На 18 януари почина иконом Дамян Делов, на 60 г., предстоятел на храм „Св. Кирил и Методий“ в гр. Костинброд. За това съобщава Софийска митрополия и уточнява, че причина за смъртта му е коронавирусна инфекция.

Ик. Дамян Йосифов Делов е роден със светско име Дечо на 26 май 1961 г. в с. Стрелча, Панагюрско (сега град и общински център в област Пазарджик). Получава основно и средно образование в Пловдив. Завършва висшето си образование в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София. Ръкоположен е за дякон на 17 март 1996 г., а на 24 март 1996 г. – за свещеник от Траянополския епископ Иларион. На 15 февруари 1997 г. е назначен и за председател на храм „Св. Кирил и Методий“ в Костинброд.

Храм „Св. Атанасий“ във Варна ще отбележи своя храмов празник на 18 януари. По този повод на 17 януари, понеделник, от 17 ч. в храма ще се отслужи вечерна с петохлебие.

На 18 януари, вторник, от 9 ч. Варненският и Великопреславски митроплит Йоан ще отслужи архиерейска св. Литургия. След св. Литургия ще се извърши водосвет.

За празника излиза първи брой за 2022 г. на енорийския вестник Православен глас, който се разпространява безплатно.

Днес в 11:48 ч. в Бяло (Егейско) море на около 30 км югоизточно от Карея, административния център на Света гора, и на дълбочина 10 км е регистрирано земетресение от порядъка на 5.4 степени по скалата на Рихтер, съобщиха сеизмичните лаборатории на Гърция, България и други страни. Половин час по-късно Гръцката сеизмологична служба е отчела и повторен трус от 4.4 степени на същото място, близко до Атонския полуостров.

Според интернет-страницата на Националния институт по геофизика, геодезия и география на Българската академия на науките силата на това земетресение е било от 5.5 степен по Рихтер и в следващите два часа уредите на лабораториите са отбелязали поредица от по-слаби трусове. Такива по-слаби трусове днес е имало в Пернишко, както и в района на Вранча, Румъния.

Засега няма сведения за разрушения или жертви в Света гора.

В края на седмицата в Синодната палата се е състояла среща между Мелнишки епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод, и председателя на парламентарната група на „БСП за България“ Георги Свиленски. За това съобщава сайтът на партията – тук.

Двамата са обсъдили актуални въпроси, засягащи Българската православна църква, както и възможностите за развитие на поклоннически туризъм в България.

Георги Свиленски е уверил еп. Герасим, че БСП ще се погрижи БПЦ да продължи да получава договорената държавна субсидия, с която се изплащат заплатите на висшия клир и свещениците, както и средствата за поддръжка на трите ставропигиални манастира.

На 15 януари Църквата празнува паметта на св. Гавриил Лесновски

Заедно със св. Йоан Рилски, св. Йоаким Осоговски и св. Прохор Пчински той е сред най-известните и почитани светци в някогашна Югозападна България. Живял е през 11 в. Роден е в Осечко поле при Крива Паланка. Приема монашество и съгражда манастира „Св. архистратиг Михаил“ в Лесново при Кратово, на който става и пръв игумен. Подвизава се около три десетилетия в Лесновската планина, а след това – в околностите на Злетово, в планината Луково. Упокоява се на Обли връх (Стронгилото). Проявява се като велик чудотворец – лекувал е болните животни и народа, който с голяма вяра е пристъпвал към него. По време на българския цар Иван Шишман (1371-1391 г.) мощите на светеца са пренесени в Търново и положени в храма „Св. апостоли“, но след османското нашествие следите им се губят.

Предлагаме на читателите на Двери няколко молитвени текста от службата в чест на преп. Гавриил Лесновски в превод на български.

Тропар, глас 8:

Усърдно възлюбил Христос повече от всичко и украсил се с кротост, смирение и търпение, ти Му отдаде целия си земен живот, затова наследи небесните жилища и се удостои с участта на праведните; заедно с тях се моли да се спасят душите ни.

Днес Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний взе участие в проведения онлайн форум, част от инициативата Конференция за бъдещето на Европа, организиран от Европейската комисия. В срещата взеха участие религиозни лидери от различни вероизповедания от страните на Европейския съюз. Митр. Антоний представляваше Комитета на представителите на православните църкви в Европейския съюз (CROCEU).

Конференцията за бъдещето на Европа е инициатива на Европейския съюз, която има за цел да ангажира хора от цяла Европа да споделят своите идеи и да оформят общото си бъдеще чрез широк спектър от дебати и дискусии. Инициативата започва дейността си на 9 май 2021 г. в Деня на Европа и се планира да постигне заключения за насочване на бъдещето на Европа до пролетта на 2022 г. Църквите участват в инициативата като отделни ключови заинтересовани страни, извеждайки християнската перспектива към развитието на европейския проект.

На 10 и на 13 януари в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състояха заключителните заседания на конкурсите за заемане на академична длъжност доцент и професор съответно. И двамата кандидати са от преподавателите във факултета. С положително решение на научните журита и по двете процедури беше решено доцент д-р Клара Асенова Тонева да бъде назначена на академичната длъжност „професор“ в професионално направление 2.4. „Религия и теология“ („История на религиите“), а главен асистент д-р Любомир Ангелов Игнатов – на академичната длъжност „доцент“ в професионално направление 2.4. „Религия и теология“ („Източна църковна музика“).

Доц. д-р Клара Тонева участва в конкурса с две монографии, четири студии, шестнадесет статии и две учебни помагала. Основният труд за участието ѝ в конкурса е монографията „Секуларизираната религиозност“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С. 2018, 208 с., ISBN: 978-954-07-4399-8. Трудът е обсъден в катедра „Историческо и систематическо богословие“ (протокол № 5/16.1.2018 г.) с участието на петима хабилитирани, от които двама професори, и му е дадена положителна оценка.

Сръбският патр. Порфирий осъди агресията срещу мюсюлмани в гр. Прибой по време на новогодишните и рождественските празници от страна на сръбски полицаи и на млади хора, представящи се за православни християни.

„Тези дни с тъга, недоверие и възмущение проследих новините за злощастните събития в Прибой, при които хора, които смятат себе си за православни, заплашват своите съграждани с ислямска вяра.

Особено разочароващо е, че тези, които трябва да предотвратят подобни действия, са участвали в един толкова безчестен и опасен акт, както тревожно е и това, че млади хора, в най-хубавия период от живота си, празнуващи Божич (Рождество Христово) – най-хубавия празник на мира, съпричастността и любовта, обиждат и заплашват своите съграждани, най-близките си съседи.

Св. Синод на Вселенската патриаршия включи в църковния календар на Константинополската патриаршия като свещеномъченици двама патриарси – Константинополския патриарх Кирил VI, който е обесен на 22 април 1821 г. в родния си град Одрин, и патр. Кирил Лукарис (1601-1620 г. патриарх Александрийски и 1621-1638 г. – Константинополски), удушен по заповед на султан Мурад IV.

И двамата вече са били причислени към лика на светците от две поместни църкви. През 1993 г. Гръцката църква канонизира патр. Кирил VI. Първата служба за него е съставена около двадесет години след смъртта му, през 1844 г., а паметта му се почита на 18 април или на Томина неделя (ако се падне през Великия пост).

Патриарх Кирил Лукарис е канонизиран от Александрийската патриаршия през 2009 г., а паметта му се чества на 27 юни. През 2018 г. в Александрия тържествено бяха отбелязани 380 години от мъченическата му смърт. Като представител на БПЦ в тържествата тогава взе участие Врачанският митр. Григорий.

Александрийска патриаршия е втората по старшинство църква в порядъка на поместните православни църкви, съставящи тялото на Православната църква по цял свят. Независимо от исторически насложилия се впечатляващ и доста странен титул на главата на тази църква („Негово Блаженство (името), папа и патриарх на великия град Александрия, на Либия, Пендапол, Етиопия, на цялата египетска земя и на цяла Африка, отец на отците, пастир на пастирите, архиерей на архиереите, тринадесети от апостолите и съдия на вселената“) тя векове наред е включвала само земите на днешните държави Египет, Либия и Тунис, т. е. Северна Африка. Особено с отцепването на коптите (заедно с етиопците, сирийците и арменците) от Православната църква след 451 г. паството на Александрийската патриаршия рязко намалява до „една шепа хора“, както беше заявил в края на 80-те години в София патр. Партений III.

С благословението на Видинския митрополит Даниил в престолния град ще се проведе тържествено честване на паметта на св. Ромил Бдински.

На 15 януари, събота, от 19 ч. в митрополитския храм „Св. Николай Чудотворец“ ще започне всенощно бдение.

На 16 януари, неделя, от 8:30 ч. ще започне последованието на часовете, а от 9 ч. архиерейска св. Литургия.

Ръководството на Видинска митрополия приканва православните християни да вземат молитвено участие в празничните богослужения.

Св. Синод на Александрийската патриаршия в свое решение от 12 януари нарече действията на Руската православна църква в Африка „безнравствено нахлуване“ с използване на „антиканонични и непристойни методи“. В документа се отбелязва, че всички предшественици на патр. Кирил са уважавали юрисдикцията на Александрийската патриаршия в Африка. Решенията на Москва са резултат от признаването на автокефалната Украинска църква от страна на Александрийската патриаршия и следователно са шантаж или отмъщение, което е мотив, несъвместим с християнския морал.

Александрийският Св. Синод отбелязва, че клириците, заявили своето преминаване от Александрийската патриаршия в РПЦ – Московска патриашия, или са имали конфликт със своето свещеноначалие, или са с неизвестен произход и никога не са принадлежали към Александрийската патриаршия.

В изявлението си синодът обвинява ръководството на РПЦ-МП в изкривяване на православната еклисиология. Той нарича образуването на руски екзархат в Африка „признак за неоколониализъм“ и „претенция за световно господство“, което не е част от православната традиция.

И по-конкретно в изявлението се казва:

„В името на Троичния Бог се събрахме във великия град на Александрия по покана на Негово Блажество Теодор II, папа и патриарх Александрийски и на цяла Африка, и с чувство за отговорност към паството и вековната история на своя апостолски път йерархията на древнопросиялата и със старшинство Александрийска патриаршия след свое съвещание, разглеждайки задълбочено и от всички страни каноническите параметри на антиканоничото и антицърковно нахлуване на Патриаршията на Русия чрез създаването на нови „църковни образувания в Африка“, обявява следното:

Подобаващо отбелязаха празника св. Богоявление българските църковни общини в Италия заедно със своя енорийски свещеник прот. Иван Иванов. Богослуженията се състояха независимо от трудностите и ограниченията, наложени от усложнената пандемична обстановка и изключително строгите предпазни мерки в страната.  

На 2 януари 2022 г. в БПЦО „Св. Амвросий Медиолански“ беше извършено въдворяване на мощите на св. Амвросий, св. Гервасий и св. Протасий в българската църква в Милано. Мощите бяха дарени на българите от архиепископа на Милано монс. Делпини на 6 декември при посещението на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний по повод празника града.

На свое заседание на 11 януари Св. Синод на Вселенска патриаршия избра за нов архиепископ на Критската църква митрополита на Ретимно и Авлопотам Евгений. Той получи седем от гласовете. Другият кандидат, митрополитът на Кисам Амфилохий, получи пет гласа. Третият кандидат, митрополитът на Петра Герасим, не получи нито един глас.

Самото гласуване се проведе в Патриаршеския храм „Св. Георги“ във Фенер, като за целта заседанието беше прекъснато. В гласуването участваха всички синодни митрополити без патриарха, който според съобщението е ръководил заседанието на синода в сградата на Патриаршията.

С последните промени в личния състав на държавната администрация, предприети от новото правителство, е бил освободен от 31 декември 2021 г. директорът на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет Емил Велинов. Освобождаването е във връзка с навършването преди години на пенсионна възраст. Досега той не беше предлаган за пенсиониране, а при служебното правителство освобождаването му беше забавено по някакви съображения.

Назначаването на нов директор в тази дирекция вероятно ще стане след неофициално съгласуване с ръководствата на традиционните вероизповедания у нас, каквото според наши сведения е започнало. Засега в сайта на Дирекция „Вероизповедания“ на МС мястото на директора стои празно, а за изпълняващ длъжността е назначен старшият служител Георги Кръстев, държавен експерт.

В списъка на обявените конкурси за заемане на длъжности в администрацията на Министерския съвет засега няма обява за директор на тази дирекция.