Стара традиция във Велики Преслав са църковните сватби и кръщенета в стария град, сред руините на древната Кръгла (златна) църква. Това лято също имаше двойки, които сключиха църковен брак на святото място. Избират го и за кръщение - първото тайнство, което ни приобщава към християнството.
Йеромонах Климент от В. Преслав също е кръщавал сред руините на Златната църква: ”На това място кръстих един журналист – каза той, - който беше духовно подготвен за събитието. Чувстваше се видимо щастлив от това, което се случва. В наставническото си слово в такива случаи обяснявам на новопокръстения, че не е важно да се набляга на ритуала, а на вътрешния процес, който става у човека: на вярата, на това, че с този акт се слага печат на дара на Светия Дух и чрез него именно човек става равноправен член на християнското семейство. Светият Дух идва да измие греховете на кръстения човек, за да стане той член на един нов свят – за Бога! Без кръщение няма спасение...”
През последните години много некръстени извървяха пътя към храма, за да приемат св. тайнство Кръщение. Кръщават се малки и големи, но някои от тях повече не се завръщат в храма. Изгубват се в светския живот и забравят... Явно не са разбрали, че с тях се е случило нещо специално, което променя живота... Кръщението стои на първо място в реда на тайнствата. То е вратата, която ни въвежда в благодатното царство и ни дава достъп за участие в другите тайнства. "Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие" (Йоан. 3:5). Христос е казал на апостолите: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух."
“Светият Дух, разбира се, не остава веднъж завинаги у човека, без да има той богоугодни дела и очистване от греха – продължава отец Климент. – Неправилно е схващането на някои протестантски деноминации, че доказателство за кръщение в Духа е говоренето на езици. И при тях изобщо не става дума за ангелски езици. Библията ни казва, че това действително се е случило на Петдесетница, когато Духът се е излял върху присъстващите и те проговорили чужди езици. Но това е било необходимо в онова време, за да се разпространи Евангелието сред всички народи и тук определено става дума за човешки езици..”
Хората избират останките на Златната църква вместо останалите храмове заради някаква необходимост от докосване с миналото, нужда от сила, която идва от величието на нашето минало. А не след дълго Златната църква ще има и възстановка, което ще я направи още по-привлекателна и в тази насока, и като туристическа дестинация, защото е включена в грандиозния проект на община Велики Преслав -“Векът на цар Симеон Велики оживява”. Реализацията на проекта, който вече е в работна фаза, ще направи древния Преслав невероятно привлекателен център, където пред посетителите ще оживеят сцени от миналото... Църквата ще бъде надстроена със сглобяема конструкция и така в 21 век ще можем да си представим част от ежедневието в старата столица, да видим празниците и всекидневието в средновековния Преслав, част от които е бил религиозният живот.
“Велики Преслав се възприема традиционно като същинската столица на ранната християнска култура на Средновековна България – каза директорът на Регионалния исторически музей в Шумен Георги Майсторски, ръководил дълги години археологически разкопки сред руините на стария Преслав. - Тя не е свързана с налагането на нова религия, а с нейното припознаване посредством родния език. В Преслав не само се полага трайно начало на християнска империя, това води до взрив на една нова култура, свързана с развитието на славянското писмо. Мнозина приемат бурния културен и политически подем на България с център Преслав като преславска цивилизация. Един от елементите на това явление е налагането на християнската доктрина. За това свидетелства използването на всички възможни начини доктрината да се възприеме безболезнено от населението: стари езически храмове са превръщани в църкви, манастири и катедрални храмове са построявани на доминиращи в местността хълмове. И както казва Йоан Екзарх в своя Шестоднев, "...Украсени са така, че са равностойни на царските дворци...”
Археологическите разкопки красноречиво потвърждават думите на Й. Екзарх: Разкрити са уникални по стойност декоративни елементи, мраморни и релефни плочи, мозайки от цветно стъкло и др. Безспорен връх в преславското християнско изкуство е керамичната икона. Вероятно в технологията на рисуваната керамика младият княз Симеон вижда една нова възможност за изява и разпространение на християнското изкуство.
Широко популярни са монументалната икона на св. Теодор, уникален керамичен иконостас, различни елементи от декорацията на преславските храмове. Друга изява на християнската ревност е религиозната архитектура: Стремежът на първите български християнски владетели - Борис-Михаил, Симеон и Петър - несъмнено е бил да градят храмове с неповторима архитектура. Сред тях изпъква със своята оригиналност архитектурното решение на преславската златна кръгла църква. По един оригинален начин е имитирана кръгла конструкция на централната храмова част чрез долепване на полукръгли ниши, които придават раздвиженост отвън и отвътре.”
В средите на археолозите съществува становище, че храмът заедно с прилежащия манастирски комплекс е бил построен от царската фамилия и е служил на нея. А благоустрояването и комуникациите на великолепните базилики говорят сами по себе си за богатите церемонии и ритуали, които се извършвали в тях. Днес руините на тези светини могат да ни разкажат много за живота във втората българска столица.
“Светият Дух, разбира се, не остава веднъж завинаги у човека, без да има той богоугодни дела и очистване от греха – продължава отец Климент. – Неправилно е схващането на някои протестантски деноминации, че доказателство за кръщение в Духа е говоренето на езици. И при тях изобщо не става дума за ангелски езици. Библията ни казва, че това действително се е случило на Петдесетница, когато Духът се е излял върху присъстващите и те проговорили чужди езици. Но това е било необходимо в онова време, за да се разпространи Евангелието сред всички народи и тук определено става дума за човешки езици..” Хората избират останките на Златната църква вместо останалите храмове заради някаква необходимост от докосване с миналото, нужда от сила, която идва от величието на нашето минало. А не след дълго Златната църква ще има и възстановка, което ще я направи още по-привлекателна и в тази насока, и като туристическа дестинация, защото е включена в грандиозния проект на община Велики Преслав -“Векът на цар Симеон Велики оживява”. Реализацията на проекта, който вече е в работна фаза, ще направи древния Преслав невероятно привлекателен център, където пред посетителите ще оживеят сцени от миналото... Църквата ще бъде надстроена със сглобяема конструкция и така в 21 век ще можем да си представим част от ежедневието в старата столица, да видим празниците и всекидневието в средновековния Преслав, част от които е бил религиозният живот.
“Велики Преслав се възприема традиционно като същинската столица на ранната християнска култура на Средновековна България – каза директорът на Регионалния исторически музей в Шумен Георги Майсторски, ръководил дълги години археологически разкопки сред руините на стария Преслав. - Тя не е свързана с налагането на нова религия, а с нейното припознаване посредством родния език. В Преслав не само се полага трайно начало на християнска империя, това води до взрив на една нова култура, свързана с развитието на славянското писмо. Мнозина приемат бурния културен и политически подем на България с център Преслав като преславска цивилизация. Един от елементите на това явление е налагането на християнската доктрина. За това свидетелства използването на всички възможни начини доктрината да се възприеме безболезнено от населението: стари езически храмове са превръщани в църкви, манастири и катедрални храмове са построявани на доминиращи в местността хълмове. И както казва Йоан Екзарх в своя Шестоднев, "...Украсени са така, че са равностойни на царските дворци...” Археологическите разкопки красноречиво потвърждават думите на Й. Екзарх: Разкрити са уникални по стойност декоративни елементи, мраморни и релефни плочи, мозайки от цветно стъкло и др. Безспорен връх в преславското християнско изкуство е керамичната икона. Вероятно в технологията на рисуваната керамика младият княз Симеон вижда една нова възможност за изява и разпространение на християнското изкуство.
Широко популярни са монументалната икона на св. Теодор, уникален керамичен иконостас, различни елементи от декорацията на преславските храмове. Друга изява на християнската ревност е религиозната архитектура: Стремежът на първите български християнски владетели - Борис-Михаил, Симеон и Петър - несъмнено е бил да градят храмове с неповторима архитектура. Сред тях изпъква със своята оригиналност архитектурното решение на преславската златна кръгла църква. По един оригинален начин е имитирана кръгла конструкция на централната храмова част чрез долепване на полукръгли ниши, които придават раздвиженост отвън и отвътре.” В средите на археолозите съществува становище, че храмът заедно с прилежащия манастирски комплекс е бил построен от царската фамилия и е служил на нея. А благоустрояването и комуникациите на великолепните базилики говорят сами по себе си за богатите церемонии и ритуали, които се извършвали в тях. Днес руините на тези светини могат да ни разкажат много за живота във втората българска столица.
