Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски изпрати молба до Вселенската патриаршия за издаването на томос за автокефалия за Православната църква в неговата страна. В писмото си до патр. Вартоломей той пише:

„Вие поправихте историческата несправедливост спрямо Църквата и вярващите, като излекувахте дълбоките рани, причинени от годините на изолация. Особено важно е, че признавате историческата приемственост на нашата църква от старата Охридска архиепископия, която през вековете е била убежище и източник на духовна сила и надежда за православните вярващи“.

Президентът на Северна Македония не се поколебава да говори за „решения отвън“, които се опитват да наложат на вярващите, като пише на Вселенския патриарх, че страната му желае единство с православния свят, което „ще се основава на живата реалност на нашата църква“, а не на „остарели решения, наложени отвън, които са в разрез с волята на многобройните вярващи“.

На 19 май в катедралния храм „Св. Сава“ в Белград ще бъде отслужена Литургия на помирението от предстоятеля на Сръбската патриаршия патр. Порфирий и архиепископа на Македонската православна църква Стефан. В нея ще вземат участие всички архиереи на двете сестрински църкви и така ще бъде възстановено богослужебното и каноническо единство помежду им, се казва в официалното съобщение на Сръбската патриаршия. С това свое предложение СПЦ изпреварва намерението на Вселенския патриарх да служи във Фенер с археп. Стефан в понеделник след Петдесетница – празника Свети Дух.

Припомняме, че на 16 май Архиерейският събор на Сръбската патриаршия възстанови каноническото и богослужебно общение с Македонската православна църква, оставяйки отворен диалога за бъдещия автокефален статут на тази поместна църква. А тъкмо самопровъзгласяването за автокефална през 1967 г. донесе на МПЦ 55-годишна изолация поради единодушно непризнаване от останалите православни църкви.

В Сърбия отбелязаха стогодишния юбилей от обновяването на Печката патриаршия, който трябваше да бъде честван през 2020 г., но беше отложен заради пандемията.

Сръбският патриарх Порфирий отправи своето празнично послание от Сремски Карловци, „едно от трите исторически седалища на Сръбската патриаршия“.

В посланието се открояват три момента. Обединяването в обща структура на „различните сръбски юрисдикции“, както и патриаршеският статут са вътрешно дело с главна заслуга на регента Александър Караджорджевич. Константинополската патриаршия само е признала това със съответния акт през 1922 г. Сръбската патриаршия не е „възстановена“, а е „обновена“ от самите сърби.

Архиерейският събор на Сръбската православна църква възстанови богослужебното и канонично общение с Македонската православна църква – Охридска архиепископия. Според решението, причините за прекъсването на общението заради едностранното провъзгласяване на автокефалия през 1967 г. са отстранени.

Решението се взема въз основа на постъпило обръщение от Македонската православна църква, която признава статута от 1959 г. като основа на бъдещи разговори и се надява Сръбската патриаршия „братолюбиво да изясни нейния статут“, така че по него да има общоправославно съгласие и признание.

Сръбската патриаршия възстановява евхаристийно общение с Православната църква в Северна Македония, смятайки, че нейният статут към настоящия момент е „най-широка автономия, т. е. пълна вътрешна независимост, предоставена през 1959 г.“. В същото време се оставя открит въпросът за диалог относно бъдещ и окончателен каноничен статут. И по-конкретно Архиерейският събор заявява:

На работен семинар в енорията „Сан Фулгенцио ала Балдуина“ в Рим на 5 май се проведе разговор на тема „Съборност“, видяна през погледа и изследванията на трима богослови от различни конфесии: православен, римокатолически и протестантски. Събитието беше организирано от Богословския факултет на Папския латерански университет.

Своите мнения по темата представиха монс. проф. Рикардо Батокио – президент на Италианската богословска асоциация и ректор на Висшия колеж „Капраника“ в Рим; проф. Фулвио Ферарио – преподавател по догматика в протестантския Валденски богословски факултет в Рим и доц. д-р прот. Иван Иванов – преподавател по литургическо богословие в СУ „Св. Климент Охридски“. И тримата са гост-лектори по междуконфесионално богословие в Папския латерански университет в Рим и работят по общи научни проекти.

Модератор на събитието беше дон Стефано Гадини – енорийският свещеник на църквата „Сан Фулгенцио“ в Рим, който подчерта важността на съвместното споделяне на разсъждения по тази важна тема „… не по теоретичен начин, а като се започне от конкретните преживявания на вярата“.

На 14 май в Зала „Екзарх Стефан“ на Софийска митрополия се проведе празнично състезание – викторина „Под знака на Възкресение Христово“. В него се включиха деца от Софийска епархия, изучаващи Религия-православие. Участваха ученици от първи до четвърти клас от София, Сливница, Радомир и Дупница.

Проявата беше официално открита от Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, който е инициатор на състезанието. Това е второто му издание, а първото се състоя през 2019 г. (тук). В приветствието си към участниците владиката им пожела да подходят към надпреварата като към възможност за среща със свои връстници и да се забавляват заедно. Тази година отборите имаха свои имена.

На 16 и 17 май в Богословския факултет на Софийския университет ще се проведе международен семинар на тема „Духовен опит и ресурси за катехизация на енорията“. Проявата се организира от Богословския факултет на СУ и сдружение „Св. Георги Победоносец“.

В семинара ще вземат участие преподаватели, катехизатори, военни свещеници и др.

Програма:

16 май, понеделник

14:00-14:30 ч. – Откриване и представяне на гостите

14:30-16:00 ч. – Първа сесия – модератор: доц. д-р Иво Янев

- Гроздан Стоевски, председател на сдружение „Св. Георги Победоносец“ и докторант в БФ на СУ, доклад на тема: „Духовни потребности и съвременни предизвикателства пред свещеника и енорията“

- Велина Андонова, докторант в БФ на СУ – „Духовен опит в катехизация на енорията от храм „Рождество Христово“, кв. Младост, София

16:00-16:30 ч. – Кафе-пауза

16:30-17:30 – Втора сесия – модератор: Гроздан Стоевски

- Генерал майор Роди Портър (Великобритания)

- Доц. д-р м-р Георги Попиванов, ВМА

17:30-18:00 – Дискусия

С празнична св. Литургия в академичния параклис беше отбелязана на 11 май паметта на св. равноапостоли Кирил и Методий в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Богослужението извършиха ставроф. ик. Михаил Михайлов и доц. прот. д-р Иван Иванов. Честването на св. Братя събра в параклиса преподаватели, студенти и гости на факултета.

В празничния ден на специална церемония ръководството на Богословския факултет на СУ даде израз на своята дълбока благодарност на семейство Лидия и Георги Гешеви за дългогодишната им работа и служение в полза на факултета. Г-н Гешев, който близо четиридесет години заема длъжността началник на Учебен отдел на СУ, получи знака на Богословския факултет с образа на св. Климент Охридски за заслуги. Той му се връчва с решение на Факултетния съвет на БФ. През 90-те години на миналия век Георги Гешев оказва безценна помощ за приобщаването на Богословския факултет към Софийския университет. Със своя опит и компетентност в администрацията той е ментор на деканското ръководство във всички административни задачи – учебни планове, прием на студенти, организиране на първите магистърски програми и пр.

На 10 май в Русенския университет „Ангел Кънчев“ се проведе Кръгла маса с международно участие на тема „140 години предучилищно образование в България“.

Организатори на събитието бяха Русенският университет, Община Русе и детските градини на Община Русе. Модератор на събитието беше проф. д. н. Юлия Дончева – преподавател в Русенския университет.

При откриването приветствия поднесоха Росица Георгиева – началник на РУО-Русе, и Таня Тодорова – началник отдел Образование в Община Русе.

Събитието бе разделено на два панела: “От религиозното до светското предучилищно образование“ и Майсторска школа по околен свят в детската градина на тема „Съвременна образователно-възпитателна среда и обмяна на добри педагогически практики по „Околен свят“ в детската градина“.

Сред гостите на форума бяха участници от Румъния. Аурелиан Котобан от община Кирнодж, Румъния, изнесе докад за състоянието на детските градини в северната ни съседка.

Свещ. Кирил Синев от русенския храм „Св. Възнесение“ представи примери за провеждане на религиозна просвета сред децата от предучилищна възраст. Духовникът представи пастирската си дейност в намиращите се в енорията му Детска ясла № 9 „Мечо Пух“ и СУ „Васил Левски“, както и в двата филиала на Детска градина „Слънце“.

В деня на св. братя Кирил и Методий в Рилския манастир беше връчена ежегодната награда на Министерството на образованието и науката (МОН) „Св. Иван Рилски“. Тя се връчва за високи постижения, отдаденост на просветителското дело и изключителна работа в системата на средното образование. Тази година бяха отличени Жулиета Петкова – директор на Специално училище за ученици с нарушено зрение „Проф. д-р Иван Шишманов“ – гр. Варна, Пенка Калина-Колева – директор на Начално училище „Любен Каравелов“ – Нова Загора, и Теодора Сулева – директор на Професионалната гимназия по лека промишленост, екология и химични технологии – Ямбол.

На 15 май от 11 ч. хорът при храм „Покров Богородичен“ в София с диригент Димитър Стоянов ще направи първата си изява от цикъл концерти-лектории за източноцърковната музика. Проявата е по проект „Хоровата църковнославянска музика в столицата – наследство и съвременност“, който се осъществява с подкрепата на Столична община. Основната идея е популяризиране на хоровата църковнославянска музика като живо историческо и културно наследство чрез провеждане на цикъл от няколко концерта. Първият ще е съвместен с ученическия хор на Националната гимназия за древни езици и култура и ще се проведе в църквата „Покров Богородичен“. Той ще може да се проследи и онлайн тук. Втората изява ще е на 25 май от 19 ч. в Софийската градска художествена галерия.

Входът е свободен

Ловчанският митрополит Гавриил пръв от българските архиереи коментира решението на Св. Синод на Вселенската патриаршия да приеме в евхаристийно общение православните християни в Северна Македония, като първа крачка към преодоляване на схизмата в съседната ни страна. Православните християни там повече от половин век са откъснати от пълнотата на Православието. „Много неприятна новина“, заяви митр. Гавриил в централната емисия новини на БНТ.

Българският митрополит каза, че това решение ще доведе до „засилване на разкола в Православието“, а „Вселенската патриаршия няма повече права от всички останали поместни църкви“.

Изказването му е в духа на църковната геополитика на Московска патриаршия, която пренебрегва „малките играчи“ на църковното поле и представя всички църковни процеси като мащабна битка между „големите“ – Московска патриаршия и Вселенска патриаршия.

От канцеларията на Св. Синод съобщиха, че на 10 май Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит е претърпял инцидент в патриаршеския дом в Софийската митрополия, в резултат от което е хоспитализиран в УМБАЛ „Софиямед“.

При направените изследвания е установено счупване на горната част на лявата бедрена кост. След необходима подготовка ще последва медицинска интервенция.

Светейшият патриарх е в стабилно състояние и се моли за чедата на родната ни Православна църква.

Призоваваме клира и верния боголюбив народ да се молят за бързото възстановяване на Негово Светейшество, както и да приемат за достоверна единствено информацията, обявена от Светия Синод на БПЦ.

Александрийският патриарх Теодор разпространи окръжно послание до епископите на Александрийска патриаршия, в което дава указания как да подхождат към проблемите, създадени от „незаконното и отмъстително нахлуване на Руската църква в юрисдикцията на Александрийската патриаршия“, след като последната призна автокефалията на Украинската църква. От посланието става ясно, че тактиката на „руската екзархия“ в африканския континент предвижда първо финансово примамване на местните клирици, а след това изземване на храмовете на енорийските общности и другата тяхна собственост.

„С болка научаваме от събратята йерарси към нашата патриаршеска катедра, които описват скръбните събития, които са ги сполетели след антиканоничния и недопустим опит за нахлуване на Руската църква в африканския континент, който неоспоримо и от векове е в каноническата юрисдикция на нашата древна патриаршия. До това се стигна след нашето признаване на канонично предоставената от Вселенската патриаршия автокефалия на поместната Църква на Украйна.

В неделя, в навечерието на Деня на победата – 9 май, Московският патриарх Кирил отново избра да служи в храма на Въоръжените сили, където от началото на военните действия в Украйна служи по-често, отколкото в храма на Христос-Спасителя. В проповедта си патриархът отново говори за идеала за „военния човек“, чието особено достойнство е, че се е заклел да служи на родината си до смърт. „Всеки военен знае, че във всеки един момент може да бъде издадена заповед, която да изисква той с готовност да посрещне смъртта“.

Патр. Кирил за първи път използва думата „война“ за случващото се в момента, но я нарече „хибридна, пълзяща, потайна, която отнема живота както на войници, така и на цивилни“. Патриархът не можа да обясни кое е потайното на военните събития в Украйна, които се развиват пред очите на целия свят.

Тези думи на патриарха идват в момент, когато руската армия е загубила между 15 и 25 хиляди войници по различни оценки, а поне 90 хиляди са ранените. Неотдавна Верейският еп. Пантелеймон в призива си за набиране на доброволци-медици заяви, че руските болници изнемогват в грижите си за тежко ранените (тук). В патриаршеското слово в храма на Въоръжените сили обаче не прозвуча съчувствие към трагедията на тези хора и семействата им.