Днес на 91-годишна възраст почина проф. протопрезвитер Николай Стефанов Шиваров, дългогодишен преподавател в Духовната академия „Св. Климент Охридски“, а след това и в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Николай Шиваров e роден на 28 август 1930 г. в гр. София. Завършва Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ през 1949 г., а през 1953 г. – Духовната академия „Св. Климент Охридски“. През същата година започва преподавателската си дейност в катедра Св. Писание на Стария Завет в Духовната академия. През 1957 г. му е присъдено званието доктор по теология с дисертация на тема „Отношението между законодателствата на пророк Моисей и Хамурапи откъм произход и съдържание“.

През 1960 г. Николай Шиваров е ръкоположен за свещеник, а от 1966 г. е протойерей. Хабилитационният му труд за доцентура през 1963 г. е на тема „Древни библейски ръкописи от Кумран“. От 1967 г. до 1970 г. доц. Шиваров специализира във Виена и е първият свещеник на новосъздадената през 1967 г. българска православна църковна община в Австрия, призната официално от Република Австрия през 1969 г.

По установена вече традиция Двери се допитва до своите читатели: кое е най-важното събитие в живота на БПЦ през изминалата година? Белязаната от пандемията и силната политическа турбуленция 2021 г. не беше богата на ярки църковни събититя. Може би това се дължи и на почти пълната липса на дейност на Св. Синод през изминалата година, когато отделните епархии функционираха като полуавтономни църкви.

Ето все пак тези събития, които изведохме като главни:

1. Подкрепата на клирици от Софийска епархия за ковид-отделенията на ВМА и Александровска болница.
2. Хиротонията на Браницки епископ Пахомий, ректор на СДС.
3. Хиротонията на Константийски епископ Михаил, викарий на Ловчанския митрополит.
4. Хиротонията на Смоленски епископ Висарион, втори викарий на Пловдивския митрополит.
5. Създаването на списание и онлайн-радио „Епархийски глас“ на Софийска митрополия.
6. Тържествата за 700-годишнината от успението на св. крал Стефан Милутин в София.
7. Създаването на филма „Добротворецът“, по случай 50-годишнината на митр. Неофит Видински.
8. Откриването на църковния център по рехабилитация в Горна Малина.

Можете да гласувате за повече от едно събитие.

Ако смятате, че важно църковно събитие не е отразено в анкетата, можете да ни пишете на адреса на редакцията: redaktori@dveribg.net.

В анкетата можете да гласувате тук.

В началото на ноември т. г. Неделното училище при храм „Света Троица“ в Стара Загора започна благотворителна кампания в помощ на деветгодишната Ромина (тук). Организаторите на инициативата съобщават, че за месец и половина в касичката на Рождественския благотворителен базар, организиран от Неделното училище и Ателието по иконопис към храм „Света Троица“ – Стара Загора са събрани 4643 лв. и 48 ст. Те ще бъдат използвани за лечението на тежкоболната деветгодишна Ромина Дичева, която се нуждае от спешна трансплантация на костен мозък в Германия.

Добротворното начинание намери съмишленици в цялата страна. Първи откликнаха от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, като поръчаха сто коледни картички и обособиха в сградата на факултета кутия за дарения. Към инициативата се присъединиха и от ЦСОП – Стара Загора; ДГ „Незабравка“ – с. Хан Аспарухово; блог „Картичкофурии“, както и мнозина приятели на децата от енорията. Благотворителната кауза получи медийна подкрепа от Фондация „Дякония и мисия“ и от сайта „Двери на Православието“.

Александрийската патриаршия реагира на решението на Руската църква, взето в последните дни на тази година, да създаде своя епархия на африканския континент, нарушавайки юрисдикцията на Александрийската църква. В изявлението се казва, че предстои Св. Синод на Александрийската църква да се занимае обстойно със случилото се след празниците. И по-конкретно в изявлението се казва:

„Древнопросиялата Александрийска патриаршия изразява своята най-дълбока скръб за синодалното решение на Руската патриаршия за създаването на екзархия в каноничните предели на юрисдикцията на древната Александрийска църква – решение, взето в дните на празника на Христовото Рождество и Богоявление, когато се разкрива Царят на мира Иисус Христос.

Александрийската патриаршия ще продължи да изпълнява пастирските си задължения към повереното ѝ от Господа паство, следвайки духовните завети на големите гръцки отци на Църквата, които според незабравимия съвременен руски богослов протойерей Георги Флоровски са оставили незаличим отпечатък върху православното богословие и Църква.

Решението на Руската патриаршия ще бъде обсъдено на предстоящото заседание на Св. Синод на нашата патриаршия, когато ще бъдат взети и съответните решения“.

През 2021 г. се простихме с много свещеници на Българската църква в родината и зад граница, както и с църковни служители и богослови, свързали живота си с християнската мисия и проповед. Мнозина от тях бяха в разцвета на силите си и затова скръбта на техните близки е още по-голяма. Повече от десетима са клириците, които загубиха живота си след тежко протичане на коронавирусната инфекция. Ето имената само на някои от тях, за да останат те в нашата молитвена памет. Бог да ги прости!

Монахиня Валентина (Друмева), игумения на Калоферския девически манастир „Въведение Богородично“

Учителят от Софийската духовна семинария Димитър Попов

Свещ. Тодор Тодоров от гр. Хисаря

Ставроф. ик. Иван Стоянов Попов от гр. Созопол

Ик. Димитър Москов от столичния храм „Св. прор. Илия“

Дългогодишният настоятел на Българската екзархия в Истанбул Димитър Атанасов

Ик. Цено Конов, главен ревизор на Врачанска митрополия

Вселенският патриарх Вартоломей беше изписан от Американската болница в Истанбул, където беше хоспитализиран преди седмица заради заразяване с коронавирус. Той ще остане в изолация още известно време в патриаршеския дом, като се очаква за Богоявление да вземе участие в богослуженията.

Редовен интерес към здравословното му състояние в болницата проявяваше турският министър на здравеопазването, както и редица политически лица от различни държави.

Митрополитът на Камерун Григорий от Александрийска патриаршия коментира решението на Св. Синод на РПЦ от вчера да създаде свой Африкански екзархат, като удовлетвори молбите на сто и двама клирици за преминаване към Московска патриаршия.

„Няколко фракции на старокалендарците, установили се в Африка от дълго време, създадоха църковни общности и „манастири“ заедно с онези местни християни и клирици, които по различни причини са били отстранени от православните мисии на поместните митрополии. Очаквано всички тези движения се раздробиха по протестантски образец на безброй самонаричащи себе си „православни църкви“.

И тези раздробени структури днес намират повод да се включат в каноничността на Руската патриаршия. Разбира се, все още е неизвестно по какви критерии те са били приети в общение и при какви условия. Ще бъдат ли ръкоположени отново? Ще бъдат ли приети в същия сан? На кое канонично основание?

Още една необичайна година – 2021-ва, отминава в историята. Ретроспекцията на най-четените материали в Двери ще ни представи картината на завършващата година през интереса на потребителите към събитията от нея.

Изпълнената с политическо напрежение и белязана от здравната криза година не беше богата на родни църковни събития. Българската православна църква сякаш се оттегли далеч от активния живот в очакване на по-добри времена за проповед и духовна грижа за пасомите. Може би това е една от причините най-четената новина от България за изминалата година в Двери да е тази за създаването на филма „Добротворецът“ (тук) в памет на Видинския митрополит Неофит. Образът на владиката с неговото благо слово, състрадание и плодотворна грижа за бедните, страдащите и онеправданите става българският пример за пастирско поведение в трудните за българския народ години през двадесетото столетие.

Св. Синод на РПЦ на своето заседание на 29 декември реши да приеме под юрисдикцията на Московска патриаршия сто и двама клирици на Александрийска патриаршия, служещи в осем африкански държави. По този начин РПЦ създава патриаршеска екзархия в Африка, състояща се от две епископии – на Северна и на Южна Африка.

Решението на московския синод е наказание срещу Александрийска патриаршия, която призна автокефалната Православна църква на Украйна, а патр. Теодор започна да споменава при богослужение Киевския митрополит Епифаний. С днешното решение на Московския патриарх Кирил на практика на територията на Африка се създава разкол – между местни клирици, които няма да имат евхаристийно общение помежду си. Като официална причина за създаването на паралелна църковна структура в диоцеза на Александрийската патриаршия се посочва споменаването на митр. Епифаний на богослужението на 8 ноември 2019 г. от страна на Александрийския патриарх, както и съслужението му с митр. Епифаний на 13 август т. г.

Етолийският митрополит Козма, който беше хоспитализиран и интубиран на 2 декември в атинската болница „Евангелизмос“, е получил инсулт. Според лекуващите го лекари инсултът е бил масивен и пораженията върху мозъка са тежки и необратими. В момента той е в изкуствена кома. Дори и да оцелее, няма да бъде в състояние да се върне към служебните си задължения, заявиха лекарите.

Преди два дни митрополитът е бил подложен на трахеостомия, към която се пристъпва след едномесечно интубиране, според медицинския протокол. Тогава лекарският екип беше обнадежден, като каза, че състоянието на митрополита е „стабилно, но все още критично“, а кислородното насищане се подобрява.

Седемдесет и шестгодишният митр. Козма се разболя на 18 ноември и първоначално се лекуваше в дома си с леки симтпоми. Състоянието му обаче рязко се влоши, като той първоначално отказа хоспитализация. Впоследствие такава все пак се наложи и митрополитът беше прехвърлен от местната болница в Агринио (в западната част на Гърция) към специализираната болница за лечение на COVID-19 „Евангелизмос“ („Благовещение“) в Атина. Сестра му също беше хоспитализирана в болницата в Агрино, където почина преди седмица.

С празнични богослужения, включително и в историческия храм „Санта Мария Маджоре“, българите в Рим отбелязаха Рождество Христово тази година. Богослуженията извърши  доц. прот. д-р Иван Иванов, който обслужва българските православни църковни общини в Рим и в Милано.

Песнопенията по време на богослуженията бяха умело и вдъхновено изпълнени от поканените за празниците в Рим певци, диригент и инструменталисти от БАН: псалт Никола Вълчанов и д-р Мария Вълчанова, диригент на хора на БАН.

На 27 декември 2021 г. се навършиха двадесет години от ръкоположението на о. Траян Горанов в свещенически сан. О. Траян, който понастоящем е клирик на Тиатирската архиепископия (т. е. на Великобритания) на Вселенската патриаршия, е добре познат на българската общност в южната и западната част на Англия и не само там, но и сред всички българи в Англия. Този добър емигрантски отглас на нашата диаспора на острова е следствие от неговия неуморен и всеотдаен труд – духовен и физически, в обгрижването на всеки, който е потърсил от него съвет, морална и всякакъв вид подкрепа. Нека обаче да чуем какво каза самият той след края на литургията от амвона на църквата „Св. Андрей Първозвани“ в гр. Торки на този знаменит за него ден, когато Православната църква чества паметта на св. архидякон и първомъченик Стефан.

„Идеята да поема по пътя на свещенството се настани в съзнанието ми още през 1994 г., докато бях в православен студентски лагер в Румъния. Тогава бях студент по икономика, родителите ми се надяваха да стана банкер, но сърцето ми беше далеч от бизнеса. И така, двама румънци, които не се познаваха, от двата края на тяхната страна, ми казаха: „Помисли да работиш за Църквата!“. С годините загубих контакт и с двамата, иначе днес можеха да бъдат тук поканени на моето тържество.

На 26 декември се отиде от този свят англиканският архиепископ на Република Южна Африка и световноизвестен борец за човешки права Дезмънд Туту. След няколкомесечно боледуване той почина на 90-годишна възраст в болница в гр. Кейптаун.

Архиепископът е роден през 1931 г. в Южноафриканската република, тогава още доминион на Великобритания с името Южноафрикански съюз. Учи богословие първо в родната си страна, а после и в Англия. Двадесет и девет годишен става англикански свещеник, а през 1976 г. – епископ на Лесото. През 1986 г. става първият черен архиепископ на Кейптаун, ръководно място в Англиканската църква на ЮАР. Беше близък приятел на Нелсън Мандела.

Спечелва си име на смел и виден противник на апартейда (конституционно расово разделение на народа на страната), докато той е официалната държавна политика на ЮАР, но се противопоставя и на много други случаи на потъпкване на човешките права. На 28 май 2008 г., например, посещава ивицата Газа в Израел и е потресен от условията на живот на палестинците. Осъжда израелската инвазия и я нарича незаконна.

На днешно извънредно заседание Св. Синод на Критската архиепископия е избрал тримата си кандидати за поста на архиепископа, които са: митрополит Евгений на Ретимно и Авлопотам (на 53 г.) и митрополит Амфилохий на Кисам и Селин (на 57 г.), които са получили по седем гласа, а митрополитът Герасим на Петра и Херонис (на 52 г.) е получил пет. Доскорошният архиепископ Ириней беше освободен с решение на местния синод, потвърдено от синода във Фенер през ноември, поради тежко и неизлечимо заболяване.

Този избор се оценява като изненада от гръцките медии. Извън „тройката“, само с три гласа, остана митрополитът на Аркалохори Андрей (Нанакис), професор по църковна история, който беше смятан за силна кандидатура за архиепископския пост.

Според устава на тази полуавтономна църква с девет епархии (те са само на територията на острова) архиепископът се избира изсред действащите митрополити, които в заседание гласуват за по трима кандидати и така съставеният списък се представя на Вселенската патриаршия в Истанбул, която избира един от тримата за бъдещ архиепископ на Крит.

На Рождество Христово беше публикуван новият епизод от поредицата „Вярвам и искам да знам“, видеопроект на Духовно-просветния център „Св. архангел Михаил“ във Варна. Новият епизод – „Кой е Иисус Христос“ – разказва за Божия Син, Неговото спасително дело и свидетелствата за това.

Проектът е насочен към желаещите да приемат св. тайнство Кръщение и за начинаещите във вярата. Той включва петнадесет кратки видеа, в които о. Василий Шаган и неговият екип разказват за нашата вяра: Кой е Бог; Кой е Иисус Христос; какво е Църквата; какво е човек и какъв е смисълът на живота му.