Заместник-председателят на Европейската комисия Маргарит Схинас в неделя и понеделник, 10 и 11 април, беше на посещение в Света гора. Гръцкият европейски политик, който е православен християнин, е бил приет от Свещения Кинотис, ръководното тяло на монашеското самоуправление в Атон, и е посетил манастирите „Ватопед“, „Ивер“, „Кутлумуш“ и „Симонопетра“, за да се запознае с дейностите, осъществявани с евросредства. Пред гръцки медии г-н Схинас е заявил, че за пръв път след близо две десетилетия на Света гора идва на посещение европейски ръководител от такъв ранг, макар че никога не са преставали интересът и грижите на европейските структури към това свято място. Той е посочил, че през годините досега около петстотин милиона евро от Европейския съюз са предоставени за ремонтни и възстановителни работи в светогорските манастири, като същевременно е уверил кинотиса, че тази финансова подкрепа ще продължи и занапред. Заедно с това се полагали усилия и за защита на правния статут на Света гора, който е наследен от векове и е неизменно признаван от държавната власт.

Освен от служители на Европейската комисия М. Схинас е бил придружен и от главните секретари на гръцките министерства, които имат отношение към възстановителните работи в манастирите и запазването на светогорското културно наследство.

Костромският митрополит Терапонт (Кашин) коментира антивоенните проповеди на двама свещеници от неговата епархия – прот. Георги Еделщейн и свещ. Йоан Бурдин (виж тук и тук). Двамата духовници, които служат в селски храм в провинцията, в с. Карабаново, станаха първите руски клирици, издигнали глас срещу започната от Русия война. По-младият, о. Йоан, който е председател на храма, беше арестуван и осъден на парична глоба. 

Според митрополита изказванията на тези двама свещеници „миришат на гордост“, защото останалите 158 свещеници от епархията мълчат, а тези двамата изглежда смятат останалите духовници за „страхливци“, „защото се страхуват от властта, а пък аз съм готов за мъченическа смърт“.

Митрополитът смята, че свещеникът, дори и по социални и политически въпроси, трябва да изказва „не своето мнение, а мнението на Църквата“. Да говори пък за „руската или международна политика е прерогатив на патриарха и институциите на патриаршията, които са предназначени за това, а не е прерогатив на селския свещеник“.

На 9 април, събота, в гръцката православна църква „Рождество на св. Йоан Кръстител“ в гр. Брюл, до Кьолн, беше отслужена св. Литургия на български език и св. тайнство Маслосвет от ставрофорен иконом Юлиян Ангелов. Свещеникът, който е предстоятел на катедралния храм на Западно- и Средноевропейска епархия в германската столица, пристигна от Берлин още в петък, защото трябваше да извърши освещаване на дом на наши сънародници. В ранните съботни часове преди началото на богослужението о. Юлиян започна да изповядва и наставлява своите малки и големи духовни чеда в храма в гр. Брюл. Постепенно там се бяха събрали много наши сънародници, дошли от далече, от различни части на областта Северен Рейн – Вестфалия, за да се изповядат, да се причастят и да прославят заедно Всемилостивия наш Бог.

Красивите песнопения на камерен хор „Мирта“ под ръководството на Стефан Драгнев отново вдъхновиха и предразположиха всички присъстващи на богослужбата богомолци, за да участват молитвено и с благоговение в отслужената св. Литургия. Мнозина се съединиха с Господа, като приеха Тялото и Кръвта Христови.

На 9 април митр. Николай отслужи в Асеновград празничната св. Литургия за празника на чудотворната икона на Божията майка „Св. Богородица – Златна ябълка“. В края на службата в църквата „Успение Богородично“ митрополитът заедно с всички присъстващи в храма отправи коленопреклонна молитва за възстановяване на мира в Украйна. Той призова Божията подкрепа за украинския народ. В нарочно съставената молитва, която се чете в Пловдивска епархия, се казва:

„На Тебе, Господи, се уповаваме и Твоята помощ призоваваме, чуй нашите молитви и покажи величието на Твоето човеколюбие, като изпратиш мир на всички Твои люде. Ти слезе, Господи, от висините на божествената Твоя слава, за да спасиш грешния човек и за да бъде на земята мир, а между човеците – благоволение. Ти, Господи, ни даде Твоя мир не както светът дава, защото Твоят мир е правда и истина, живот и добруване, но светът често се отдалечава от Тебе, Началника на мира, и пренебрегва истинския мир, който Ти дари на човеците, отвръща сърцето и ума си от правдата и истината. Затова са тия жестоки и унощожителни войни, тия кървави стълкновения между народите, между православните народи. Надигат се неправдите и насилниците в света кроят заговори против мирните хора на земята, които искат да пребъдват в Твоето благоволение. Но Ти, Господи на мира, не се отдалечавай от нас грешните и недостойните, но с Твоята десница, която твори сила, поведи всички в пътя на Твоя благ промисъл. Вразуми тия, от които зависи да бъдат прекратени кръвопролитията. Внуши им справедлива и блага мисъл. Усмири сърцата им и направѝ да признаят Твоя мир и да обикнат Твоя закон. Дай на украинския народ, който възлага на Тебе своите надежди, като се осланя на Твоята сила, да бъде закрилян под Твоята мищца. Да бъде запазен от всяко насилие и неправда на тия, които въстават с пълчища против тях, и да се радва на праведен мир. Защото Ти си Слънцето на правдата и няма да оставиш посрамени Твоите люде, които славят Твоето пресвято име сега и винаги, и вовеки веков!"

Европейският парламент осъди ролята на Московския патриарх Кирил във войната на Русия срещу Украйна. В резолюция, приета на 7 април 2022 г., парламентът осъди засилването на репресиите в Русия. В т. 6 на резолюцията се казва:

„Осъжда ролята на Московския патриарх Кирил, глава на Руската православна църква, за осигуряване на богословско прикритие на руската агресионна война срещу Украйна; възхвалява смелостта на тристата свещеници на Руската православна църква, които подписаха писмо, осъждащо агресията, и изразиха своята скръб за изпитанието на украинския народ, отправяйки молба да спре войната“.

„Десетилетия наред този мъчител твърди, че вярва в единия Бог, но е зает с клането и кръвопролитията на православните“, така Батумският митрополит Димитрий коментира трагичните събития в Украйна по време на празничната си проповед за Благовещение.

„Днес православни християни умират и страдат. Техният мъчител, за съжаление, също е православен. Ние познаваме това. Синът на цар Ираклий II, Александър Батонишвили се бори неуморимо срещу Руската империя. Както казваше нашият писател Константин Гамсахурдия, ние помним много врагове – араби, перси, монголи, които са нахлували в земята ни, но никой от нашествениците не порази нашите най-съкровени институции, а именно, царския трон и патриаршията. Но щом пристигнаха единоверните руснаци, веднага тези две наши най-важни институции бяха заличени – институцията на царя беше премахната, повечето членове на царското семейство бяха заточени в Русия, а патр. Антоний II беше заточен в Новгород през 1811 г., където няколко години по-късно загина трагично.

Митр. Онуфрий, предстоятел на Украинската православна църква към Московска патриаршия, изпрати благодарствено писмо към всички хора с добра воля, които приемат украинските бежанци. Той благодари на правителствата и народите на европейските страни, както и на православните църкви, приели бягащите от войната украинци, в голямата си част жени и деца. „Нека Бог ви въздаде за вашата щедрост и милост“, пише митрополитът.

От началото на войната досега 4.24 милиона украинци, предимно рускоезични от Източна Украйна и от Киевска област, са напуснали страната и са намерили убежище в европейски страни. Голяма част от тях са настанени не в бежански лагери, а в домовете на поляците, германците, холандците и другите европейски народи.

Ръководството на столичния храм-ротонда „Св. Георги“ в София демонстративно постави на входа на старинния храм две руски знамена, редом с българското и самарското. Снимки бяха публикувани в медиите и на въпрос на журналисти каква е причината за това, човек от храма е отговорил: „Ами американското знаме ли да сложим?“.

След запитване от страна на Двери стана ясно, че председателят на храма о. Йоан Куков няма благословение от Софийска митрополия за тази акция. От епархийското ръководство заявиха, че това е самочинна инициатива на свещеника и са дали разпореждане знамената да бъдат свалени, което вече е направено.

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит както и отделни епархийски митрополити осъдиха войната в Украйна и предприеха стъпки в подкрепа на украинските бежанци у нас. В контекста на военните събития издигането на руско знаме над един от най-старите храмове в нашата столица носи ясно изразен демонстративен характер и изпраща послание за подкрепа на руската агресия срещу съседната ѝ страна.

Енорийският свещеник на с. Лешница, община Сандански, о. Димитър Илчев отправя призив за събиране на средства, с които да бъде възстановено училището в селото, построено преди близо сто години. Намерението на настоятелството е сега то да се използва за неделно църковно училище. Сградата се намира непосредствено до църквата на Лешница „Св. Марина“ и след като дълги години е място за ограмотяване на децата от селото, постепенно е изоставена и сега се руши.

На опелото на убит в Украйна руски военен в катедралния храм „Св. Стефан“ в Сиктивкар, Коми, местният архиепископ Питирим (Волочков) даде гласност на основните идеи, които Московска патриаршия легитимира в публичното си говорене от началото на войната на всички равнища – от патриарх до редови свещеник.

Архиепископът заяви, че несъмнено умрелите в Украйна руски войници са светци. Той нарича Украйна „покрайнина на Русия“, която не за първи път е окупирана. Светите руски князе винаги са нападали Киев, когато той се е отклонявал от правия път. Руските войници днес водят в Сирия, Афганистан и Украйна свещена война. Критерий за светостта на войниците е не Евангелието, а „военната наука“. Архиепископът е получил откровение за справедливостта на руската специална операция в Украйна. Убеден е, че Путин трябва да бъде коронован за монарх.

Ето и основните акценти в словото на руския епископ:

„За православния е разбираемо, че да умреш за вярата и отечеството си е свещен дълг и свещено задължение. Войниците, умрели така, са светци. Ние се молим за тях, после те за нас се молят. Православието знае много случаи, когато покрайнината (окраина) на Русия е била окупирана. Да речем Святополк, който убил братята Борис и Глеб, борейки се за престола, но бил убит от Ярослав Мъдри заедно с приближените си. Киев бил освободен. Повторение имаме при Андрей Боголюбски, също свят княз.

Проповед с апология на „военния човек“ произнесе Московският патриарх Кирил от храма на въоръжените сили в Москва, където в неделя отслужи литургия. Вместо думата „война“, патриархът използва старинната дума „бран“. Вместо за Украйна, той говори за „онези места“. Руските войски не са нападнали независима държава, а защитават своето отечество, част от което са „онези места“. Независими държави няма. Това определение е само условно. Всички са поробени от „една сила“, единствено Русия е свободна. Евангелските думи, разкриващи саможертвата на Христос за човешкия род – „няма любов по-голяма от тази да положиш душата си за своите приятели“ – патриархът използва, за да призове младите руснаци в редиците на армията. „Те не трябва да жалят своя живот“, завършва той.

Словото на Руския патриарх разкрива факта, че инвазията в Украйна не е спонтанно решение на президента Путин, а част от общ замисъл за налагане на т. нар. „руски свят“. Тезите на патриарха са пример за изкривяване на евангелското послание в полза на една античовешка идеология, обявяваща руския народ за „богоизбран“, което му дава право да унищожава тези, които не му се подчиняват. „Пастирското“ слово носи белезите на антихристка реторика, в която Евангелието получава точно обратното тълкувание: агресията и омразата са представени като добродетели, миротворството – като слабост и малодушие, убиването на хора – като саможертва, насилието – като единствен начин за общуване с другите.

Ето основните моменти от тази военна апология, която патриархът произнесе, символично облечен в одежди с военния цвят „каки“:

В навечерието на двадесетгодишнината от блажената кончина на Проватския епископ Антоний (1915-2002 г.) Русенската митрополия издаде възпоменателен сборник, посветен на архиерея. В книгата са включени биографични данни и архивни фотографии от служението на дядо Антоний, както и спомени за него от ставрофорен иконом Стефан Стефанов, председател на храм „Св. Николай“ в Русе. Изданието е достъпно за всички желаещи, като те могат да го намерят в музея на Русенска митрополия на пл. „Света Троица“ № 9.

Това е вторият сборник, който Русенска митрополия създава в памет на еп. Антоний. Първият беше издаден през 2018 г. и беше озаглавен Търсен от хората, следен от властта (тук).

Проватски епископ Антоний почина на 13 април 2002 г. в Русе и беше погребан в двора на русенския храм „Св. Николай Мирликийски“. По повод двадесетата годишнина от кончината на епископа на 9 април 2022 г., събота, от 9 ч. в същия храм ще бъде отслужена архиерейска св. Литургия и панихида.

Ректорът на Киевската духовна академия Белогородски епископ Силвестър (Стойчев), викарий на Киевския митрополит Онуфрий (УПЦ-МП), публикува в своя профил емоционално обръщение след изтеглянето на руските войски от районите около столицата. „Православието също ще има своето богословие след Освиенцим“ – с болка коментира украинският епископ и добавя: „След Харков, Ирпен и Буча вече нищо няма да бъде същото“. Ето и неговите думи:

„През последните дни Въоръжените сили на Украйна освободиха от руските войски цялата Киевска област. Това, което всички видяха в освободените Гостомел, Ирпен и особено в Буча, шокира не само цяла Украйна, но без преувеличение и цялото световно общество. Броят на загиналите и убитите мирни жители е минимум стотици. А в освободените градове продължават да намират трупове със следи от насилствена смърт и общи гробове.

На 3 април в историческата базиликата „Санта Мария Маджоре“ в Рим беше отслужена православна св. Литургия, която оглави Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний. В съслужение с него беше доц. прот. д-р Иван Иванов, председател на Българската православна църковна община в Рим, и дякон Яков Щурм от БПЦО „Св. Кирил и Методий“ в гр. Хамбург, Германия. Сред богомолците в храма бяха Тодор Стоянов, посланик на България в Италия, и Богдан Паташев, посланикът ни във Ватикана, членове на църковното настоятелство на Българската православна църковна община в италианската столица, българи от Рим и околностите, както и гости от родината. На службата присъстваха архиепископ Анселмо Пекорари, бивш папски на нунций в България, и монс. Яромир Задрапа от Папския съвет за християнско единство.

Русенският митрополит Наум изпрати окръжно до свещенослужителите на епархията с указание по време на св. Литургия да се чете специална Молитва за мир на душата и за света. Това се налага заради продължаващите военни действия в Украйна и братоубийствената война между християни. Молитвата е съставена от епископа на Ковасна и Харгита Андрей от Румънската православна църква и е преведена на български. Според окръжното прошението за мир следва да се произнася след заамвонната молитва. 

Публикуваме текста на молитвата: