В училището на с. Момчиловци от 12 години учат религия
Руски бизнесмен дари 70 икони на стойност 1 милион долара на Руската църква
"Вашата помощ е голямо патриотично дело. Вие бихте могли да похарчите парите за нещо друго, например за развитието на бизнеса, а вие избрахте да върнете в Русия не само сакрални ценности, но и културни - произведения на изкуството", благодари министърът на културата на РФ Александър Авдеев (бивш посланик на Русия в България - б. р.) на дарителя. Самият министър е придружавал руския милионер на някои от неговите пътувания в чужбина в търсене на иконите.
Архим. Тихон Шевкунов, секретар на Патриаршеския съвет за култура, благодари от името на Църквата за безценното дарение. "Сега тези икони ще станат това, за което са създадени - част от молитвената традиция на православната църква, хората ще могат да ги гледат и да се молят пред тях", каза той.
Александър Авдеев подкрепи законопроект миналия ноември, който предвижда връщането на религиозната собственост на Църквата, отнета от държавата след Революцията. Законът се фокусира предимно върху недвижимите имоти, но има известни притеснения, че руската Църква ще си поиска обратно всички икони, които днес се намират в музеите.
Великобритания: Разрешават еднополовите бракове и в църква
Междувременно Англиканската църква заяви, че няма да благослови подобно партньорство. Това съобщава днес „Дейли телеграф", цитиран от КРОСС, като се позовава на предстоящо изказване на министъра по равенството Лин Федерстоун. Изданието обаче допълва, че в закона не се предвижда принудителни мерки спрямо църквата, за да узаконява браковете на еднополовите двойки. Свещениците все пак изразяват безспокойството си, че хомосексуалистите може да ги дадат под съд заради отказа им да регистрират партньорството им в храма. Във Великобритания хомосексуалните съюзи се наричат "гражданско партньорство", а не брак.
На 7 ноември ще влязат в сила и промените, според които хомосексуалистите ще могат да даряват кръв. Досега това беше забранено със закон от началото на 80-те години заради опасността от разпространение на СПИН. Промените предвиждат право да даряват кръв, но едва след 1-годишно въздържание.
Митрополитът на Българската епархия към ПЦА ще бъде ръкоположен през май
Архимадрит Александър не произхожда от средите на бъдещото си паство. Може да се каже, че се е запознал с епархията си в предизборния период (изборите бяха в началото на м. юли) и след това. В интервю за радио „Древна вяра” (Ancient Faith Radio) духовникът разказва за бъдещото си служение като епископ на Българската епархия. Според архимадрита епархията се нарича българска, но всъщност предците на сегашните епархиоти били "славяно-говорящи от територията на сегашната Северна Гърция". Тези изводи духовникът прави от срещите си с някои от членовете на епархията, които говорят гръцки, защото са го учили в училището, където не им разрешавали да говорят на майчиния си език. Общо взето от споменото интервю личи, че архим. Александър не е много наясно с историята и сегашния живот на епархията, за която вече е избран, той не знае и колко енории има тя ("Боже мой, аз не знам цялата история, но това е нещо като Румънската епархия или Албанската епархия").
Досега архимандрит Александър се е занимавал предимно с научна работа. На въпроса, как ще премине от научното поприще към архипастирското служение, той отговаря, че му предстои голяма промяна. „Досега не съм бил епископ, така че това, което ще правя, ще е съвсем различно от заниманията ми през последните 20 години. Това беше едно от нещата, които ме привлякоха в перспективата да поема този пост - предизвикателството да се занимавам с нещо различно".
В интервюто архимандритът споделя, че през последните месеци се е срещнал вече с по-голяма част от свещениците от различни енории на епархията, които са пръснати из цяла Северна Америка, но по-голямата част са в щатите Охайо, Индиана, Мичиган и Илинойс. Той разказва, че в диоцеза на Българската митрополия на ПЦА има и един манастир, недалеч от Сан Франциско, в който живеят четирима монаси. Повечето от хората, които посещават неделната литургия в манастира, били румънци, затова и монасите са научили този език и служат на румънски.
Международна конференция по каноническо право в Черна Гора
Форумът беше открит с тържествено богослужение в чест на св. ап. Лука и св. Петър Цетински. В него взеха участие духовници, богослови, изследователи и преподаватели от различни университети и институти от Русия, Румъния, Черна Гора, България, Италия, Беларус, Сърбия, Белгия и др.
Председател на конференцията беше епископът на Лепавина Йован, викарий на Сръбския патриарх за Косово.
Темата на конференцията „Епископското служение“ беше насочена към изясняване на въпроси, свързани с древната апостолска традиция и съвременното състояние на епископското служение в Църквата – проблеми на каноническото, литургическото, пастирското и административно служение на епископа.
Украинската църква се моли за своя предстоятел
„Дневниците” на о. А. Шмеман излязоха на български
Радост от живота и от Божието присъствие в него и благодарност за всичко – това са двете чувства, които неизменно пронизват стотиците страници текст на о. Александър.
Дневници 1973-1983 на прот. Ал. Шмеман е издание на фондация „Комунитас”. Преводът е направен от Борис Маринов, предговорът е на проф. Калин Янакиев, а редакцията е на Д. Спасов. Изданието е от 939 страници.
Книгата може да бъде намерена в книжарници Хеликон, християнска книжарница А. Ронкали, Български книжици, Православната книжарница, Нисим и др.
Специално за читателите на Двери и с любезното съдействие на издателите публикуваме откъси от книгата – тук.
Нова книга: „Църквата и държавата в България (1878-1918)“
В навечерието на шестнадесетгодишнината от блажената кончина на Великотърновски митрополит д-р Стефан († 10 ноември 1995 г.) излезе от печат докторската дисертация на архиерея – „Църквата и държавата в България (1878-1918)“. Работата, написана на отличен, точен и ясен немски език, е защитена от бъдещия владика през 1943 г. в университета в Бреслау, Германия (дн. Вроцлав, Полша). Като тематика тя е и първото подобно научно изследване за своето време извън историческите трудове на акад. проф. протопрезв. д-р Стефан Цанков, разглеждащи отношенията между църквата и държавата в България при Временното руско управление начело с кн. Александър Дондуков-Корсаков, управлението на княз Александър Батенберг и управлението на княз и сетне цар Фердинанд.
Инициативата за превода и отпечатването на това издание на български език е изцяло на родствениците на блаженопочиналия архиерей, които след неговата смърт са дарили оригиналното произведение на библиотеката на Великотърновска митрополия.
Посещение на Константийски епископ Антоний в Лисабон
От 28 до 30 октомври, с благословението на Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон и по покана на църковното настоятелство на Българската православна църковна община „Св. Йоан Рилски Чудотворец“, в гр. Лисабон пристигна на посещение Константийски епископ Антоний, викарий на митр. Симеон.
По време на посещението еп. Антоний отслужи св. Литургия и осъществи редица официални срещи.
На 28 октомври той, заедно с българския посланик в Португалия г-н Иван Петров и енорийския свещеник в гр. Лисабон прот. Гоце Христов, бяха на официално посещение при кардинал-патриарха на Лисабон и Португалия дон Жузе да Круж Поликарпо. Основна тема на посещението беше възможността за предоставяне на самостоятелна храмова сграда за богослужебните нужди на общината ни в Лисабон. Кардинал-патриархът пое конкретен ангажимент по въпроса и потвърди, че в най-близко време на общината ни ще бъде предоставен самостоятелен храм.
Празникът на преп. Иван Рилски в Българската екзархия в Истанбул
Поставиха взривно устройство пред солунска църква
В неделната си проповед Солунският митр. Антим изрази тревогата си от случилото се, като го свърза с опитите допълнително да се дестабилизира страната. Той изрази съжалението си и от събитията, разиграли се в града по време на националния празник на Гърция - 28 октомври. Тогава протестиращи не позволиха да се проведе традиционният военен парад. В резултат гръцкият президент Каролос Папуляс напусна града и замина за Атина без да участва в тържествата. Политици определиха този национален празник като "черен ден" в историята на Солун.
На 1 ноември отново е празник на Германския манастир
Патриаршеско съслужение в Букурещ за деня на св. Димитър Басарбовски
В обръщението си към домакина патриарх Даниил Александрийският патриарх Теодор отбеляза: "Имаме голямата чест да съслужим заедно с Вас, откликвайки с желание на учтивата ви и братска покана да посетим светата Румънска църква и да празнуваме заедно свещената памет на преп. Димитър Нови, покровителя на Букурещ". След това гостът се спря на вековните връзки на взаимна подкрепа в критични моменти на църковната история между Александрийската патриаршия и Румънската църква, особено между 16 и края на 18 век. "Църквата на Александрия даде чрез патриарси, митрополити, епископи и обикновени клирици и монаси ценна мисионерска и богословска помощ на Румънската църква в борбата й да запази православната си идентичност ненакърнена от западни религиозни влияния... Показателно е, че от 17 александрийски патриарси от края на 16 до края на 18 век десет се отправили към отвъддунавските княжества, за да учат и полемизират с латинската пропаганда. Двама от тях, Митрофан Критопулос и Никифор, починали по време на пътуването си в румънските земи, а патриарх Матей бил интронизиран в катедралния храм на Букурещ..."
Патриарх Максим: Смирено благодаря на Бога за милостта Му (фоторепортаж)
Девет от митрополитите на Българската православна църква се събраха още снощи в Бачковската обител, където Светейшият патриарх благоволи да отведе събратята си митрополити на своя личен празник. За избора на тази обител (а не на традиционното място за този ден - Троянския манастир в съседство с родното му село Орешак) е спомогнала и поканата на игумена на Бачковския манастир Агатоникийски епископ Борис.
Св. литургия беше отслужена от митрополитите Русенски Неофит, Неврокопски Натанаил, Ловчански Гавриил, епископите Стобийски Наум, Адрианополски Евлогий, Знеполски Йоан и Браницки Григорий при съслужение на свещеници и дякони. В молитва присъстваха в храма освен Негово Светейшество още митрополитите Врачански Калиник, Видински Дометиан, Великотърновски Григорий, Плевенски Игнатий, Старозагорски Галактион, Доростолски Амвросий. За празненството не пристигнаха Сливенски Йоаникий, Варненско-Великопреславски Кирил, Пловдивски Николай, както и двамата задгранични митрополити Йосиф и Симеон.