В 24.00 ч. на 31 март 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1-ви настъпва 14 април. При завоюването на Египет римляните се запознават с новия за тях начин на времеизчисляване и Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето, с европейската пролет, лято и т. н. По нареждане на Юлий Цезар александрийският математик Созиген създава римски календар, наречен Юлиански. Той е въведен в Римската империя на 1 януари 46 пр. Хр. Така от 1 януари започва началото на годината. В Юлианския календар продължителността на годината е 365 дена и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дена.
Гръцкият астроном Метон (ок. 400 пр. Хр.) открива,
че 19 лунни години съвпадат по продължителност с 19 слънчеви години
(имат 6 935 денонощия). Това е т. нар. цикъл на Метон, който показва,
че ако първият месец на лунната година съвпада точно с първия месец на
слънчевата година, то след 19 години се повтаря това съвпадение (това
означава, че през тези 19 г. нито един месец от слънчевата година не
съвпада с месеците от лунната година поради различната им
продължителност и брой, а оттук - разположение спрямо месеците на
другата година). Благодарение на откритието на Метон съгласуването на
лунното изчисление с египетската слънчева година става лесно. По-трудно
се оказва съгласуването на лунния календар с Юлианския, тъй като
19-годишен период от юлиански години има не 6 939, а 6 936 денонощия и
18 часа. По такъв начин юлианската година изостава с 4 дни от лунната.
Това изоставане има много малък период и след четири 19-годишни цикъла
(76 год.) лунният календар ще изпревари слънчевия с 19 дни, но
Юлианския календар с прибавените 19 дни ще се върне назад. Затова след
76 години началото на лунната година съвпада точно с началото на
юлианската. Изчислените по лунния цикъл фази на Луната ще съвпаднат със
същите юлиански числа и месеци, както преди 76 години. Така за 76
слънчеви години точно изтичат 76 лунни и 76 юлиански. По такъв начин
следващата година от новия цикъл ще започне не само в един и същи ден,
но и в един и същи час от денонощието. Римският християнски монах
Дионисий Малки определя, че годината на Христовото рождение съвпада със
754 г. от основаването на Рим. С това се слага началото на
християнската ера от рождението на Иисус Христос.
Източник: Агенция "Фокус"
Справка на Двери: И след 1916 г. Православната църква в България продължава да следва Юлиянския календар. Едва през 1968 г. тя преминава към Григорианския или, както се нарича, "поправения Юлиански" календар със специално "Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква" № 5953. Оттогава църковните празници се празнуват по новия стил, а подвижните празници (Възкресение Христово и свързаните с него празници) се изчисляват според Юлиянския календар, т. е. по стар стил; това безспорно е проява на непоследователност, но така постъпват и църквите, които още в началото на 20-те години на ХХ в. приемат поправения Юлиански календар.
Източник: Агенция "Фокус"
Справка на Двери: И след 1916 г. Православната църква в България продължава да следва Юлиянския календар. Едва през 1968 г. тя преминава към Григорианския или, както се нарича, "поправения Юлиански" календар със специално "Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква" № 5953. Оттогава църковните празници се празнуват по новия стил, а подвижните празници (Възкресение Христово и свързаните с него празници) се изчисляват според Юлиянския календар, т. е. по стар стил; това безспорно е проява на непоследователност, но така постъпват и църквите, които още в началото на 20-те години на ХХ в. приемат поправения Юлиански календар.
