На 20 април Факултетният съвет на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ единодушно прие докладите на научните журита за конкурсите за професор (на доц. д-р Павел Павлов в направление „Религия и Теология“, История на Българската православна църква) и доцент (на гл. ас. д-р Венцислав Каравълчев в направление „Религия и Теология“, Църковна археология).

Доц. д-р Павел Павлов участва в конкурса за професор с монографията „Учителят Ганчо Велев Ганчев (1921-1998) или за занаята на богослова историк през ХХ век“, три студии и статии. Студиите са в областта на средновековната, възрожденската и новата история на БПЦ: „Светецът и манастирът като средище в християнското предание (църковно-исторически контекст на завръщането на св. Йоан Рилски в Рилската св. Обител)“, „Йерархия и екзархия (Екзарх Антим и Българската църква)“ и „Неврокопският митрополит Борис в паметта на Църквата“.

На 20 април Негово Светейшество Българският патриарх Неофит прие новоизбраното през декември 2022 г. (тук) настоятелство на българските православни църкви в Турция (Одрин и Истанбул) начело с председателя Димитър Йотев. В срещата са взели участие митрополитите Пловдивски Николай, Русенски Наум и Старозагорски Киприан, който през последните години е натоварен от Св. Синод да бъде връзка с православните българи в южната ни съседка. Били са обсъдени задачите пред настоятелството, сред които е и попълването на мястото за свещеник при българските църкви в Одрин след кончината на о. Александър Филипов Чакърък на 17 март т. г. (тук). Според договореностите от февруари 1945 г. между двете ни поместни църкви, българските църковни общини в Турция минават под юрисдикцията на Константинополската Вселенска патриаршия, но българските общности в двата града имат право да предлагат свои кандидати за свещеници.

На срещата при патриарха не е присъствал назначеният от Вселенска патриаршия клирик от български произход архим. Харалапий (Ничев), който от лятото на 2020 г. е натоварен да служи в истанбулските български църкви (тук). Припомняме, че неговото назначение не срещна одобрението на нашето висше църковно ръководство за служението си там.

На 19 април се проведе среща на националната комисия на ученическото състезание „Бог е любов“. Членовете ѝ имат за задача да излъчат лауреатите на националния кръг на ученическия конкурс на МОН. В надпреварата участват всички творби, заели първо място в регионалния кръг на състезанието. Тази година двадесет области изпратиха ученически произведения за участие във финалния етап.

Конкурсните творби и произведения са разделени в следните направления: проза (разказ или есе); поезия; рисунка и приложни изкуства.

Членовете на Българската православна църковна община в Рим и околностите се събраха за богослуженията в дните от Страстната седмица и за посрещането на светлото Христово Възкресение. Прот. доц. д-р Иван Иванов, председател на църковното настоятелство, отслужи полагащите се чинопоследования.

На Велики четвъртък о. Иван събра пасомите си в параклиса, предоставен на българските богомолци в манастира „Санта Мария Горети“ в Нетуно. Отслужени бяха св. Литургия, Велик маслосвет и последованието на Дванадесетте евангелия на страданията Христови.

Радостта и светлината от Христово Възкресение изпълниха душите на българите във Веве, Женева, околностите и съседна Франция. С благословението на Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний о. Юлиян Ангелов отслужи две възкресни служби: във Веве, на 15 април вечерта, където раздаде великдения огън, и на 16 април, в Женева – на така нареченото Второ Възкресение.

Десетки православни миряни изпълниха двата храма въпреки ваканционния период, в който се падна празникът. Много нови хора дойдоха за първи път и поискаха да общуват с църковната ни община и занапред. Изключително сме радостни, че сред тях има млади хора и семейства с малки деца.

Българската общност в Милано и околностите отпразнува Възкресение Христово с новия си енорийски свещеник – о. Васил Василев. С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит досегашният енорийски свещеник на новия столичен храм „Св. Константин и Елена“ (на ул. „Пиротска“ и бул. „Сливница“) беше отпуснат да замине на служение в Западно- и Средноевропейска епархия под ръководството на митр. Антоний. Той поема духовното обгрижване на българската църковна община „Св. Амвросий Медиолански“ след кончината през септември 2021 г. на свещ. Стефан Димитров Паликаров.

О. Васил извърши пасхалните последования за Христовото Възкресение. За красотата на богослужението допринесоха дългогодишният певец Николай Граминов, иподяконите и църковното настоятелство.

На службата присъства и генералният консул на Република България в Милано г-жа Ана Паскалева, която поздрави сънародниците ни за празника. Много миряни и деца взеха свето Причастие и се поздравиха с пасхалната радост.

На Възкресение Христово Негово Светейшество Българският патриарх Неофит оглави Пасхалното богослужение в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София.

Патр. Неофит отслужи пасхалната полунощница и прочете пред събралите се на площада богомолци евангелския откъс, който възвестява Христовото Възкресение. След това Мелнишки епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод, огласи Патриаршеското и синодално Пасхално послание (тук)

В последвалата пасхална св. Литургия в съслужение с Негово Светейшество бяха еп. Герасим, Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, Браницки епископ Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария, архим. Василий, протосингел на Софийска митрополия, и столични свещеници.

Десетки украинци, повечето жени и деца, изпълниха столичния храм „Рождество Христово“ в кв. „Младост-3“ и се смесиха с енориашите, дошли да участват в богослужението на Второ Възкресение. Те заедно чуха евангелския текст за срещата на Възкръсналия Христос с Неговите ученици на няколко езика – църковнославянски, украински, български, гръцки и английски.

Великденският брой на сп. „Амвон“, издание на варненския храм „Св. Атанасий“, предлага на своите читатели текстове, разказващи и изясняващи смисъла на Христовото Възкресение. В броя са поместени текстове на проф. Осипов, ставроф. ик. Дончо Александров, о. Ясен Шинев, архим. Емилиан Симонопетритски и др.

Във Възкресното издание на детското списание „Камбанка“ е публикуван разказ за пътя на Иисус Христос от влизането Му в Йерусалим до Неговото Възкресение от известния български писател Елин Пелин.

Днес в 15 ч. българско време в Йерусалим, в храма на Гроба Господен, слезе Благодатният огън. Той беше раздаден на присъстващите богомолци от Йерусалимския патриарх Теофил III.

Българските пратеници в Светите земи вече пътуват към страната ни с Благодатния огън. Очаква се да пристигнат в София около 19:30 ч. с правителствения самолет. Духовници от епархии в цялата страна вече очакват на летището делегацията, която е водена от Старозагорски митрополит Киприан.

Последният ден от Страстната седмица е посветен на скръбта за умрелия на Кръста Спасител Христос, но и на очакването на Неговото Възкресение. В наше време чувствата на вярващите са различни от онази безнадеждност на апостолите в деня след петъка на Христовата смърт. Фактът на Възкресението дава друго измерение и на самата Му смърт, която не е безцелна гибел, а изкупителна жертва, както изтъква Сам Иисус: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“.

На днешния ден – последния от седмицата по еврейския календар и затова ден на пълен покой от всякакви дейности – Христос с човешкото Си тяло е бил в гроба, а Неговите ученици „поради страх от юдеите“ се заключили в една йерусалимска къща и още не можели да проумеят как е възможно да се случи всичко това. За всички тях онази събота е била ден на отчаяна безпомощност. Чак до третия ден вечерта някои от тях боязливо и без особена надежда споделяли: „а ние се надявахме, че Той е Онзи, Който щеше да избави Израил…“.

Този ден е Господ сътворил – да се зарадваме и развеселим в него! Това е един от молитвените призиви в Празника на празниците, както се нарича Възкресение Христово. Поради величието на този празник той е наричен още Великден. А по подобие на юдейския празник (след който Христос е възкрснал) носи и името Пасха.

За християните това е най-големият празник, за който подготовката трае седмици наред – както се готвим да посрещнем скъп на сърцето ни гост. Подготовката на тялото за празника е чрез пост, а на душата – чрез молитва и духовна нагласа към смирение и покаяние, върху които трайно се гради любовта към ближния, към хората около нас.

Основният поздрав за Възкресение Христово е Христос воскресе! (Христос възкръсна!) и отговорът е Воистину воскресе! (Наистина възкръсна!). А основната празнична песен на Великден е Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав (Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си порази смъртта и на тези, които са в гробовете, дарува живот).

За пета поредна година Софийска митрополия организира празнично боядисване на великденски яйца на площад „Св. Неделя“.

Събитието стана възможно с доброволческите усилия на учителките от неделните училища на столичните храмове „Св. Параскева“ и „Рождество Христово“, на Асоциацията за развитие на българския спорт и Школата по лека атлетика „Дарко Тийм“. Водещ на празничното събитие беше д-р Надежда Панайотова.

За отбелязването на празниците Лазаровден и Вход Господен в Йерусалим в гр. Цюрих пристигна Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний. Той беше придружен от ставроф. ик. Юлиян Ангелов – епархийски надзорник и съветник на епархията, свещ. Николай Николов – назначен от митрополита да обгрижва българите в кантон Цюрих и околностите, както и прот. Йордан Пашев, втори енорийски свещеник в гр. Цюрих.

Българите се събраха в храма, посветен на св. апостоли Петър и Павел, любезно предоставен от Римокатолическата църква в града. На св. Литургия присъства Негово Превъзходителство г-н Ради Найденов, посланик на Република България в Швейцария, представители на дипломатическата мисия и много българи, дошли да съучастват в празничната радост.

Това е най-скръбният ден за християните. В него си припомняме страданията, съденето, разпъването на Кръста, смъртта и погребението на Иисус Христос. Праведникът е осъден беззаконно и Невинният е разпънат на кръст като злодей. Създателят на света и живота е лишен от право да живее. Даващият живот на всички е погребан като смъртен. Затова днес всички скърбим, както Неговите апостоли и последователи преди две хиляди години. Те са били отчаяни, че са загубили своя Учител и Господ, защото, независимо от Неговите уверения, са си мислели, че това е безнадеждният край на всичко.