На 12 октомври руският изкуствовед Юрий Савелиев, професор в Православния хуманитарен университет „Св. Тихон“ на Руската православна църква, ще изнесе лекция в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Професорът ще говори на тема: „Византийско християнско художествено наследство и интерпретацията му в изкуството на XIX и началото на XX век“. Заради противоепидемичните мерки лекцията ще се проведе от 18 ч. в хибриден вариант – присъствено в 8-ма аудитория и дистанционно  във фейсбук и Тиймс. Осигурен е превод на български език.

Поради ограниченията в залата на Богословския факултет ще присъстват ограничен брой хора. Лекцията може да бъде проследена в Тиймс – тук и във Фейсбук – тук.

Юрий Ростиславович Савелиев е професор в катедрата по история и теория на християнското изкуство на Православния хуманитарен университет „Св. Тихон“ и професор по История на византийското и руското изкуство в Московския държавен университет „М. Ломоносов“.

Св. Синод на йерархията (т. е. на всички около осемдесет епархийски митрополити) избра днес петима нови митрополити, за да запълни овакантените през последните две години митрополитски катедри.

Заседанията започнаха в понеделник, 4 октомври, с доста голям дневен ред. В него видно място заемаше четенето и обсъждането на обстойни доклади от митрополити по теми като съборното начало в Църквата, мястото на миряните в живота на Църквата, поведението на клира и миряните по време на коронавирусната пандемия и др. Високото качество на изнесените доклади стана предпоставка за задълбочени дискусии, споделят участници в заседанията.

На 6 октомври в Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“ се състоя защитата на дисертационната работа на о. Стоян Бербатов, дългогодишен свещеник на Неврокопска епархия в Благоевград, а отскоро клирик на Западно- и Средноевропейска митрополия.

О. Стоян представи пред научното жури изследването си на тема „Проблемът за човешките права и рецепцията му в православното богословие на ХХ век“. Научен ръководител на дисертацията е доц. д-р Свилен Тутеков. В своето изследване о. Бербатов посочва, че „появата на концепцията за правата на човека е свързана с процесите на промяна на социалните условия, които настъпват на границата между традиционното общество и модерността. Правата на човека отразяват сложността на взаимоотношенията между модерната държава и човека, превърнат от същата тази държава едновременно и във важна част от обществено-политическия организъм, и в обект на репресия и защита.

На 4 октомври Вселенският патриарх Вартоломей и Волоколамският митр. Иларион (Алфеев) се срещнаха в Рим по време на световна конференция на религиозните лидери, посветена на климатичните промени. Това е първата им среща сред разрива между двете православни църкви. Митр. Иларион разказа, че двамата почти не са общували помежду си:

„Когато сядахме, той ми каза „добро утро“ на руски език, а аз му отговорих „добро утро“ на английски. С това се изчерпа нашето общуване“.

На срещата в Рим участваха тридесет и четирима религиозни лидери от цял свят, като Вселенският патриарх и Волоколамският архиепископ са били единствените православни. Според митр. Иларион присъствието му се налагало, „за да не представлява Вселенският патриарх световното православие, тъй като е загубил доверието на милионите руски вярващи“.

Митр. Иларион (Алфеев), наричан външния министър на РПЦ, е имал среща обаче с Римския папа Франциск, с когото са обсъдили „множество съвместни проекти“. В официалното съобщение на МП се казва, че след срещата между папата и патр. Кирил в Хавана през 2016 г. „отношенията между двете най-големи християнски църкви се развиват интензивно“.

Обсъжда се и втора среща между патриарх Кирил и папа Франциск, която обаче няма да бъде разгласявана предварително, а ще бъде съобщена една седмица преди събитието.

Българската богословска литература се обогати с изследването на прот. д-р Добромир Димитров Царствено свещенство, което представлява каноническо изследване върху развитието на йерархическите служения в ранната Църква. Акцентът е поставен върху преходната епоха от историята на Църквата – четвъртото столетие, когато Римската империя се християнизира и приема Църквата като свой легитимен институт. Книгата, издание на ИК „Омофор“, е създадена на основата на докторската дисертация на автора, който е асистент по църковно право в Православния богословски факултет във Велико Търново.

Това изследване разглежда йерархическите служения (на епископа, презвитера, дякона и лаика – мирянина) в Църквата като диалози на любовта, чрез които се изгражда църковното тяло. То е опит да се представят църковните служения като битие и живот на Църквата. Служенията изграждат общение и единство с Христос, Който е Господ, Глава и Основа на Църквата подобно на аналогията от притчата за лозата и пръчките (срв. Йоан 15:4).

Служенията са нужни, от една страна, да осъществяват Евхаристията на Църквата, т. е. нейната литургия (общо дело), но същевременно да се припознават и съзиждат в самата нея, като изграждат църковното тяло. По този начин Литургията (Евхаристията) се разкрива като събрание и участие в светотроичния живот, но същевременно тя е и критерий за автентичност на църковното устройство.

Софийската митрополия публикува решение на епархийския си съвет от 16 септември, на което е решено да бъдат наложени църковни наказания на клирици от епархията. Те получават наказанията заради „системно неизпълнение на законните разпореждания на църковната власт, неизпълнение на енорийските, пастирските и финансово-отчетни задължения“. Снемане от длъжност до покаяние, изразено в писмена форма за срок от една година, и аргос – пълно запрещаване от свещенослужение, се налагат на свещеник Михаил (Милозар) Величков Христов от Годечка духовна околия на Софийска епархия. Дисциплинарното наказание снемане от длъжност до покаяние, изразено в писмена форма за срок от една година, се налага на следните свещенослужители от Трънска духовна околия: архим. Евгений (Райков), бивш игумен на Гигинския манастир, и свещ. Петър Стоянов Христев.

На 3 октомври Българската църковна община „Св. Амвросий Медиолански“ в Милано посрещна новия си енорийски свещеник. С благословението на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний  духовното обгрижване на енорията поема доц. свещеник д-р Иван Иванов, който завежда и църковната ни община в Рим.

Новият свещеник събра на неделното богослужение църковното настоятелство и българите от италианския град. По време на св. Литургия бяха отправени молитви за упокой на предишния предстоятел на църковната община свещ. Стефан Паликаров, който се спомина от COVID-19 преди месец. В края на богослужението беше отслужена и панихида за починалия свещеник.

Сайтът за изкуство, култура и православие „Подиум“ и порталът „Православието – Добрич“ организират Първи национален фотоконкурс: „Православието в Добруджа“.

Фотоконкурсът „Православието в Добруджа“ има за цел да представи разнообразието и красотата на  православието в цяла Добруджа, както и да увеличи познанието за православието като цяло, за живота и делото на свещениците, монасите и миряните в енориите на БПЦ в Добруджанския край.

Може да участвате със снимки, отразяващи православния живот в Добруджа, в категориите: „Архитектура“, „Пейзаж“, „Портрет“ и „Репортаж“.

Конкурсът започва на 5.10.2021 г. и завършва на 8.12.2021 г. 

Участието е безплатно и без възрастови ограничения. 

Участниците могат да представят максимум пет снимки.

По инициатива на ръководството на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и по покана на Неврокопския митрополит Серафим преподаватели и служители на учебното заведение гостуваха на 2 и 3 октомври в Неврокопска епархия. Първата спирка на богословите беше в Рилския манастир. Там те се срещнаха с игумена Адрианополски епископ Евлогий, който разказа за инициативите, които се провеждат в светата обител и обсъди с гостите си възможностите за съвместни дейности с Богословския факултет. Богословите получиха като подарък от игумена най-новите издания на манастира, сред които книгата Рилският манастир в най-ново време на Мария Златкова, уредник в музея на светата обител.

На 4 октомври в манастира „Успение Богородично“ в Пендели, край Атина, започва редовната сесия на Св. Синод на гръцката Йерархия – висшия ръководен орган на Гръцката църква, в който влизат всички действащи митрополити. Ще бъдат избрани петима митрополити на овакантените катедри в Лангада (Лъгадина), Кастория (Костур), Килкис (Кукуш), Перистери (предградие на Атина) и Тира (о-в Санторин). Техният избор ще се проведе в последния ден на заседанието, 8 октомври.

В дневния ред влиза освен изборът на нови митрополити също и отчети за извършеното от различните синодни комисии за периода 2019-2020 и 2020-2021 г., които ще бъдат представени от ръководещите ги митрополити. Представените резултати и проблеми ще бъдат дискутирани.

Хиротонията на архим. Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, за Браницки епископ ще се извърши на 19 октомври в Рилската св. обител, съобщиха от Св. Синод. Причината са реставрационни дейности в църквата „Св. Йоан Рилски“ в семинарията, които затрудняват провеждането на богослуженията там.

На 19 октомври Рилският манастир чества празника на св. Йоан Рилски, като в навечерието му ще бъде отслужено всенощно бдение.

На 30 септември в катедралния храм „Света Троица“ в Русе се проведе редовна Епархийска конференция на свещенослужителите от Русенска епархия. Русенският митрополит Наум откри събранието с встъпително слово на тема: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно“ (Мат. 19:14) – проблеми и предизвикателства пред причастната практика в Православната църква в началото на третото хилядолетие“.

След това архиереят и свещенослужителите имаха възможност да обсъдят някои текущи въпроси от църковноадминистративен характер, като владиката призова всички да имат отговорно поведение, когато коментират публично епидемията от COVID-19 в страната ни и по света, за да не стават причина за съблазън на някои православни християни, заемайки различни крайни позиции по темата.

На 1 октомври с архиерейска св. Литургия, отслужена от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, беше поставено началото на новата академична учебна година в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В богослужението в академичния параклис на владиката съслужиха ставр. ик. Михаил Михайлов, ставр. ик. Стефан Стайков, свещеник доц. д-р Иван Иванов и протодякон Иван Петков.

Песнопенията бяха изпълнени от студенти, ръководени от преподавателите гл. ас. д-р Любомир Игнатов и гл. ас. д-р Стоян Малинов. В края на св. Литургия митр. Йоан прочете молитва за успешна и благословена учебна година и пожела на преподавателите и студентите здраве и напредък в учението. Той прочете традиционното поздравление от името на Негово Светейшество патриарх Неофит към висшите богословски школи. В него патриархът пожела: „Бъдете ревностни подражатели на всички велики богослови на Църквата Христова. Пътят, който сте избрали, не е лек, но е благодатен и е спасителен. Църквата има нужда от вас и разчита на вас, за да изпълнява с успех своята богочовешка и богозаповядана мисия“.

На последното си заседание от 23-24 септември Св. Синод на РПЦ взе решение да приеме под своята юрисдикция „многобройните клирици от Александрийската патриаршия“, които са подали молба да се присъединят към РПЦ. В официалното съобщение се казва:

„Вземайки предвид многобройните обръщения на клирици на Александрийската православна църква към Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Кирил с молба за приемането им под омофора на Московска патриаршия, възложи на Преосвещения Владикавказки и Алански архиепископ Леонид подробно да изучи постъпилите обръщения и да представи предложение до Св. Синод“.

Още през изминалата година „Интерфакс“ цитира архиеп. Леонид, зам.-председател на Отдела за външни църковни връзки, който съобщи, че броят на александрийските клирици от Африка, желаещи да преминат под омофора на РПЦ-МП, е няколкостотин. Оттогава досега обаче не бяха предприети конкретни стъпки за присъединяването на африкански клирици към МП.

С решение на Общинския съвет – гр. Ловеч, от днес, 30 септември 2021 г., площадът пред Градската художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в старинния квартал на града „Вароша“ ще носи името на иконом Кръстю Тотев Никифоров. Решението е било взето с двадесет гласа „за“, един – „против“ и петима – „въздържал се“. До това решение се стига след почти две десетилетия борба на инициативен комитет за реабилитиране на о. Кръстю и за изчистване на името му като „предател“ на големия герой на българската свобода: йеродякон Игнатий – Васил Левски.

Първото такова предложение е направено през 2003 г. от Ловчански митр. Гавриил, Фондация „Граждани срещу насилието“ и Културно общество „Поп Кръстю“ – Ловеч, но не е внесено за разглеждане под предлог, че мястото пред галерията не е площад. Следва втори опит – през 2013 г., този път внесено от името на Регионален исторически музей – Ловеч, Църковното настоятелство при храм „Успение Богородично“, Фондация „Граждани срещу насилието“ и Културно общество „Поп Кръстю“ – Ловеч. И този път идеята се проваля въпреки становището на тогавашния кмет Минчо Казанджиев, което е в полза на предложението. Мотивите са, че  липсвало „обсъждане на национално ниво и компетентно становище на историците“.