На мястото на починалия наскоро Писидийски митрополит Сотирий (Трамбас), известен мисионер, Св. Синод на Вселенска патриаршия на 22 юли т. г. е избрал Телмисоския архиепископ Йов (Геча).

Той е роден като Игор Владимир Геча в украинско емигрантско семейство в гр. Монреал, Канада, на 31 януари 1974 г. От 1992 г. до 1996 г. посещава богословския колеж „Св. Андрей“ в гр. Уинипег, Канада, и едновременно с това следва в университета на гр. Манитоба. Ръкоположен е за безбрачен дякон (на Украинската православна църква в Канада под юрисдикцията на Вселенска патриаршия) в Монреал на 29 септември 1996 г., а на 17 май 1998 г. е постриган в монашество в православния манастир „Св. Антоний“ във Франция. На 20 юни 2003 г. е ръкоположен за йеромонах в Париж, а отличието „архимандрит“ получава на 18 юли 2004 г. Има магистърска и докторска степен от Института по православно богословие „Св. Сергий“ в Париж и докторат от Католическия институт в Париж.

В ход е подготовката за тазгодишното провеждане на Поклонническия път „Рилският Чудотворец“, съобщава сайтът на проявата. По програма и по утвърдена вече традиция поклонническият пешеходен преход от София до Рилския манастир ще започне на 1 август от столичния храм „Света Софѝя“. Поклонниците извървяват пътя, по който са пренесени мощите на св. Йоан Рилски от София до манастира през 1469 г. при връщането им от Търново в Рилския манастир.

Подкрепяни с молитви и богослужения участниците преодоляват три планини – Витоша, Верила и Рила, отсядайки в две села по пътя си – Ярлово и Клисура. Поклонниците се посрещат гостоприемно от местното население и се настаняват при храмовете. Поклонническият път завършва в Рилския манастир с участие в празничната св. Литургия за Преображение Господне на 6 август.

Поклонническият път е по следния маршрут: Лития от храм „Света Софѝя“ до ротондата „Св. Георги“. След това пътят тръгва към хижа „Планинарска песен“, хижа „Кумата“, Черни връх на Витоша, с. Ярлово, с. Белчин, с. Паничище, Рилските езера и през билото на планината – в Рилския манастир.

Тази година организаторите са подготвили транспорт за по-тежките раници и багаж. Също така се изисква регистрация на участниците с цел по-добрата организация на пътуването. Практическа информация и формуляра за участие можете да видите тук.

По установена традиция почти всяка епархия у нас организира летни лагери или други занимания, които под различни форми осигуряват на децата през летните месеци забавления, общуване и не на последно място – възможност за християнско ограмотяване.

Детските летовища обикновено се организират в манастири, в които има възможност за настаняване и изхранване на участниците. Така децата не само се въцърковяват, но прекарват летните дни на красиви места сред природата, запознават се отблизо с начина на живот в манастира, създават приятелства и се учат на живот в общност. Чрез летните лагери Църквата успява да обхване част от подрастващите, които по различни причини нямат достъп до предмета Религия, и на практика показва своята грижа за младото поколение.

Буховският манастир „Св. Мария Магдалина“ тържествено отбеляза своя празник с чин на освещаване на обновения храм след основен ремонт. Богослужението оглави архим. Василий, протосингел на Софийска митрополия. В съслужение с него бяха прот. Венцислав Попиванов, енорийски свещеник на гр. Бухово, както и свещениците Сава Кокудев и Любомир Янъков и йерод. Вартоломей.

Множество богомолен народ изпълни обновения храм и се поклони на чудотворната икона „Достойно есть“, пред която всеки петък в гр. Бухово се отслужва акатист. След чина на обновлението на манастирския храм беше раздаден и благодарствен обяд за всички поклонници.

В ранните часове на 21 юли след продължително и мъчително боледуване премина при нашия Господ свещеник Илия Христофоров Попов от гр. Варна.

О. Илия претърпя няколко тежки операции, но посрещаше изпитанията с душевен мир и търпение. От Варненска и Великопреславска митрополия го определят като изключителен човек и прекрасен свещенослужител. За неговото изцеление се молеха не само неговите енориаши, но и вярващи от епархията и цялата БПЦ.

На 23 юли, събота, от 9 ч. Варненският и Великопреславски митрополит Йоан ще оглави заупокойната св. Литургия в храм „Св. Николай“ в съслужение с духовници от епархията. От 11 ч. ще се извърши опелото на покойния о. Илия.

Наближава август, а с него и следващото младежко събитие, организирано от Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“ – Варна. За седми път, с благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, ще се проведе Летният младежки форум – тази година от 3 до 9 август. За няколко дни младежите ще бъдат част от живота на Църквата – в личен опит ще задълбочат своите познания за православната вяра и българската християнска история и култура.

Първата част от програмата на събитието отново включва тридневно участие в поклонническия път „Рилският Чудотворец“ (преходи през Рила и нощуване на палатки), а след поклонението в Рилския манастир и участие в празничната св. Литургия на Преображение Господне Младежкият форум ще продължи с пътуване до гр. Банско, гр. Гоце Делчев и близкия до града Хаджидимовски манастир "Свети Георги". Разбира се, неотделима част от форума са беседите с богослови, свещеници, монаси, обучения и тренинги по различни теми, вълнуващи младите хора.

На 22 юли от 9 ч. ще бъде извършено обновление на храма на Буховския манастир „Св. Мария Магдалина“. Богослужението ще оглави Белоградчишки еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с Велички еп. Сионий, прот. Венцислав Попиванов и столични духовници.

Храмът е издигнат върху основите на голяма базилика от 4 в. Вероятно манастирът е основан през 16 в. – време на сравнителна верска търпимост. Той става част от Софийската Мала Света гора. При кърджалийско нападение през 18 в. манастирът е напълно разрушен и изоставен. През 1881 г. върху основите на стария храм, в рамките на олтара, е построена малка църква. Поради сериозни конструктивни проблеми, причинени от времето, се наложи тя да бъде основно ремонтирана.

Възстановяването на храма и неговото обновление ще бъде отбелязано като празник за местните християни. Църковното настоятелство кани вярващи от столицата и региона да споделят радостта им.

На 21 юли в София и на 1 август в Бургас ще бъде представен новият роман на Мартин Ралчевски Не затваряй очи.

В отзив за новата книга о. Боян Саръев пише: „Обилно благословена творба, талантливо изградена върху легендата за странджанския отшелник. Разкриваща величието и силата на духа на тези, които истински обичат Христос. Вярата и непоколебимостта на младия отец Павел, който губи сестра си, но отказва да се примири с това, са покъртителни. А необикновената среща между него и юродивия отшелник е без аналог. Това е една книга-апогей на молитвата и на православния начин на живот в днешно време. Златно перо“.

Премиерата в София ще бъде в 18:30 ч. в Клуба на архитекта (ул. „Кракра“ 11), а в Бургас – в Регионална библиотека „Пейо Яворов“ (ул. „Средна гора“ 14).

Видео-представяне на новата книга може да видите тук.

Зографският манастир издаде известния и извънредно ценен среднобългарски езиков и художествен паметник Радомиров псалтир (Зогр. 59). Изданието е част от поредицата „Към изворите“ на Фондация „Наследство на Зографската св. обител“. Преди това излязоха изданието на протографа на История славянобългарска, Зографските фрагменти на кирилица, както и Манастирската кондика.

Радомировият псалтир е пергаментен ръкопис от 13 в., състоящ се от 172 листа с изключително богата украса. Псалтирът се издава в два тома. В първия е включен палеографски и текстологичен анализ, а също така и наборен текст. Вторият том е фототипно издание на паметника, като копията са от дигиталната колекция на манастира.

Изданието е в сътрудничество с Катрин Мери МакРобърт (Оксфордски университет), която представя свое изследване върху славянския текст на псалтира. Върху палеографията и украсата на ръкописа своите наблюдения публикува Елисавета Мусакова (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София). Наборният текст е дело македонската изследователка Лиляна Макарийоска (Институт за македонски јазик „Крсте Мисирков“, Университет „Св. св. Кирил и Методиј“, Скопје), радактиран от Катрин Мери МакРобърт и Екатерина Дикова (Институт по балканистика с център по тракология към БАН).

На книжния пазар у нас излезе книгата Византийски източници за исляма, т. 1, с автор прот. д-р Стелиян Кунев. Книгата е част от дисертационното изследване на автора, защитил докторат към Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Представени са двата най-важни официални документа на Православната църква относно исляма, създадени през византийската епоха: Томос на Константинополския събор от 1180 г. и „Чин за приемане на сарацини“, както и едно анонимно и по-малко известно апологетично съчинение Против Мохамед. Първите два исторически извора са основни за изследванията, посветени на християнско-мюсюлманските отношения във Византия и за полемиката с исляма в православния културен ареал.  Освен историческия и догматико-каноничен анализ на византийските извори са засегнати и въпроси от съвременен характер и по-конкретно за ролята на оглашението и катехизацията в Църквата. Разгледана е част от новата Социална доктрина на Константинополската патриаршия относно исляма.

На днешния празник в чест на св. великомъченица Марина Пловдивският митрополит Николай направи „архонт“ Георги Гергов, известен бизнесмен и функционер на БСП, почетен консул на Русия у нас. В словото си митр. Николай каза, че титлата му се връчва заради „неговите заслуги православието в Пловдив да пусне още по-дълбоки корени – дотолкова, че никой никога да не може да ги изтръгне“. Пловдивският митрополит беше поканил за празника на св. Марина Доростолския митр. Яков (бивш негов викарий), Мелнишки еп. Герасим, Велички еп. Сионий, Браницки еп. Пахомий, своите сегашни викарни епископи и др., като в тяхно присъствие той връчи „отличието“ на Гергов.

Според медийните публикации това е израз на благодарността на владиката за подареното му някогашно гръцко училище на тепето над митрополията и античния театър, където се местят офисите на митрополията, както и за ктиторството на храма „Св. Климент Охридски“.

Безпрецедентен протест на православните епископи в САЩ срещу решение на архиеп. Елпидофор (Вселенска патриаршия) доведе до спирането на хиротонията за епископ на архим. Александър (Бèля) от Руската задгранична православна църква. Той трябваше да оглави новосъздадения „Славянски православен викариат“. Този викариат беше създаден като епископия (но без точни териториални граници в рамките на САЩ), ръководена от епископ – викарий на архиепископа. Тя ще обединява под властта на Американската архиепископия (КП) някои православни славяни, които не са в юрисдикцията на Православната църква в Америка (бивша руска митрополия, получила през 1970 г. автокефалия от Москва, но непризната от повечето поместни православни църкви), нито на някоя от националните диаспори в САЩ от канонични славянски църкви – Руска, Сръбска, Българска и пр. Определението „славянски“ за пръв път се появява в официалните названия на канонични православни единици (епископии, епархии и др.) и вероятно цели да избегне възможен конфликт между руси, украинци, карпаторуси и пр. в подобно църковно формирование.

На 7 юли Американският архиепископ Елпидофор (Вселенска патриаршия) кръсти децата на хомосексуалната двойка на норвежкия моден дизайнер Питър Дундас и гръцкия му партньор Евангелис Бусис в църквата „Св. Богородица Фанеромени“ в атинския крайбрежен квартал „Вулягмени“. Двете деца са родени от сурогатни майки, а хомосексуалното „семейство“ живее в САЩ. На кръщението беше дадена голяма гласност в медиите заради присъствието на голям брой гръцки знаменитости. На шумно тържеството след това участие са взели някои от най-известните гръцки изпълнители. Норвежкият дизайнер и гръцкият му партньор пък рекламираха кръщението като първо православно кръщение в гей-семейство и с това предизвикаха вълна от недоволство в църковните среди.

Митрополитът на „Глифада“ (квартал на Атина, където е храмът, в който е извършено кръщението) Антоний направи изявление, адресирано до Атинския архиепископ Йероним и членовете на Св. Синод. В него той изразява своето недоволство, че е бил подведен от архиеп. Елфидофор, който е „действал самоволно, произволно и антиканонично“ в неговата епархия.

В обяснението си той казва, че архиеп. Елпидофор е поискал писмено разрешение за извършване в епархията му на кръщение на двете деца на гръцкото семейство Буси от Чикаго. Той не е разговарял лично с архиепископа нито преди, нито след кръщението и научава от медиите, че става дума за хомосексуална двойка. Кръстниците на двете деца все пак са православни християни, твърди архиереят.

На 13 юли митрополитите на Луганска, Северодонецка и Ровенска епархия и викарните епископи са били извикани в сградата на администрацията на т. нар. „Луганска народна република“ за среща с ръководителя ѝ Леонид Пасечник. Целта е била „укрепване и развитие на църковно-държавните отношения в региона“, съобщава сайтът на Ровенска епархия.

„Срещата премина в топла атмосфера на единство и взаимно разбирателство“, съобщава също църковният сайт.

На сайта на епархията е публикавана и снимка с „новото ръководство“, която недвусмислено говори за характера на новата руска власт в окупираните украински територии. Участниците в срещата позират под знака на червената звезда – един от съветските символи, които руските власти налагат в завладените територии.

От 1 юли столичният старинен храм „Света Софѝя“ има нов предстоятел – младият свещеник о. Лъчезар Попов. Мястото беше вакантно след кончината през ноември 2021 г. на предишния предстоятел ст. ик. Ангел Ангелов, дългогодишен протосингел и духовен надзорник на Софийска епархия, бивш преподавател в Богословския факултет на Софийския университет, ерудиран богослов, философ, грижовен пастир и изряден проповедник. Той почина от усложнение след ковид на 24 ноември 2021 г.

Повече от половин година Софийска митрополия търсеше кой да поеме ръководството на емблематичната софийска църква. Новият предстоятел свещ. Лъчезар Попов не е заемал досега такава длъжност. Роден е през 1976 г. в гр. Сандански. Завършва основно образование в родния си град. В периода 1990-1995 г. учи в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. През 2002 г. завършва Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Ръкоположен е за дякон на 21 декември 2014 г., а за свещеник на 24 октомври 2015 г. Назначен е като стажант свещеник в столичния храм „Покров Богородичен“. По ред причини остава на служение там до края на юни 2022 г., когато получава новото си назначение за председател на църковното настоятелство на софийския енорийски храм „Света Софѝя“.