По време на своята официална визита във Ватикана днес Волоколамският митр. Иларион (Алфеев) заяви, че Московският патриарх Кирил ще отиде в Йордания и срещата в столицата Аман ще се проведе.

Въпреки отказа на някои от православните предстоятели да участват, тъй като тя не е свикана по каноничния ред, външният министър на Московска патриаршия заяви, че има и такива, които ще отидат и срещата ще се проведе с тях. Митр. Иларион заяви, че неотдавна Йерусалимският патриарх е изпратил и второ писмо до предстоятелите за участие, намеквайки, че е възможна промяна в заявените досега решения.

По повод 150 години от издаването на султанския ферман за учредяването на Българската екзархия Св. Синод на БПЦ ще излезе с Патриаршеско и синодално послание. На заседанието си на 20 януари архиереите са взели решение бележитата годишнина да бъде почетена на 28 февруари, когато в диоцеза на БПЦ от 10 ч. ще бъде отслужен тържествен благодарствен молебен, придружен с празничен камбанен звън. В края на богослужението да бъде прочетено специалното послание.

Църковното календарче на БПЦ тази година също е посветено на годишнината от учредяването на Българската екзархия. Засега няма информация за други събития, посветени на бележитата дата.

Прави впечатление лаконичността на съобщението за честването, както и акцентът, поставен върху султанския ферман. Подобни кръгли годишнини на дати, свързани с ключови събития от развитието на църковната институция, обикновено са придружени с патос и подчертаване на значимостта на случилото се за съвременното състояние на Църквата.

Албанският архиепископ Анастасий (Янулатос) също е отказал участие в срещата на предстоятелите в Йордания, свикана от Йерусалимския патриарх Теофил по идея на Москва. Това стана ясно от публикувано вчера в гръцките медии негово писмо до Йерусалимския патриарх от 8 януари т. г.

В писмото-отговор се казва, че архиеп. Анастасий е прочел внимателно писмото от 12 декември 2019 г., с което Йерусалимският патриарх кани предстоятелите на православните автокефални църкви на една „братска среща в любов“ в Йордания в края на февруари. Той заявява, че и досега продължава да е убеден, че решаването на всички проблеми в православието се решава по съборен път.

„Затова Православната автокефална църква на Албания отправи гореща молба към Вселенската патриаршия (в писмо от януари 2019 г.) да използва своята привилегия за съгласуване между православните църкви и да свика възможно най-скоро всеправославен синаксис или събор, за да се преодолее видимата опасност от създаването на печална схизма. След това отправихме и призив-молба за преодоляване на църковното разделение, изпратено на 20 ноември 2019 г. до всички предстоятели, където също подчертахме, че „инициативата за оздравителния процес в новосъздалите се обстоятелства принадлежи несъмнено на Вселенската патриаршия. Но и всички автокефални църкви, всички без изключение православни, имаме отговорността да допринасяме за помирението.

На заседанието си от 20 януари т. г. Св. Синод на БПЦ е взел решение да не позволи експонати от Бачковския манастир, Църковноисторическия и архивен институт (ЦИАИ) и Националния църковен историко-археологически музей (НЦИАМ) при Българската патриаршия да бъдат изнесени от страната за участие в изложбата „Изкуство и култури в България (16-18 в.)“ в Лувъра. Това стана ясно след оповестяването на преписка (виж тук и тук) на министъра на културата Боил Банов със Св. Синод. В писмо до Негово Светейшество и архиереите министърът е помолил за благословение Българската православна църква да участва с експонати в планираната изложба – по предложен от директора на Лувъра Жан-Люк Мартинез списък от църковни ценности, които да бъдат изложени в департамента за ислямско изкуство: кръстове, икони, кадилници, напрестолни евангелия, обкови на евагелия, олтарни двери и т. н. – общо шестнадесет на брой експонати.

В отговор Св. Синод е отказал разрешение за изнасяне на исканите ценни църковни експонати, позовавайки се на свое сходно и по-старо решение от 2004 г. и въз основа на докладна записка по случая от ст. н. с. д-р Христо Темелски, директор на ЦИАИ. Сред аргументите на д-р Темелски са, че изложбата е с неясна и сбъркана концепция (първоначалното заглавие на исканата изложба е „Ислямско изкуство в България: 16-18 в.“), че подготовката ѝ е „хаотична и лошо прецизирана“, както и че съществува риск за сигурността на самите църковни експонати.

САЩ заедно с още двадесет и шест държави, сред които и България, създадоха нов Международен алианс за религиозна свобода, чиято цел е да намали религиозните преследвания по света.

„Ние заедно заявяваме, че свободата на изповеданията или убежденията не е западен идеал, а истинската основа на обществото“, заяви държавният секретар Марк Помпео при откриването на алианса в Държавния департамент на 5 февруари в присъствието на представители на всяко правителство.

Първата среща на алианса се проведе в навечерието на Националната молитвена закуска, която събира международни религиозни и дипломатически лидери веднъж в годината, организирана от членове на конгреса на САЩ.

На 10 февруари с празнична св. Литургия, която ще започне в 8:45 ч., ще бъде отбелязан празникът на св. Харалампий в столичния храм „Покров Богородичен“. След това ще бъде осветен донесеният от богомолците мед и ще бъде отслужен маслосвет. Традицията да се извършва общ маслосвет на този ден се основава на виждането, че вследствие от греха всички хора страдат от различни болести – физически и душевни. Тайнството маслоосвещение насочва човешката душа към покаяние и изпросва от Бога изцерение на физическите и душевните страдания. В деня, когато се чества паметта на св. Харалампий, епископ на Магнезия, пострадал мъченически в дълбока старост, Църквата отправя молитва към светеца за изцерение от недъзите и за укрепване във вярата.

В края на отминалата 2019 г., във връзка с честванията на предстоящата 150-годишнина от издаването на султанския ферман за Българската екзархия, в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия (ЦИАИ) е открит неизвестен досега документ, принадлежал на първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий. Документът представлява берат за назначаването на митр. Мелетий от османската власт и е намерен от доц. д-р Христо Темелски – дългогодишен директор на ЦИАИ и водещ изследовател на историята на БПЦ.

Както и всички други такива документи, бератът на митр. Мелетий е бил неговата легитимация пред местната власт в София, съдържал е ясни указания за границите на епархията (обхващала тогава три кази: Софийска, Брезнишка и Берковска), правомощията му като кириарх и др. Първоначално документът се съхранява в библиотеката на Св. Синод, където се пази част от екзархийската архива, а през 1921 г. постъпва в колекцията църковноисторически документи, събирани в създадения тогава Църковен историко-археологически музей. Там е заведен под № 9099 от първия директор на музея, акад. прот. Иван Гошев, със следната бележка: „Турски ферман, неразчетен. Из екзархийската архива. Да се разчете“.

При системните си действия за възстановяване на православните църковни общини, унищожени при масовото прогонване на християнското население от Турция през 1922-1923 г., Цариградският патриарх Вартоломей подбира млади, дейни епископи, както и зрели, опитни митрополити. Така в Измир (Смирна) беше поставен роденият през 1972 г. митр. Вартоломей (Самарас), а в Анкара – вече 85-годишният митр. Йеремия (Калигьоргис). Десетилетия наред служил като митрополит в Париж, а после и в Женева, същевременно заемайки постта на президент на Kонференцията на европейските църкви (КEЦ), този митрополит има необходимите умения и опит, за да се утвърди в столицата на Ердоган. Подобен е случаят и с Писидийския митр. Сотирий (вече на 91 г.), бивш Корейски митрополит на патриаршията, който от 12 години обгрижва православните християни в Южна Турция. Наистина, някогашните православни храмове са разрушени или са превърнати в сгради за светски нужди, но архиереите полагат усилия да откупят и възстановят тези сгради за нуждите на макар и епизодични богослужения, тъй като липсват както свещеници, така и най-важното: постоянни православни богомолци.

Във възстановяваните стари православни общини в европейската и азиатската част на Турция, извън Истанбул, досега патриаршията изпращаше предимно по-млади духовници. Сега като „призован в последния час“ за новата евангелизация на Мала Азия е ръкоположен на 75-годишна възраст изтъкнатият астрофизик и член на Атинската академия на науките проф. Емануил Сарис. Той беше ръкоположен за дякон на 25 януари 2020 г. в метох на атонския манастир „Симонопетра“ в Атика, а ръкоположението за свещеник стана на следващия ден в манастира „Пендели“ на едноименната мраморна планина, североизточно от Атина.

Църковното настоятелство „Св. Пантелеймон“ в с. Стоян Заимово, общ. Чирпан, повече от десет години се опитва да построи малък православен параклис в местността „Голямата черква“, на 1.5 км от селото. На мястото е имало седем черковища и манастири, разказва инициаторката на строежа Златка Колева.

За каузата „Голямата черква“ Зл. Колева е привлякла родолюбиви българи от страната и чужбина. За изминалите десет години общината в Чирпан е предоставила терен за строеж, а църковното настоятелство е закупило земята.

За строителството на храма са нужни 30 000 лв, а досега са събрани 10 656 лв. Църковното настоятелство моли за помощ и подкрепа на начинанието.

Архиерейският събор на Московска патриаршия ще обсъди предложението на Междусъборното присъствие да се преустанови освещаването на оръжия за масово унищожение и особено на ядрено оръжие. Междусъборното присъствие е съвещателен орган към РПЦ, създаден, за да обсъжда и подготвя различни документи, които се предлагат за одобрение от Архиерейския събор на РПЦ. Състои се от близо 200 души архиереи, клирици, монаси и миряни.

На първото заседание за новата година Междусъборното присъствие прие документ, предлагащ промяна на съществуващата в момента практика да се освещават ядрени и други оръжия за масово унищожение. Според авторите на предложението, в Руската църква традицията да се освещава оръжие започва от 12 в., но тогава тя е била свързана с освещаване на княжеското оръжие като символ на статута на владетеля, както и като израз на готовността „да се изпълнява военна служба и да се участва в отбраната на своите земи“. В последните осем века обаче оръжията се променят съществено и вече има междуконтинентални балистични ракети, атомни подводници, бойни лазeри и др.

Днес в Националния център по информация и документация на МОН на открито заседание бяха отворени документите на организациите и издателствата, участващи в процедурата по оценяване и одобряване на проекти на учебници по Религия. Внесените проекти са за учебници по предмета Религия в неговите три разновидности: християнство-православие, ислям и неконфесионално обучение.

Най-много издания бяха предложени за Религия - християнство-православие. Свои проекти за учебници от 1 до 5 кл. представи Българската православна църква. Св. Синод беше представляван на заседанието от Ловчанския митрополит Гавриил. Издателство „Двери“ кандидатства с учебник за 3 кл. Издателство „Просвета“ е подготвило комплект от учебници за началния етап – от 1 до 4 кл. – в книжен и в електронен вариант. Издателство „Витезда“ също представи проект за учебници от 1 до 4 кл., но предстои вносителите да доокомплектоват необходимите им документи, за да бъдат допуснати до процедурата за оценяване.

Главно мюфтийство на мюсюлманите предложи за одобрение от МОН учебници от 1 до 5 кл. за предмета Религия - ислям.

Фондация „Библейска лига - България“ бяха единствената организация, която представи проект за учебници по Религия - неконфесионално обучение от 1 до 3 кл.

Целта на откритото заседание беше да се провери изрядността на документите, за да започне процедурата по оценка на проектите.

От 14 до 16 февруари в Кремиковския манастир ще се проведе семинар на тема „Приобщаване на деца и младежи към християнските ценности и начин на живот“. Проявата се организира с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.

Книга на гръцкия журналист Александър Масавета, озаглавена „Третият Рим. Москва и престолът на православието“, предизвика реакция на руското посолство в Атина. Повод за реакцията стана интервю на автора за популярния гръцки вестник „Катимерини“. В интервюто си той казва:

„От началото на 2000 г. руските служби провеждат в Гърция сложна операция на „хибридна война“, чиято цел е да увеличи руското влияние в гръцкото общество, да настрои населението както срещу Вселенската патриаршия, така и срещу западната ориентация на страната. Операцията е фокусирана върху православието като мост към „единоверната свръхсила“ и към личността на Путин като неин „велик водач и пазител“. Става дума за огромно – и до голяма степен успешно – социално инженерство. За нейния успех допринесоха митрополити от Гръцката църква и игумени от Света гора. Йерарси, привързани към московската колесница, играят важна роля за разпространението на руските възгледи и геополитически цели, като те имат дълъг списък популярни съратници и другари“.

По повод книгата и интервюто на гръцкия журналист във в-к „Катимерини“ руското посолство в Атина излезе с изявление, в което се казва, че „в Русия Третият Рим занимава единствено историците и някои фанатици“. От посолството изразяват съжаление, че гръцкият вестник дава трибуна на „такива като него“, определяйки ги като врагове на приятелството между Русия и Гърция.

И по-конкретно в безпрецедентното изявление на руското посолство се казва:

В Киев беше тържествено отбелязана една година от интронизацията на Киевския митрополит Епифаний (Думенко), предстоятел на Православната църква на Украйна, която получи томос за автокефалия от Вселенската патриаршия.

За честването в украинската столица пристигнаха епископи от цялата страна и представители на Вселенската патриаршия, на Александрийската патриаршия и на Света гора. Те отслужиха св. Литургия в катедралния храм „Св. архангел Михаил“.

Константинополската патриаршия беше представена от митрополита на Франция Емануил, Александрийската от Вавилонския епископ Теодор, а Атинският архиепископ Йероним изпрати приветствие до предстоятеля на ПЦУ. Света гора беше представена от игумените на „Симонопетра“ Елисей и на „Пантократор“ Гавриил.

В деня на св. Трима светители, 30.1.2020 г., в Брюксел се проведе среща на Комисията на представителите на православните църкви в Европейския съюз (CROCEU) с членове на Европейския парламент в лицето на Филип Перчок, координатор на диалогa на Европейския парламент с религиозните организации, д-р Йорген Соресен, генерален секретар на Конференцията на европейските църкви в ЕС (CEC), о. д-р Мануел Прието, генерален секретар на римокатолическата Комисия на епископските конференции в ЕС (COMECE), и Катрин Хатцингер от Представителството в ЕС на протестантските църкви във Федерална република Германия.

От страна на CROCEU участваха Белгийски митрополит Атинагор (Константинополска патриаршия), Неаполски еп. Порфирий (Кипърска църква), архим. Емилиан Бояну (представител на Константинополската патриаршия), архим. Нектарий (генерален секретар на CROCEU, Кипърска църква), прот. д-р Сорин Шелару (Румънска църква), свещ. Георги Вълку (Румънска църква). Постоянен член на CROCEU е и Западно- и Средновропейският митрополит Антоний, който обаче изпрати като свой пълномощник прот. д-р Добромир Димитров, който обгрижва българската общност в Кент, Англия.