В деня на паметта на св. александрийски патриарси Атанасий и Кирил в патриаршеския храм „Св. Георги“ във Фенер Вселенският патриарх Вартоломей е хоростатисал (стоял в мантия на архиерейския трон) на св. Литургия в него. А богослужението извършил архим. д-р Агатангел (Шишкос), архиофилакс (пазител на архива) на Вселенската патриаршия, който в продължение на осем години беше предстоятел на църковната община Нихори (или Неохори, на турски Йеникьой – „Ново село“) край Босфора. В края на св. богослужба патриархът извърши хиротесия (ръковъзлагане) на архим. Агатангел, като му даде отличието „велик архимадрит“ на Патриаршията. Тази титла и свързаните с нея отговорности по богослуженията в патриаршеския храм се освободиха с избирането през миналата седмица на досегашния велик архимандрит Висарион, руски възпитаник, за митрополит за Испания и Португалия.

На 21 януари отбелязваме паметта на преподобния отец Максим Изповедник и светия мъченик Неофит – небесни покровители на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и на приснопаметния патриарх Максим.

Във връзка с именния си ден и съобразявайки се с противоепидемичните изисквания Светейшият патриарх Неофит няма да бъде в митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“, а ще почете личния си празник с молитва в параклиса на патриаршеския дом в сградата на Софийска митрополия.

В митрополитската катедрала ще бъдат отслужени св. Литургия и молебен за здраве и успехи в архипастирското служение на патриарха от неговия митрополитски викарий, Белоградчишки епископ Поликарп.

За начало на богослуженията е посочен часът 8:30.

Седемдесета годишнина отбеляза тази година на 16 януари ставрофорен иконом Йордан Николов Василев. Той е не само свещенослужител, но и църковен изследовател, историк, писател, повече от две десетилетия е консултант на Държавен архив – Видин и дарител на личен архивен фонд. Известен е като един от най-задълбочените и плодотворни изследователи и популяризатори на документалното наследство на Видинска епархия и на делото на приснопаметния Видински митрополит Неофит (1868-1971).

О. Йордан е роден на 16 януари 1951 г. в с. Добри дол, Ломско. Завършва ветеринарна медицина и Духовната академия в София. Свещенослужител е последователно в Пловдивска, Врачанска и Видинска епархия. Изследователските му интереси са в областта на историята на Българската православна църква, нейните архиереи и свещенослужители. Има десетки публикации на църковно-историческа, обществена и военноисторическа тема в научни и периодични издания, участия в научни конференции в България и чужбина.

На тържествена св. Литургия в столичния храм „Въздвижение на св. Кръст“ Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний ръкоположи за свещеник протодякон доц. д-р Иван Иванов, преподавател по Литургика в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Новият свещенослужител ще се присъедини към клира Западноевропейската епархия на БПЦ, но ще продължи и преподавателската си работа в София.

На 17 януари Църквата чества паметта на св. Антоний Велики, основоположника на християнското монашество. Житиеписецът на св. Антоний – великият Александрийски епископ Атанасий (чиято памет Църквата чества на 18 януари), пише, че по времето на св. Антоний вече имало аскети, които водели такъв начин на живот, но в близост до селищата. Св. Антоний се оказва първият, който предприема този подвиг да се отдалечи навътре в т. нар. велика пустиня (или Източната пустиня, източно от р. Нил) и да остане там десетки години, до края на живота си. По стъпките му тръгват хиляди мъже и жени, които много бързо превръщат необитаемата и враждебна пустиня в „нов, християнски град“.

В началото в продължение на десет години св. Антоний живял в гробница недалеч от своето село на десния (източния) бряг на р. Нил. Още двадесет години живял в изоставена крепост, където около него се събрали ученици. Но всички тези междинни спирки в неговия път към „вътрешната пустиня“ са били част от „обитаемата земя“.

Вечерта на 15 януари на 86-годишна възраст след кратко боледуване почина монахиня Валентина (Друмева), игуменка на девическия манастир „Въведение Богородично“ в гр. Калофер.

Монахиня Валентина поема пътя на монашеското служение в зряла възраст и работи неуморно и целенасочено за развитие на църковната просвета и въцърковяването на децата и младежите, особено след демократичните промени у нас. Плодовит автор, изследовател, неуморна духовна майка на много хора, игуменката на Калоферския манастир оставя след себе си огромно духовно наследство.

Бог да я прости!

От Пловдивска митрополия съобщават, че опелото на монахиня Валентина ще се състои на 17 януари, неделя, от 14 ч. в храма на Калоферския девически манастир.

С настъпването на Новата 2021-ва година братството на Зографската св. обител на Света гора Атон зарадва ценителите на църковната книжнина у нас с още едно безценно и професионално подготвено издание: Кондика на Зографската света обител (1734-1816 г.). Тематично, новото издание представлява част от Библиотека „Към изворите“ – една от поредиците в рамките на издателската програма на манастира, в която се публикуват изворови текстове от богатия архив на манастира.

Представеният в книгата ръкопис се съхранява в Зографската св. обител под № 231 и представлява най-ранната известна кондика, написана на български език. Началото ѝ е поставено в 1734 г. от един от тогавашните братя на Зографския манастир – йеромонах Атанасий, а последните записи в нея са от 1816 г.

За новата книга, в нейното представяне на страницата на Фондация „Наследство на Зографската св. обител“, се казва:

„… Кондиката е ценен извор за манастирската култура и социалната история. Тя съдържа богата информация за членовете на манастирското братство и начина на функциониране на Зограф в условията на идиоритмия, като хвърля обилна светлина върху обиколките на зографските пътуващи монаси (таксидиотите) за събиране на милостиня и върху контактите им с християните от целите Балкани и отвъд тях. Паметникът допълва с нови щрихи представите за професиите и финансовите възможности на жителите на множество български селища по онова време, както и за мобилността и комуникационните мрежи в една епоха на важни трансформационни процеси. Заедно с това той предоставя разнообразно градиво за по-нататъшни проучвания в областта на микроисторията, историческата география, историята на българския език, палеографията, ономастиката и антропонимията“.

Първият брой за 2021 г. е юбилеен за „Алтернатива“. Точно преди 20 години, по случай Рождество Христово и настъпването на милениума, петима младежи от варненските храмове „Св. цар Борис“ и „Св. Николай Чудотворец“ издадоха брошура от четири страници, насочена към техните връстници. След като дълго търсиха име за изданието, което да е актуално и да привлича интереса на младите хора, се спряха на „Алтернатива“. Светът се беше наводнил с какви ли не учения, търсещи и даващи отговори на жизнено важни въпроси за човека, като основният, разбира се, беше какъв е смисълът на съществуването ни и дали то се ограничава само в този материален свят. Всички учения представяха себе си като алтернативи едно на друго. Основателите на изданието обаче искаха да покажат, че няма много алтернативи, а една-единствена е алтернативата, която дава в пълнота отговор за смисъла на човешкия живот, и една-единствена е истината за живота в света и това е личността на Богочовека Иисус Христос, „… и в никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:11-12).

Навърши се една година от кончината на доц. д-р Иван Петев Димов. По този повод на 16 януари от 10:30 ч. ще бъде отслужена панихида в храм „Св. Кирик и Юлита“ в гр. Банкя.

Доц. Петев, дългогодишен преподавател по Патрология и Агиология в Духовната академия и Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", почина на 15 януари 2020 г. на 86 г.

Завършил Софийската духовна семинария и Духовната академия, той започва служебния си път като служител в Св. Синод, после става учител в СДС на гара Черепиш, Врачанско, а накрая е назначен в ДА. Преподавал е още във Великотърновския, Шуменския, Пловдивския (филиала в гр. Кърджали) и Благоевградския университет. Доц. Петев продължи да преподава в БФ на СУ и като пенсионер чак до 2017 г.

Негови някогашни ученици и студенти днес са повечето от българските архиереи, свещеници, дякони, много монаси и монахини, както и хиляди миряни богослови. Всички го помнят с добро заради чистата му вяра и голяма честност в отношенията.

На свое заседание от 12 и 13 януари 2021 г., проведено дистанционно, Св. Синод на Гръцката православна църква обсъди редица въпроси, между които и започналата ваксинация в страната. В публикуваното след края на заседанията комюнике се казва, че синодната комисия по биоетика запознава редовно архиереите с развитието на процеса по ваксиниране:

„Св. Синод е бил осведомен, че ваксините срещу COVID-19, които в момента се използват в нашето отечество, не изискват употребата на ембрионални клетъчни култури за своето производство.

В сутрешните часове на 11 януари след продължително боледуване от коронавирусна инфекция на 95-годишна възраст почина големият протопсалт Харилай Талядоро.

Незабравимият учител е роден през далечната 1926 г. в гр. Солун. Завършва правни и икономически науки в университета. Ученик е на протопсалта Христофор Куцуради, изучава църковно пеене и в школата за църковна музика към Атинската национална консерватория. Определяща в неговото певческо развитие е срещата му през 1945 г. в Солун с архонт протопсалта на Великата Христова църква Константин Принго.

Днес Св. Синод на Вселенска патриаршия е провел свое заседание, на което е взел важни решения за кадрови промени.

На мястото на починалия в средата на миналия октомври митрополит за Италия и Малта и екзарх за Европа към тази патриаршия Генадий (Зервос) е назначен досегашният митрополит за Испания и Португалия Поликарп (Ставропулос). Той беше определен за временно управляващ епархията в Италия и Малта още след смъртта на митр. Генадий. 

Митр. Поликарп е роден в гр. Навпакт, Гърция, през 1963 г. През 1986 г. завършва Богословския факултет в Атина и през януари 1990 г. в продължение на няколко последователни дни е постриган в монашество и ръкоположен за йеродякон и йеромонах. За отбелязване е, че дяконското ръкоположение е направено от тогавашния Халкидонски митр. Вартоломей, сега патриарх. Другите свещенодействия извършва тогавашният Навпактски митр. Александър, наследен от известния митр. Йеротей (Влахос).

Протестно писмо до Московска патриаршия е изпратил митрополитът на Зугдиди и Цайши Герасим, председател на външния отдел на Грузинска патриаршия. Според писмото, огласено днес в официалния сайт на Грузинската църква, на 7 януари 2021 г. руски свещеник е служил в катедралния храм „Света Троица“ в Цхинвали без разрешението на Грузинската православна църква.

„От медиите научихме, че на 7 януари 2021 г. в катедралния храм „Света Троица“ в Цхинвали е отслужена служба от о. Сергий Кокоев, свещеник на Руската църква във Владикавказ и Алания. Цхинвали е в каноничната територия на епархията на Цхинвали и Никози на Грузинската православна църква, управлявана от митрополит Исаия (Чантурия).

Руската православна църква, както и другите поместни православни църкви, винаги е признавала и продължава да признава юрисдикцията на Грузинската църква както в Абхазия, така и в района на Цхинвали.

Документалният сборник Атеистичната политика в комунистическа България е проект на историка доц. д-р Живко Лефтеров от Нов български университет. Проектът е замислен като сборник в три части, първата от които е вече на книжния пазар у нас. Тя обхваща периода от 1957 до 1970 г. Публикуваните архивни документи са предшествани от встъпителна студия на съставителя доц. Лефтеров, озаглавена: „Най-упоритият идеен остатък от миналото в съзнанието на трудещите се: Борбата на БКП с религиозното съзнание и традиции“. Приложени са още: Списък на документите, задължителните за такова издание Именен и Географски показалец и Списък на съкращенията.

В представянето на новото издание, публикувано на страницата на НБУ, се казва:

„Атеистичната политика в комунистическа България“… разкрива идеологията и практиката на тоталитарния режим за социално инженерство в полето на вярата. Политиката на БКП „за изкореняване на религиозните суеверия и предразсъдъци, за атеистичното възпитание и внедряване на новите социалистически граждански ритуали“ е естествено насочена към най-интимните моменти от живота на човека. Реализирането ѝ в български условия е подчинено на общи за комунистическия блок тенденции, но има и своите особености, свързани с конфесионалната картина у нас. Оттук и главна цел на настоящото издание е да представи с документи методите и резултатите на тази политика в отделните окръзи/области на страната, различаващи се помежду си както по религиозната принадлежност на своето население, така и по дейността на окръжните партийни комитети, ръководствата на обществените организации и органите на местната власт.

Тази сутрин се е преставил в Господа отец академик Мирча Пъкурариу от гр. Сибиу, най-големият историк на Румънската православна църква. Роден е на 30 юни 1932 г. в с. Руши, окръг Хунедоара, в свещеническо семейство. Учи в лицея „Децебал“ в гр. Дева (1943-1951), завършва Историческия факултет в Клуж (1951-1952), Университетския богословски институт в Сибиу (1952-1956), след което докторира в Богословския институт в Букурещ (1956-1959). Бил е преподавател в Духовната семинария при манастира „Нямц“ (1959-1961), след което става асистент по латински и гръцки, доцент и професор в катедрата „История на Румънската православна църква“ на Университетския богословски институт в Сибиу. Бил е декан на Богословския факултет в Сибиу (1992-2000). Ръкоположен е за дякон (1970 г.) и за свещеник (1971 г.), отличен е с офикията ставрофорен иконом (1976 г.). На 24 октомври 1997 г. става член кореспондент на Румънската академия на науките, а от 26 ноември 2015 г. е редовен член на същата академия. Получава почетната титла „doctor honoris causa“ на университетите в Алба Юлия, Арад и Орадя, както и на Академията по сухопътни войски в Сибиу.

Публикува 20 книги и над 800 студии, статии, рецензии и др. в църковни издания в Румъния и чужбина. Сред по-значимите са: