На 7 ноември в благоевградския храм „Въведение Богородично“, където се намира гробът на блажоенопочиналия Неврокопски митрополит Борис, беше отслужена панихида за архиерея. Заупокойната служба и св. Литургия преди това оглави Неврокопският митрополит Серафим в съслужение с клирици от епархията.

При гроба в двора на църквата се събраха много хора, които помнят делата на владиката и мъченическата му кончина.

В деня на архистратига Михаил и небесните безплътни сили в манастира „Св. архангел Михаил“ над гр. Бухово беше отслужена св. Литургия от прот. Венцислав Попиванов, предстоятел на храм „Св. Николай Чудотворец“ в същия град. Множество поклонници се събраха в двора на св. обител, където след литургията местни жители бяха подготвили благодарствен обяд.

Бившият грузински президент Михаил Саакашвили, който се намира в затвора в Рустави, се е изповядал и причастил, съобщи Ахалкалакският митрополит Николай (Пачуашвили).

„Михаил Саакашвили ни съобщи, че иска да се причасти. Когато казах това на патриарха, той без да се колебае нито минута, каза, че ако той иска да се причасти, то непременно трябва да го направи“, е разказал митр. Николай.

Йерархът е отбелязал също, че Саакашвили е изглеждал значително по-лошо в сравнение с последната им среща преди месец.

Миналата седмица секретарят на патр. Илия II прот. Михаил Ботковели му е занесъл просфора от името на патриарха заедно с писмо, в което патриархът моли Саакашвили да прекрати гладуването си. Той е приел просфората, но е отказал да я изяде, тъй като решението му за гладна стачка било принципно.

В неделя, 7 ноември, в 19 ч. на седемдесет и петгодишна възраст се упокои в Господа софийският свещеник Стоян Стоянов Генов.

Той е роден на 25 ноември 1946 г. в с. Лозен, Пазарджишко, като първо дете от общо трима синове и две дъщери на благочестивите родители Стоян Йорданов Генов и Иванка Кръстева. Завършва Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ на гара Черепиш, Врачанско, през 1966 г., и Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София – през 1972 г.

Задомява се с Любка Николова, с която имат трима сина: Иван, Симеон и Петър. И тримата са богослови, работят в Германия, а Симеон вече е свещеник.

О. Стоян е ръкоположен за дякон на 11 юни, а за свещеник на 14 юли 1974 г. от Левкийски епископ Партений, викарий на Софийския митрополит.

На своята последна сесия Националният фонд за научни изследвания класира на първо място проект на постдокторанти, докторанти и млади учени от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Този успех трябва да бъде отбелязан, понеже проекти в тази област трудно успяват във фонда. Отделни учени от Богословския факултет получават неговата подкрепа заради своите интердисциплинарни интереси и покрай други специалности. Веднъж факултетът дори стана базова организация на един такъв интердисциплинарен проект, който обаче не беше разработен в него и богословието имаше ограничено място. Сега за първи път имаме успех именно на богословската специалност.

Темата на проекта е „Конфесионалната идентичност на иконообраза в условията на религиозна секуларизация“. Терминът религиозна секуларизация е нов, но получаващ все по-голяма популярност в православното богословие. Той изразява една тревожна тенденция към секуларна абстрактност в религиозното съзнание. Срещу тази тенденция проектът ще разкрие значението на християнското образно мислене като основа за духовно обединение. Не само визуалните свещени изображения, но и всички литургични действия и свещенодействия на присъстващите в храма са иконообраз. Абстрактното възприемане на идеята за духовно усъвършенстване обаче ни кара да клоним към преимуществено рационалното и моралистично тълкуване на религиозния живот, като неглижираме съзерцателното образно мислене, именно виждането не просто на изображението на определен божествен персонаж, а на един цялостен образ на Божията любов, проявена в множество форми. С други думи: съзнателно или не, ние възприемаме божествената истина като наша личностна изява и живеем в условностите на тази религиозна секуларизация.

Първата българска църква във Варна – „Св. архангел Михаил“ почита на храмовия си празник първия свещеник, служил в нея – Константин Дъновски. Храмът е уреден и осветен през 1865 г. на първия етаж на българското училище в града. В него започва да служи о. Констанитн, който преди това е първият български учител във Варненско, а по-късно и първият свещеник, който служи на църковнославянски език, тъй като Варна е силен център на гърцизма.

Животът на този Божи служител е посветен на просветата на българите и богослужението на роден език. Участва в усилията за създаване на Варненско-Преславската епархия, за организиране на българско училище и читалище във Варна. Със съпругата си Добра имат три деца, едно от които е Петър Дънов, създал по-късно сектата на „Бялото братство“. Всяка година на гроба на о. Константин в двора на храма се отслужва панихида за него и за всички варненски възрожденци, радетели за самостоятелна българска църква и държава.

На 6 ноември 2012 г. на деветдесет и осемгодишна възраст си отиде от този свят Българският патриарх и Софийски митрополит Максим. Роден в с. Орешак, Троянско, на 29 октомври 1914 г., той завършва средно и висше богословско образование и от млади години се отдава на служба Богу и на Неговата Църква сред българския народ. Той служи с мъдрост и преданост на православните българи повече от четиридесет и една години като патриарх, седемдесет години като монах и клирик в различните степени. Беше за пример на миряни и клирици, отличи се като истински ръководител на колективния орган на управление на Българската православна църква – Българска патриаршия. Миряни, монаси и клирици го почитаха, митрополитите се съобразяваха с мнението му, защото той по всички въпроси имаше меродавно, обосновано и справедливо съставено мнение.

Патриарх Максим живя в три епохи от живота на народа ни през 20 и 21 в. и сам стана епоха в живота на Църквата ни. Отиде си и остави следа като достоен пастир, който ще се помни и на когото ще се подражава – дай, Боже!

Пожар избухна вчера в Киево-Печерската лавра, който изпепели сто квадратни метра работилница по иконопис в църковната част на комплекса. Трима души са пострадали и са откарани в болница – двама се се задушили от силния дим, а другият е скочил от втория етаж на сградата.

Според игумена на лаврата митр. Павел единият пострадал е брат на манастира, о. Соломон, който се е опитал да свали решетката на прозореца, но е припаднал, загубвайки съзнание.

Вчера Тивериополски епископ Тихон, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, извърши маслосвет в параклиса на Александровска болница в София за болните от COVID-19 и медицинския персонал, който се грижи за тях. В словото си епископът подчерта, че тази молитва се отправя „… за всички болни, за всички, които са около нас и които са далеч от нас, за всички онези, които все още смятат, че това е нещо леко, обичайно и ще отмине покрай нас“.

Епископът обърна особено внимание на чувството за отговорност, на доверието към авторитета на специалистите и лекомисленото доверяване на личното мнение и впечатления. Ето и основните акценти в проповедта.

„Свикнали сме да мислим, че можем много неща да вършим безнаказано. Говори се, че имаме безнаказаност и това е вярно в много от случаите. Болестта обаче не е безнаказана, нея не можеш да я подкупиш при превишаване на скоростта, нея не можеш да я подкупиш да ти намали болките. Трябва да спазваш правилата, които онези, които години наред са учили, старали са се, страдали са по болниците и знаят какво правят, ни казват“.

На 4 ноември Св. Синод на Гръцката църква издаде ново окръжно послание за предпазните мерки в храмовете в условията на засилващата се здравна криза в страната.

За пореден път Св. Синод бащински призовава клира и благочестивия народ да спазват стриктно мерките, за да се предотврати разпространяване на вируса.

Също така отечески съветва вярващите, които не са имунизирани, да идват в храма за общо богослужение, след като си направят бърз тест.

И, накрая, архиереите напомнят за задължителния двукратен седмичен контрол с тест за коронавирус за всички служители в храмовете, които не са имунизирани.

На 4 ноември с Международна научна конференция в Православния богословски факултет на Белградския университет в Сърбия беше отбелязана двадесетата годишнина от възстановяването на религиозното обучение за учениците в страната.

На честването, организирано от Отдела за религиозно образование на Белградско-Карловацката архиепископия и Православния богословски факултет на Белградския университет, присъстваха деканът на факултета прот. д-р Зоран Ранкович, министърът на образованието, науката и технологичното развитие Бранко Ружич; епископи на СПЦ, представители на християнските деноминации в Сърбия, на мюсюлманската и еврейската общност, представители на държавни иституции, богослови, учени от различни области от Сърбия и чужбина.

Маслосвет за всички страдащи и боледуващи от COVID-19, за техните близки и за подкрепа на грижещите се за тях специалисти и доброволци беше отслужен днес пред параклиса „Св. мчк Георги Софийски Най-нови“ на Александровска болница.

Тайнството Елеосвещение беше отслужено от Тивериополски епископ Тихон, викарий на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит в съслужение с архим. Василий, протосингел на Софийска митрополия и други клирици.

„Извършваме маслосвет и отправяме общите си молитви за всички страдащи от налегналата ни пандемия. COVID-19 действително покосява и хора умират. Молим се за изцеляването на всички“, каза архим. Василий.

Двете български църковни общини в Италия – в Рим и Милано – отбелязаха Деня на народните будители с празнични богослужения и културни прояви. Организацията на събитията беше на доц. свещ. д-р Иван Иванов, който духовно обгрижва двете църковни общини, като същевременно преподава литургика в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

В навечерието на празника, неделя, 31 октомври, о. Иван отслужи св. Литургия в Българската църковна община „Св. Седмочисленици“ в Рим. На богослужението в древния храм „Сан Паоло ала Регола“ се събраха наши сънародници от италианската столица и околностите. По-късно беше извършена панихида за починалите и празничен водосвет за здраве и благоденствие на българския народ.

На 2 ноември патр. Вартоломей присъства на откриването на православния храм „Св. Николай“ на Кота „нула“ в Ню Йорк, който беше разрушен по време на терористичния удар на 11 септември 2001 г. Окончателното откриване на храма за богослужебна дейност ще бъде през следващата 2022 г. Събитието съвпадна с годишнината от интронизацията на Вселенския патриарх, което е поводът за неговата визита в най-голямата епархия на Вселенска патриаршия. „Надявам се от Ню Йорк до нас, във Фенер, да пристигат само добри новини, които ще ни карат да се радваме в Господа, да бъдем горди и ще ни окуражават да продължаваме своето отговорно дело в катедрата на Константинопол“, отбеляза той.

Преди заминаването си патр. Вартоломей отново ще бъде приет в болницата „Mount Sinai“ („Планина Синай“) в Манхатън. Според официалното съобщение там ще му бъде направена ангиография, след която ще се оцени необходимостта от поставяне на стент. Припомняме, че патриархът беше приет за кратко в болница още с пристигането си в САЩ, но остана там само няколко часа.

Силен църковен отзвук получи речта му по време на неговото посрещане в Архиепископията в Ню Йорк преди няколко дни, на среща с изтъкнати членове на местната гръцка църковна община. Той коментира действията на Московска патриаршия от последните две години заради признаването на автокефалията на Църквата в Украйна, като използва свободен и недипломатичен език. И по-конкретно патр. Вартоломей каза: „Предоставянето на автокефалия е изключително право на Патриаршията, която е предоставила автокефалия на много църкви. Защо да не даде и на Украйна? Защо четиридесет-петдесет милиона украинци да не поискат да не бъдат владени от Москва? Прекъснаха общение, извадиха ме от диптисите си и не ме споменават. Пука ми, че не ме споменават. Ние споменаваме патр. Кирил, казах и на Епифаний (предстоятеля на автокефалната Църква в Украйна) да прави същото“.

На 1 ноември, в деня на Народните будители, се състоя официалното откриване на православното радио „Епархийски глас“ към Софийска митрополия. То е създадено с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.

Православно радио „Епархийски глас“ ще бъде излъчвано по интернет през страницата на Софийска митрополия на адрес: https://mitropolia-sofia.org/ или директно на: https://radio-glas.mitropolia-sofia.org/.

Експерименталното излъчване на радиото започна на 15 октомври т. г., на рождения ден на патр. Неофит.