Икона на св. Матрона Московска, на която е изобразен и съветският главнокомандващ Йосиф Сталин, беше поставена в катедралния храм на Тбилиси „Света Троица“. Иконата е била поставена преди няколко месеца, но в навечерието на Рождество Христово по стар стил е била пренесена на по-централно място, където привлича вниманието на посетителите. Грузинският историк Гиорги Канделаки публикува във фейсбук-страницата си снимки на иконата с думите: „Икона на Йосиф Сталин, инициатор на унищожаването на независимостта на Грузия, убиец на хиляди представители на духовенството и създател на съветската тоталитарна система, в катедралата „Света Троица“. Още един успех на руската информационна военна машина“.

Публикацията му намира силен обществен отзвук и от патриаршията се налага да коментират случая. Ръководителят на пресслужбата на патриаршията прот. Андрия Джагмаидзе потвърди в разговор с грузинското издание CNews, че Сталин наистина е изобразен на една от иконите в катедралата, но напомни, че на иконите понякога има изображения на хора, които са поругавали или преследвали Църквата. Той даде за пример гонителя на християните Диоклетиан, който е изобразен на иконата „Св. Георги вразумява Диоклетиан“. Според представителя на патриаршията не самата икона е провокация към чувствата на вярващите хора, а привличането на вниманието към нея в навечерието на празника.

Думите му обаче не убедиха възмутените хора, които с основание отбелязват, че на тази икона Сталин е представен не като мъчител, както е в случая с иконата на св. Георги, а като кротък християнин, стоящ смирено до светица. Тя искала да легитимира мита за тайното християнство на Сталин, който е особено популярен сред привържениците на съветския режим.

Дарение от собственика на нощен клуб в Москва на мощи на св. Николай повдигна дискусия за търговията с фалшиви реликви, която е особено популярна сред заможни и суеверни хора, както и в някои църковни среди. Михаил Данилов, собственик на скандалния клуб „Мутабор“, подари частица от мощи на св. Николай на московски храм, като заяви, че е „против мракобесието и дяволщината, но подкрепя църквата“. Жестът, който безспорно е кризисен пиар след скандала с т. нар. „гола вечеринка“ на московския хайлайф и опит да се умилостивят властите, повдигна темата за злоупотребата с фалшиви реликви.

Бизнесменът твърди, че е „купил във Ватикана“ частица от мощите, която подарил на прот. Михаил Гуляев в московския храм „Знамение на иконата на Божията майка“, който се стопанисва от администрацията на президента и доскоро беше недостъпен за вярващите. Дарителят твърди, че разполага със сертификат, потвърждаващ автентичността на реликвите. Той е издаден в епархията на Новара, в Италия, през 2018 г.

На днешното си извънредно следобедно заседание Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия е взел решение да назначи за наместник на овдовелия Сливенски митрополитски престол Варненски и Великопреславски митрополит Йоан.

Според устава на БПЦ той ще управлява в идните месеци Сливенска епархия успоредно с Варненска и Великопреславска епархия и в рамките на три месеца ще трябва да проведе избори за нов митрополит.

Двете епархии са съседни, но това едва ли е било съображението на митрополитите, членове на синода, за решението им. Подобно изискване имаше в стария устав, който беше променен през 2008 г. и сега е възможно дори митрополит от другия край на страната да стане управляващ на овдовяла епархия.

След тъжната новина от тази сутрин, че е починал Сливенски митрополит Йоаникий, Св. Синод е решил да се събере утре, 10 януари, на извънредно заседание, за да предприеме предписваните от устава на БПЦ-БП мерки. Те са разписани в членове 84-86 на устава:

Чл. 84. (1) Когато овдовее или се оваканти епархия, Епархийският съвет известява писмено Светия Синод, който назначава епархийски митрополит за наместник на овдовелия или овакантен престол.

(2) Наместникът на овдовелия или овакантен престол провежда избор за митрополит и управлява епархията, докато новоизбраният встъпи в длъжност.

Чл. 85. (1) Светият Синод съставя измежду лица с епископски чин листа на кандидатите за митрополитския избор.

(2) Наместникът на овдовялата или овакантена епархия с Епархийския съвет изпраща с окръжно писмо до всички епархийски избиратели препис от листата и ги приканва да бъдат в седалищния град на епархията в третата света неделя от издаването на окръжното, за избиране на митрополит.

(3) Наместникът уведомява кандидатите, които живеят в епархията, че са вписани в листата и са длъжни да напуснат пределите ѝ до деня на избора.

Близо петстотин християни са изпратили отворено писмо до Московския и на цяла Русия патриарх Кирил относно забраната за служение на свещ. Алексей Умински, когото те определят като свой духовен наставник. В писмото те пишат, че о. Алексей е сред малкото свещеници, посветили се на тежкото служение на семействата с неизлечимо болни деца. Сега хосписите, които той обгрижва, остават без своя духовен отец. Християните молят патр. Кирил да отмени своето решение, „… за да се запази душевното равновесие на вярващите“. В писмото се казва:

„Ваше Светейшество, новината свещ. Алексей Умински да бъде поставен под запрещение за служение ни причини голяма болка. Бихме искали да обърнем Вашето внимание на ролята, която отец Алексей Умински играе в живота на съвременната Руска православна църква и нейните членове. От 1990 г. насам отец Алексей е приобщил към вярата голям брой хора. Той е създал голяма, жива и активна община в църквата „Света Троица“ на ул. „Хохловска“ в Москва.

Тази сутрин в 10 ч. след кратко боледуване на 84-годишна възраст се упокои Сливенски митрополит Йоаникий. Той беше старши член на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия. Макар и не най-възрастен, той беше на първо място сред епархийските архиереи, защото беше избран на този пост през 1980 г.

Светското име на митрополит Йоаникий е Иван Георгиев Неделчев. Роден е на 2 март 1939 г. в с. Пет могили, Радневско, Сливенска област. След завършване на основното си образование, през есента на 1953 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ (тогава интернирана на гара Черепиш, Врачанско), която завършва през 1958 г. След две години военна служба през 1960 г. той става студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, която завършва през 1964 г. По време на своето следване на 1 април 1961 г. в мъглижкия манастир „Св. Николай“ е постриган в монашество с името Йоаникий от Старозагорски митрополит Климент, с духовен старец архим. Герасим (покъсно Браницки епископ). На 28 август с. г. в храма „Успение Богородично“ в гр. Пазарджик е ръкоположен в йеродяконски чин от Главиницки епископ Стефан (по-късно Великотърновски митрополит), тогава викарий на Пловдивския митрополит и Български патриарх Кирил. На 17 март 1963 г. в параклиса „Св. Климент Охридски“ на Духовната академия е ръкоположен за йеромонах от тогавашния ректор Макариополски епископ Николай.

На 7 януари, празникът на св. Йоан Кръстител (Ивановден), Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний отслужи св. Литургия в столичния храм „Въздвижение на св. Кръст Господен“ в съслужение с архим. Василий, протосингел на Софийска митрополия, свещеноик. Антоний Вълчанов, прот. проф. д-р Иван Иванов от БПЦО „Св. Седмочисленици“ в гр. Рим, прот. Петър Кудузки, свещ. Стоян Димитров и храмовото духовенство.

Руският предприемач и собственик на няколко нощни заведения Михаил Данилов дари частица от мощите на св. Николай Мирликийски на московския храм, посветен на иконата на св. Богородица „Знамение“. Заедно с частицата е бил предаден и сертификат за автентичност на реликвата, която е купена от Ватикана през ноември миналата година, по думите на дарителя. Той е придобил мощите с идеята за Рождество Христово да ги предостави на Руската православна църква. Дарението, направено на храма, който се намира срещу Кремъл, беше заснето и тиражирано в медиите. „Ние сме против мракобесието, дяволските дела и поддържаме Църквата“, заяви Данилов при предаването на частицата. Той подчерта, че част от парите за откупуването на мощите са от няколко клуба, включително и „Мутабор“, а свещеникът благодари и каза, че това е голяма чест за храма.

На Рождество Христово в Москва, което там се отбелязва на 6 януари, Руският патриарх Кирил оглави празничното богослужение в храма „Христос Спасител“. Предишния ден в църквата беше доставена оригиналната икона „Света Троица“ на преп. Андрей Рубльов. Преди това тя се намираше в реставрационен център заради повредите, които й бяха нанесени след изваждането й от специалната камера, в която се съхраняваше в Третяковската галерия от близо 100 години. През 2023 г. президентът Вл. Путин предаде иконата на РПЦ.

На Богоявление, след празничната св. Литургия и отслужването на Богоявленския водосвет, беше извършено традиционното поръсване със светена вода на воинските знамена на българската армия. Ритуала, провел се на площада пред Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, извърши Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний в присъствието на президента Румен Радев, зам.-председателя на Народното събрание Росица Кирова, вицепрезидента Илияна Йотова, министър-председателя Николай Денков, министъра на отбраната Тодор Тагарев, кмета на столицата Васил Терзиев, клирици, държавници, политици, посланици, общественици.

След това митр. Антоний прочете обръщението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит. В него патриархът отбеляза важната роля на армията, която се уповава на Божията сила и благодатна помощ и закрила.

От Московска патриаршия са наложили забрана за служение на прот. Алексей Умински, който вече не е и предстоятел на храма „Света Троица“ на ул. „Хохловска“ в руската столица. За това съобщават руските опозиционни медии „Радио Свобода“ и телеканал „Дождь“, като се позовават на журналистката Ксения Лученко и енориаши на храма, в който служи о. Алексей.

По информация на същите медии на мястото на о. Умински в храма „Света Троица“ за предстоятел е назначен скандалният свещеник Андрей Ткачов, известен с подкрепата си за войната на Русия против Украйна и със съветите си за насилие над жените.

На 5 януари, в навечерието на Богоявление, прот. Владимир Гълъбов от столичния храм „Св. Наум Охридски“ отслужи водосвет в 150-о ОУ „Цар Симеон Първи“ в софийския квартал „Дружба-2“.

Ръководството на училището, учителите, учениците и гостите участваха в молитвеното последование.

В края отец Владимир произнесе кратка проповед и отбеляза, че учителството е трудна, но от Бога благословена професия и това е духовен подвиг, който силните личности могат да осъществят за полза на най-малките.

На 13 януари в камерната зала на Софийската опера ще се състои премиерата на музикалната поема „Рилският пустинник“, адаптирана за деца и ученици. Мащабното оперно произведение по текст на Тихомир Павлов († 1937 г.) и музика на ставрофорен иконом Кирил Попов беше представено за първи път на 10 май миналата година (тук и тук). Тогава публиката прие възторжено творбата, която беше наречена „магичен разказ за живота на св. Йоан Рилски“.

Сега композиторът е подготвил по-кратък вариант на операта, чрез който посланията на най-почитания български светец да достигнат до младите зрители. За Двери о. Кирил Попов обясни, че целта му е била да се запази цялостното въздействие на музиката и текста, но времетраенето и някои музикални откъси са съкратени. Композиторът припомни, че подобен подход се използва и при други оперни произведения, за да станат по-достъпни за децата.

В края на календарната година по традиция правим оценка на това, кои статии и журналистически материали от Двери са предизвикали интереса на читателите ни. Този своеобразен рейтинг, осъществен по брой уникални отваряния на статиите, ни дава възможност да оценим кои теми и проблематики са интересни и актуални за читателите на сайта.

През тази година за съжаление едно скръбно събитие оглавява най-четените новини в Двери – това е вестта за неочакваната кончина на ставроф. ик. Николай Танев, предстоятел на столичния храм „Покров Богородичен“. Близо 10 000 уникални отваряния има тази новина, а вестта за погребението му е прочетена от около 9 000 човека. От тези хладни статистически данни обаче можем да добием представа за влиянието на духовника в църковното общество и как силата на неговата вяра и грижа за ближния невидимо са докоснали десетки хиляди хора.

Като продължение на тази тенденция е и друга новина от страната, предизвикала силен интерес сред читателите (над 3 000 прочитания) – преместването на о. Сава Кокудев на служение от столичния старинен храм „Света Софѝя“ за втори свещеник в енорията на гр. Бухово (тук).

Публикуването на книгата с проповеди на убития от комунистите свещеник Евстатий Янков беше отличено като най-значимото събитие у нас за 2023 г. от читателите на Двери. Повече от половината участници в допитването (56%) са посочили книгата, която беше представена на различни места в страната, като важна за изминалата година.

Второто по значимост събитие е прославата на мощите на св. патриарх Евтимий, което беше извършено от Св. Синод на БПЦ на 22 октомври. За него са гласували 31% от читателите.

Честванията на големите годишнини на духовните училища у нас – 100 години Богословски факултет на СУ и 120 години Софийска духовна семинария – са поставени на трето място със 17% и 14%.

След това читателите на Двери са класирали събитията около руската църква в София – 11% смятат за важно изгонването на свещениците от емблематичния храм по подозрение в шпионаж, а 6% са посочили като важен въпроса за собствеността на руската църква в нашата столица.