През последната седмица варненци посрещат десетки бежанци от Украйна на ден. Всички те са жени и деца. Трагедията е голяма, разказва Рита Шаганeне, доброволец в Двореца на културата и спорта в града, където е сформиран пункт за посрещане и помощ на бягащите от войната. Рита и нейният съпруг о. Василий Шаган, заедно с други доброволци от енорията на храм „Св. Николай“ в морската столица, всеки ден помагат в регистрирането, настаняването и обгрижването на идващите с коли и автобуси украинци.

Първоначално помощи за бедстващите в Украйна се събират в т. нар. Украински дом във Варна, където хората от града спонтанно носят храна, санитарни материали и други помощи. С началото на войната се засили притокът от дарения и мястото се оказа неподходящо за складиране и разпределяне на помощите. От петък, 4 март, цялата дейност в подкрепа на бягащите от войната украинци се пренася в Двореца на културата и спорта на Варна. Управителят му осигурява помещения за посрещане и регистрация, както и за складиране на дрехите, санитарните материали, храните. Всичко се случва по инициатива на доброволците, разказва Рита. Един носи компютър, друг – принтери, храна, вода, дрехи, топли напитки. Оказа се, че нямаме подходящ софтуер за описване на идващите хора и техните нужди. За една нощ такъв е направен от енориаш на храма „Св. Николай“, сега се използва официално.

В първата седмица на Великия пост по традиция на вечерното богослужение – велико повечерие – се чете на части Великият покаен канон на св. Андрей Критски. В столицата това последование се извършва в енорийските храмове от 16 ч., а от 18 ч., като съборно богослужение, по график в някоя от централните църкви. По-долу е програмата на съборните служби:

7 март, понеделник – Велико повечерие с канона на св. Андрей Критски, първа част (тук), митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“: Мелнишки епископ Герасим, главен секретар на Светия Синод;

8 март, вторник – Велико повечерие с канона на св. Андрей Критски, втора част (тук), храм „Света Софѝя“, гр. София: Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит;

9 март, сряда – Велико повечерие с канона на св. Андрей Критски, трета част (тук), храм „Св. Седмочисленици“: Браницки епископ Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария;

10 март, четвъртък – Велико повечерие с канона на св. Андрей Критски, четвърта част (тук), храм „Св. Георги Победоносец“ (Петте кьошета): архим. Василий, протосингел на Софийска св. митрополия;

На 6 април, сряда, от 18 ч. ще се изчете целият канон на св. Андрей Критски. Това ще стане в столичния митрополитски храм „Св. Неделя“ от Белоградчишкия епископ Поликарп.

По време на Великия пост всеки петък на вечерното богослужение се пее Богородичен канон и се чете Богородичен акатист. Публикуваме програмата на съборните богослужение в София:

Няколко църкви и манастири у нас заявиха готовност да приемат бягащи от войната украински бежанци, основно майки с деца и възрастни хора.

Градешкият манастир „Св. Йоан Предтеча“ стана първият манастир в северозападна България, който отвори вратите си за хората от Украйна. Йером. Спиридон обясни за bTV, че манастирът е имал готовност да приеме и да се грижи за десет души, но впоследствие техният брой е нараснал с още деветима бежанци. Отецът каза също, че хората ще бъдат извозени с коли до св. обител: „Имаме приятели с автомобили, които днес пътуват към румънската граница и ще вземат от там бежанците, за да може да ги придружат до манастира, защото хората нямат превоз и няма как да стигнат дотук“. Стаите в манастира вече са готови и са осигурени близо тон брашно и други продукти. Много хора са изявили желание да помогнат с дрехи и препарати, но засега най-голяма нужда има от хранителни продукти, заявяват от братството. Настанените в обителта бежанци са жени и деца и двама по-възрастни мъже.

Първият разказ за това как протече Неделя на прошката в две украински селища е от стената на Обуховски архиепископ Йона (Черепанов), който е викарий на Киевския митрополит Онуфрий (УПЦ-МП) и игумен на Светотроицкия манастир в Киев. Постът му е озаглавен Бомби срещу храма. Хроника на „освобождението“ и разказва за църквата в Бобрик, Житомирска област.

„Шест ракети срещу Бобрик. Една от тях удари църквата.

Ако нощта на 4 срещу 5 март в Бобрик премина тихо, на 6 март пристигна „дар“ от „братята“. Умишлено или случайно, но изстреляха шест снаряда. Това се случи на 6 март около 12:30 ч. Три от тях отлетяха към ул. „Михайловска“. Слава Богу, удариха се в земята, въпреки че наблизо има къщи.

Останалите три „дара“ отлетяха в района на църквата. Два отново паднаха върху градините на хората, всъщност близо до домове. А единият удари покрива на църквата, влезе вътре през камбанарията и падна в средата на храма. По стечение на обстоятелствата в храма по това време имаше хора. Щастливо съвпадение е, че не пострадаха.

Войната в Украйна и задълбочаването на хуманитарната криза с бежанците от нея не остава извън полезрението на ръководството на Римокатолическата църква. Още на 25 февруари папа Франциск беше на извънредно посещение в посолството на Руската федерация към Светия Престол в Рим в търсене на спешни начини за спиране на войната.

На 26 февруари папата проведе телефонен разговор с украинския президент Володимир Зеленски. Това беше потвърдено от директора на пресцентъра на Ватикана Матео Бруни. Разговорът е бил по повод драматичните новини за сраженията в Украйна.

Духовниците от руската църква „Св. Николай“ в Амстердам са изпратили обръщение към Руския патриарх Кирил с призив да ходатайства пред светските власти в Москва за спиране на войната в Украйна. Реакцията на патриарха ги е накарала да заявят официално, че се разграничават от неговата позиция и спират да го поменават по време на богослуженията.

Църковни коментатори отбелязват, че това е първата енория, която прави тази стъпка, но вероятно ще я последват и други. „Не се съмнявам, че епископите ще мълчат до последно, но енориите започват да говорят“, отбеляза богословът и публицист Сергей Чапнин.

В заявлението на духовенството на „Св. Николай“, публикувано на сайта на енорията, се казва:

Три дни от живота на християните в Харков – 2, 3 и 4 март. Градът е сред най-тежко обстрелваните от путинските войски. Снимките са от сайта на Харковска епархия, която показва обединяването на хората и вярата им в Бога в тези мрачни дни. Свещениците извършват молебени, посещават и поръсват със светена вода домовете, раздават храна на най-пострадалите райони, извършват литийни шествия в кварталите, благославят войниците. Последните кадри са от Успенския събор в центъра на града, най-старата църква в града, издигната през седемнадесетото столетие.

На националния празник 3 март Пловдивският митрополит Николай отслужи молебен за мир в катедралния храм „Успение Богородично“ в Пловдив. В църквата бяха донесени чудотворни икони, св. мощи и частица от св. Кръст, които се съхраняват в епархията. Бяха отправени молитви за помирение и спиране на войната в Украйна. След това архиереят се обърна към богомолците със слово, в което свърза събитията от Освободителната за България руско-турска война с военните действия в Украйна в наши дни.

„Днес православни християни водят война срещу православни християни. Русия нападна Украйна. Това е толкова нередно, толкова Богу противно, че нямам думи, с които да изразя горестта, която е обзела мене, а и, вярвам, всички други православни по целия свят. Това не е война за вяра. Това е геополитическа война, война от гордост“, каза митр. Николай.

В словото си той посочва стъпките, довели до тези трагични събития. Архиереят отбелязва, че грешки в управлението на Руската православна църква също са станали причина за избухването на войната. Според него Църквата не може да проповядва друга истина, освен Божията правда, не може „… да обслужва никой светски властник, не може да става инструмент за постигане на политически и геополитически цели“, каза още той.

Публикуваме целия текст на словото:

Президентът на Конференцията на европейските църкви (КЕЦ) д-р Кристиан Кригер призова Московския и цяла Русия патриарх Кирил да издигне ясно своя глас срещу руската агресия в Украйна и да допринесе за усилията за прекратяване на войната и постигане на мир.

„Религиозни и политически лидери по света, както и вярващите от различни църкви очакват да разпознаете агресията, да призовете политическото ръководство на Вашата страна да прекрати войната и да се върнете на пътя на дипломатическия диалог и международния ред“, се казва в писмото на президента на КЕЦ до патр. Кирил, публикувано на 4 март 2022 г. „Призоваваме Ви да потвърдите ценността на всички човешки животи, включително живота на украинските граждани, които са обект на атака“.

Близо триста свещенослужители на Руската православна църква вече са подписали обръщение, призоваващо за помирение и спиране на войната в Украйна (тук). Към тях продължават да се присъединяват и други духовници, осмелили се да застанат с имената си срещу водената от Русия война. Всички те знаят цената на решението си – това ще струва много за тях и техните семейства. Техният пастирски глас е към режима, обявил православието за част от своята идеология, но и към тяхното паство, което одобрява войната срещу Украйна. Още по-трагично е обстоятелството, че натискът и тормозът срещу тях идва от страна на митрополити, възприели официалната пропаганда на путиновия режим, която в тези дни не търпи никакво разномислие.

За това пише във фейсбук-профила си богословът и публицист Сергей Чапнин: „Архиереите лично звънят на свещениците, подписали обръщението с призив за помирение и спиране на войната. Това обръщение е пределно внимателно и прекалено деликатно. Въпреки това обаче подписалите го свещеници ще пострадат. Не се допуска никакво инакомислие сред клириците на РПЦ. Патриаршията продължава да следи стриктно за това.

Архиереите се карат на подписалите се, а на тези, които заемат епархийски длъжности, предлагат доброволно да напишат молба за напускане“. Междувременно днес стана ясно, че за несъгласие с войната в Украйна и с политиката на режима ще бъдат въведени наказания парични глоби, въдворяване в лагер и затвор до пет години.

Ето и целия текст на обръщението, към което продължават да се присъединяват свещеници и дякони:

По традиция Негово Светейшество Българският патриарх Неофит излезе с обръщение по повод националния празник. В него предстоятелят на БПЦ акцентира върху „свободата и независимостта като най-висши Божии дарове за човека заедно с мира, в който те могат да съществуват най-пълноценно“. Патр. Неофит посочи, че „… свободата е онова, което ни отличава като венец на Божието творение“, и призовава да я пазим и отстояваме, за да съхраним и Божия образ в нас.

Патриаршеското послание за разлика от други години се фокусира върху съвременните измерения на Освобождението на България и извежда като пример за днешните българи стремежа към свобода и независимост и куража те да бъдат отстоявани. Връщайки се назад в историческото минало преди сто четиридесет и четири години, патр. Неофит обръща внимание на „обединените усилия на безбройните знайни и незнайни герои“, жертвали живота си не само за един народ, но за отстояване на правото на свободен живот и независимост. Той отбелязва, че борбата за тези християнски и човешки ценности не принадлежи на миналото. „Тази борба е непрестанна!“, напомня Негово Светейшество.

В обръщението си той насочва поглед и към днешната война в Украйна и призовава: „Нека всеки според силите и възможностите си отвори сърцето си за всички братя и сестри, които страдат и се намират далеч от домовете си поради разгарящата се война в Украйна, като сторим това по примера на Самия Спасител Господ Иисус Христос и помогнем на всеки, който се намира в беда“.

Публикуваме целия текст на обръщението на Негово Светейшество:

С благословението на Ловчанския митрополит Гавриил по време на св. Литургия в храмовете на епархията ще се четат допълнителни молитви „за мир във време на междуособни борби, раздори и безредия“. Това ще се прави „до постигане на мир в братска Украйна“, съобщава сайтът на епархията. Новите молитви ще заменят досега четените прошения за прекратяване на пандемията. Митрополит Гавриил е разпоредил да се добавят три допълнителни молитви, които ще се четат на проскомидията, на великата ектения и на сугубата ектения.

Молитвите са Господ „да промени бързо непримирителните сърца на воюващите в братска Украйна от кръвопролитните им желания към братолюбие и умиротворяване, и да уталожи междуособната война“.

Същото разпореждане по-късно днес е дал на своите клирици и Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.

Текстът на молитвите можете да видите тук.

На 2 март 2022 г. Вселенският патриарх Вартоломей прие на официална среща в патриаршеския кабинет във Фенер, Истанбул, Русенския митрополит Наум, дошъл, за да поднесе от името на Българската православна църква дар от два литра розово масло, предназначено за предстоящото мироварене на Константинополската патриаршия, което ще се освети на Велики четвъртък.

Митр. Наум поздрави патр. Вартоломей и с неговия осемдесет и втори рожден ден (29 февруари 1940 г.), пожелавайки му здраве, дългоденствие и все така мъдро и боговдъхновено да ръководи делата на църквата-майка Константинополската патриаршия. Патриархът благодари на българския архиерей за братолюбезното отношение и подареното му розово масло, което по традиция се изпраща от Българската православна църква за всяко мироварене на Константинополската патриаршия, олицетворявайки по този начин единството на св. Православие.

Патр. Вартоломей и митр. Наум обсъдиха със загриженост войната на Русия срещу Украйна, жертва на която са много невинни хора, оставайки с надеждата за бързо намиране на мирен изход от създалата се ситуация.

Днес пет украински епархии на Украинската православна църква (МП) в Украйна официално се отказаха да споменават Московския патриарх Кирил по време на богослужение. Решенията за това са публикувани на официалните им сайтове. Това са епархиите Сумска, Ровенска, Мукачевска, Владимир-Волинска и Житомирска, които са силно пострадали от агресията на путинската армия.

Предполага се, че това става със съгласието на Киевския митр. Онуфрий.

По-рано вчера, както вече Двери съобщи, няколко десетки клирици от Сумска епархия изпратиха писмо до своя архиерей, в което оповестяват решението си, че пастирската им съвест не им позволява повече да споменават на службата като свой предстоятел Руския патриарх. Днес Сумският митр. Евлогий, който беше известен със силните си проруски позиции, се присъедини към тях. В неговото решение се казва: „Като осъждам кървавата агресия на Русия срещу Украинската държава и украинския народ, вземайки предвид обръщението на нашите клирици и миряни от 28 февруари 2022 г., благославям да се прекрати молитвеното споменаване на Московския патриарх в храмовете и манастирите на Сумска епархия на Украинската православна църква“.

Пловдивският митрополит Николай разпореди на Националния празник Трети март в храмовете на Пловдивска епархия от 11 ч. да бъде отслужен молебен за мир. „Да усилим молитвата си в тези дни на кръвопролитна война, която се е разразила сред православни народи вследствие военната атака на Русия над Украйна“, призова митр. Николай с специално обръщение.

В катедралния храм „Успение Богородично“ в Пловдив на 3 март от 11 ч. ще бъде посрещната частицата от св. Кръст от манастира „Света Троица“ на Кръстова гора и ще бъдат донесени всички чудотворни икони и свети мощи от епархията.

„Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат. Бъдете единомислени помежду си; не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци“ (Рим. 12:13-18)“, се казва в обръщението на Пловдивския митрополит.

Той призовава Божия народ за съучастие в молитвата за мир в цялата епархия.