На 29 септември изпратихме тленните останки на професор протопрезвитер д-р Радко Поптодоров. Дълголетникът канонист почина на 97-годишна възраст на 27 септември, след като преподава на десетки випуски в Духовната академия и богословските факултети и катедри в София, Велико Търново, Шумен и Пловдив. Почти всички свещенослужители с висше образование у нас (включително и митрополитите начело с патриарха) са слушали вдъхновените му лекции и са чели каноническата му разработка върху съборността на Църквата и останалите негови канонически и църковноисторически съчинения.

Опелото беше извършено в столичния храм „Света Троица“ в кв. „Редута“, в чиято енория покойният живя десетилетия наред. Отслужиха го столични свещеници. Сред тях бяха архимандрит Серафим (Геновски), бивш ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, а сега ефимерий в манастира „Св. Мина“ в кв. „Обрадовци“, ставрофорен иконом Христо Пудин, председател на храм „Св. Наум Охридски“ в кв. „Дружба“, председателят на храма протойерей Йоан Марков Попиванов и др. Сред опечалените присъстваха множество богослови от различни поколения – възпитаници на о. Поптодоров. Тъй като на опелото не дойде нито един епископ на БПЦ, накрая добри думи на признателност към учителя си от Духовната академия каза о. Христо Пудин.

Тялото на отец професор Радко Поптодоров беше положено в гробищен парк „Бакърени гробища“, София.

На 29 септември 2021 г. в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя защитата на докторската дисертация на иконом Стефан Стайков на тема „Епископите на Рим – служение на предела между две епохи III-IV век“. Председател на научното жури беше проф. д-р Александър Омарчевски, а на защитата присъства и Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.

Изследването обогатява историческия разказ за историята на ранната Църква у нас, тъй като в българската историография не се слага акцент върху самостоятелната история на Римската църква, а приоритетно място има животът на църковното общество в източната част на империята, се казва в рецензията на доц. д-р прот. Людмил Малев от ПБФ на ВТУ. Това създава едностранчивост в представата за развитието на Църквата в преходния период между гоненията и постепенното утвърждаване на християнството в Римската империя.

Днес Грузинската патриаршия реагира за втори път официално на скандала, който предизвика публикуването на хиляди аудио и видеозаписи, събирани от грузинската Държавна сигурност от 2013 до 2021 г. Материалите разтърсиха грузинското общество заради масовия характер на подслушванията от страна на службите, както и заради компрометиращия им характер за служителите на Църквата. Грузинската църква преживява истински „малък Страшен съд“, когато всичко казано на тайно става явно за цялото общество.

В официалната реакция на патриаршията акцентът се слага върху разпространението на тези материали, а не върху тяхното съдържание. Те са разпространени с предизборни цели и желаят да компрометират Църквата в очите на обществото. Техните автори са неизвестни, затова не може да бъде разграничена истината от лъжата в тях. Вината на клириците трябва да бъде неоспоримо доказана. Критикуват се онези митрополити и духовници, които коментират публично материалите. Според изявлението телевизиите и медиите, които им дават трибуна, действат избирателно.

Земетресението на Крит, което преди два дни разтърси гръцкия остров и нанесе сериозни щети, се оказа удобен повод за фалшиви новини, които бързо се разпространяват в социалните мрежи сред религиозните групи. Пример са снимки на три църкви, придружени с обяснение, че това са храмовете, разрушени от Божия гняв – единият бил дезинфекциран за коронавирус, в другия имало ваксинационен пункт, а третият е „храм на св. Петка, разрушен заради строителство на летище“.

Новината има за цел да убеди получателите си, че Бог е на страната на т. нар. църковни антиваксъри и наказва с гнева Си всички, които не мислят като тях, а именно: болест няма, тя е измислена, за да унищожи Църквата с помощта на здравни закони и най-вече чрез поставянето на ваксини.

Всъщност през последните две години не един, а всички храмове в Гърция са дезинфекцирани многократно от властите. Само една критска църква откри ваксинационен пункт в края на август и тя е в с. Горни Арханес до Ираклио. Тя не е сред разрушените от бедствието.

На 1 октомври със св. Литургия, отслужена от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, ще бъде открита учебната година в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Заради противоепидемичните мерки празничното богослужение в академичния параклис в сградата на факултета ще събере само преподавателите на факултета.

По-късно, от 12:30 ч., на специално тържество ще бъдат връчени книжките на новоприетите студенти.

Силно земетресение от 5.8 степен по скалата на Рихтер е разтърсило тази сутрин малко след 9 ч. централната част на о-в Крит, Гърция. Епицентърът е бил при градчето Аркалохори, което от двадесетина години стана и седалище на новата Аркалохорийска епархия на полуавтономната Критска архиепископия (към Вселенска патриаршия). Много сгради са разрушени, сред които са и няколко църкви. Обитателите на множество къщи останаха на улицата, защото домовете или се разрушиха напълно, или станаха негодни за живеене. Властите веднага предприеха мерки за организиране на временни лагери за живеене на хората, чиито домове са засегнати сериозно.

Единствената жертва, за която се съобщава, е работник по ремонта на църквата „Св. прор. Илия“ на височината над Аркалохори. Двама души са работили в храма, за да отстранят щетите от редицата по-ранни земетресения тази година, когато внезапно куполът на неголемия храм се е срутил и на място е убил единия от работещите. Другият е изваден невредим изсред развалините.

На 27 септември вечерта в дома си в София е починал на 97-годишна възраст проф. протопрезвитер д-р Радко Поптодоров, дългогодишен преподавател по църковно право в Духовната академия и в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Радко Поптодоров е роден на 11 септември 1924 г. в с. Градец, община Видин, в свещенническо семейство. Основно образование завършва в родното си село. През 1938 г. продължава образованието си в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ в София. През 1946 г. постъпва като редовен студент в Шуменския педагогически институт за прогимназиални учители. Изключен е от института по политически причини. Тогава записва и завършва Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, който междувременно е отделен от университета и продлъжава дейността си като Духовна академия „Св. Климент Охридски“ под ведомството на Св. Синод на БПЦ.

На 26 септември, когато Църквата празнува паметта на св. апостол и евангелист Йоан Богослов, в гр. Берлин, в катедралния храм на Западно- и Средноевропейска епархия „Св. цар Борис Покръстител“ беше отслужена архиерейска св. Литургия. Тържествената служба оглави Западно- и Средноевропейски митр. Антоний, с когото съслужиха ставроф. ик. Юлиян Ангелов и свещ. Цоло Митков от БПЦО в Берлин, свещ. Кръстин Апостолов и дякон Яков Щурм от БПЦО „Св. Кирил и Методий“ в гр. Хамбург и прот. Сергий Ненов от БПЦО „Св. Кирил и Методий“ в гр. Щутгарт.

На 26 септември в катедралния храм „Св. Кирил и Методий“ в Ловеч се състоя епископската хиротония на архим. Михаил (Диловски), игумен на Чекотинския манастир. При ръкоположението  той получи титлата Константийски епископ.

Това беше първата хиротония, която се извършва в ловешкия катедрален храм. В нея взеха участие митрополитите Ловчански Гавриил, Неврокопски Серафим, Старозагорски Киприан, Врачански Григорий, Видински Даниил, Доростолски Яков и епископите Мелнишки Герасим, гл. секретар на Св. Синод, Знеполски Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, Агатополски Йеротей, викарий на Сливенския митрополит, както и архимандритите Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария, и Епифаний, протосингел на Неврокопска епархия.

Вселенският патриарх Вартоломей ще съслужи с Атинския архиепископ Йероним в Атина за празника Въведение Богородично, 21 ноември. Това съобщи официално днес Вселенската патриаршия. Съобщението идва след коментари в гръцки медии, че планираната визита няма да се състои заради обтегнати отношения между Патриаршията и Атинската архиепископия. Повод за църковните тържества е тридесетгодишнината от интронизацията на патр. Вартоломей на Константинополската катедра.

Причина за поредното обтягане на отношенията между двете църкви е статутът на манастирите-ставропигии в т. нар. „Нови земи“ (т. е. територията от Лариса и Янина на север), присъединени към Гърция след Букурещкия договор от 1913 г. Техният църковен статут се определя в патриаршеския и синоден акт от 1928 г., който близо сто години по-късно продължава да се тълкува различно от църковните власти в Атина и Фенер.

На днешното си заседание Св. Синод на БПЦ е взел решение да хиротониса двама нови епископи на БПЦ. За Браницки епископ ще бъде ръкоположен архим. Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария и игумен на Дивотинския манастир, над гр. Банкя. Възвеждането в епископски сан на архим. Пахомий ще стане на 19 октомври в храма на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“.

След хиротонията епископ Пахомий ще продължи своето служение като ректор на духовното училище.

Архим. Пахомий (Лозанов) е роден в София през 1978 г. На 27 юни 2002 г. е постриган за монах в Дивотинския манастир. На 12 октомври с. г. е ръкоположен за йеродякон, а през ноември – за йеромонах. От 2002 г. е игумен на Дивотинския манастир „Света Троица“. От 13 юни 2017 г. е ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“.

На днешното си заседание Св. Синод на БПЦ трябваше да разгледа подадената преди месец оставка на Сливенския митрополит Йоаникий, с която той искаше синодът да го освободи от митрополитското служение. Както става ясно от сайта на Българска патриаршия, владиката е изпратил до Св. Синод ново писмо, в което моли събратята си да не разглеждат депозираната оставка. Затова и решението на Св. Синод от днес гласи: „Удовлетворява молбата на Сливенския митрополит Йоаникий и оставя без разглеждане депозираната от него оставка. Членовете на Св. Синод отправят гореща молитва към Бога да дарува крепко здраве на Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий“.

Митрополитът на епархия Некреси в Грузия Сергий (Чекуришвили) почина след тежко протичане на коронавирусната инфекция, съобщава Грузинската патриаршия. Митр. Сергий е вторият грузински архиерей, който губи живота си заради коронавирус – през ноември 2020 г. почина митрополитът на Боржоми Лазар (Самадбегишвили).

В съобщението на патриаршията се казва: „Високопреосвещеният Некрески митрополит Сергий (Чекуришвили) почина. Здравето на митрополит Сергий се влоши поради коронавирусната инфекция. През последните дни той се лекува в болница. Изразяваме своята дълбока скръб по повод неговата кончина. Молим се за безсмъртната му душа, за да го благослови Господ и да го утвърди в светилището на праведниците“.

Митр. Сергий е страдал от диабет – една от болестите, които са рискови за тежко протичане на инфекцията.

Православните българи в разсеяние жадуваме за общуване със свещеник и за участие в св. Литургия, защото това са незабравими и благодатни преживявания. По обективни причини това ни се удава рядко, но затова пък го изживяваме с възторг и умиление.

Така беше и в тази неделя, когато за пръв път след летните месеци имахме св. Литургия в Женева.

С благословението на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний на 19 септември в храма „Temple de la Madeleine“ в Женева беше отслужена св. Литургия. Богослужението извърши ставрофорен иконом Юлиян Ангелов, председател на катедралния храм „Св. цар Борис“ в гр. Берлин, който обгрижва духовно и българската диаспора в Конфедерация Швейцария.

В богослужбата участие взеха десетки миряни от Женева, Лозана и близка Франция. Те изпитаха духовна радост отново да приемат св. евхаристийни дарове – Тялото и Кръвта на нашия Господ Иисус Христос. Сред тях бяха и много деца, които също взеха св. Причастие.

Вселенският патриарх Вартоломей ще посети САЩ от 23 октомври до 3 ноември. Визитата му беше отлагана няколко пъти, а и до последния момент оставаше неясна. Но вече се знае, че веднага след тържеството на 22 октомври за 30-годишнината от избирането му за патриарх той ще лети за САЩ.

Сега от Фенер официално обявиха, че той ще присъства на откриването на храма „Св. Николай“ на кота нула в Ню Йорк, където на 11 септември 2001 г. беше извършен атентатът срещу кулите-близнаци. Сред разрушените сгради беше и малка православна църква в непосредствена близост.