, които са в гробовете, дарува живот).

За пета поредна година Софийска митрополия организира празнично боядисване на великденски яйца на площад „Св. Неделя“.

Събитието стана възможно с доброволческите усилия на учителките от неделните училища на столичните храмове „Св. Параскева“ и „Рождество Христово“, на Асоциацията за развитие на българския спорт и Школата по лека атлетика „Дарко Тийм“. Водещ на празничното събитие беше д-р Надежда Панайотова.

За отбелязването на празниците Лазаровден и Вход Господен в Йерусалим в гр. Цюрих пристигна Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний. Той беше придружен от ставроф. ик. Юлиян Ангелов – епархийски надзорник и съветник на епархията, свещ. Николай Николов – назначен от митрополита да обгрижва българите в кантон Цюрих и околностите, както и прот. Йордан Пашев, втори енорийски свещеник в гр. Цюрих.

Българите се събраха в храма, посветен на св. апостоли Петър и Павел, любезно предоставен от Римокатолическата църква в града. На св. Литургия присъства Негово Превъзходителство г-н Ради Найденов, посланик на Република България в Швейцария, представители на дипломатическата мисия и много българи, дошли да съучастват в празничната радост.

Това е най-скръбният ден за християните. В него си припомняме страданията, съденето, разпъването на Кръста, смъртта и погребението на Иисус Христос. Праведникът е осъден беззаконно и Невинният е разпънат на кръст като злодей. Създателят на света и живота е лишен от право да живее. Даващият живот на всички е погребан като смъртен. Затова днес всички скърбим, както Неговите апостоли и последователи преди две хиляди години. Те са били отчаяни, че са загубили своя Учител и Господ, защото, независимо от Неговите уверения, са си мислели, че това е безнадеждният край на всичко.

На Велики четвъртък Киевският митрополит Онуфрий (УПЦ), в съслужение с други украински архиереи, освети първото св. Миро, което УПЦ вари самостоятелно. Мироваренето започна на Велики понеделник, в началото на Страстната седмица, в резиденцията на митр. Онуфрий в манастира „Св. Пантелеймон“ в Теофания, където беше пригодена специална пещ. Самостоятелното освещаване на св. Миро от УПЦ се смята за една от характеристиките на автокефалната поместна църква. Досега УПЦ получаваше св. Миро от Московска патриаршия, но след поместния събор в Теофания през месец май м. г. йерарсите на тази църква обявиха самостоятелност от Руската патриаршия. Мироваренето символично подчертава тази църковна самостойност.

Елеят за мироваренето е бил предоставен от светогорския манастир „Дохиар“, с който митр. Онуфрий поддържа близки отношения, и от Ватопедския манастир, „като по този начин тези два атонски манастира участваха в подготовката за нашето мироварене“, се казва в репортаж за мироваренето, публикуван в Диалог.тут:

Двама известни беларуски свещеници преминаха под омофора на Вселенския патриарх – това са прот. Георгий Рой и свещ. Александър Кухта. Техните молби са били разгледани от Св. Синод на Вселенска патриаршия и са били удовлетворени в навечерието на Благовещение, 25 март, въз основа на Правило 10 на Седмия вселенски събор и правила 17 и 18 на Трулския събор.

Клириците са заявили, че свещеническата им съвест не позволява да останат да служат в Московска патриаршия, която оправдава завоевателна война в Украйна и обявява убийството на украинци за свещено и богоугодно дело. Тримата свещеници заявиха открито несъгласие с насилието в Беларус през 2020 г. и критикуваха режима на Лукашенко, заради което бяха принудени да напуснат страната и да потърсят убежище в Литва.

На 15 април Старозагорски митрополит Киприан заминава за Йерусалим, за да донесе Благодатния огън от Божи гроб за вярващите у нас. Митрополитът ще пътува с правителствения самолет, отпуснат за случая от служебното правителство. Владиката ще бъде придружен от петима свещеници и Емил Велинов, началник на отдел „Протокол“ на Св. Синод на БПЦ. Те ще излетят от София рано сутринта на 15 април, за да имат време да стигнат от Тел Авив до храма „Възкресение Христово“ в Йерусалим и да присъстват на слизането на огъня, което става около 14 ч. наше време.

В нощта срещу Цветница е избухнал пожар в храм „Възнесение Господне“ в кв. „Заножене“ във Вършец. Църквата е на сто и петдесет години и наскоро е била ремонтирана. Енорийският свещеник о. Любомир е пристигнал веднага при горящата църква малко след полунощ, събуден от хората, живеещи в съседство с храма. Пламъците са тръгнали от покрива, който е напълно изгорял, и са обхванали дървената ламперия вътре, както и цялото оборудване на църквата.

В началото на Страстната седмица, преди Възкресение Христово, в залата на Градска художествена галерия „Дечко Стоев“ в Поморие беше представена книгата на д-р Венцислав Каравълчев Християнството в Анхиало. Това е второто изследване, посветено на християнското минало на този град, което авторът представя там.

Многобройни са сведенията на писмените извори през вековете, рисуващи пълнокръвната картина на живота в града. Неизменна част от нея е била именно християнската проповед и свидетелство. Започвайки още от първото столетие, авторът проследява развитието на църковния живот в Анхиало, който е бил утвърден епископски център, дал немалко изтъкнати архиереи за Константинополската катедра. Особено внимание е отделено на светците-покровители на крайморския ни град – основателят на християнската община св. апостол Теофан, ученик на св. апостол Павел, св. Сотас, епископ Анхиалски, и св. Яков Анхиалски, светителствал в града повече от двадесет години през иконоборческия период.

На 8 април почина проф. д.ф.н. Георги Попов, дългогодишен преподавател в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Църковната и академичната общност загубиха изключителен изследовател в областта на църковната песенна поезия от епохата на „Златния век“ на старобългарската книжнина. В процеса на изследователската си работа той е открил и е въвел за първи път в научно обращение десетки неизвестни химнографски творби на Кирило-Методиевите ученици.

Опелото  на проф. Георги Попов ще бъде отслужено на 12 април от 13 ч., в храм „Св. Неделя“, гр. София.

Георги Попов е роден на 15 юли 1943 г. в Асеновград, в свещеническо семейство. Неговият брат, ик. д-р Кирил Попов, е свещеник в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“ и изтъкнат композитор и диригент на църковна музика.