През 1922 г. по предложение на Стоян Омарчевски – министър на просвещението, в България се въвежда нов празник – на българските будители, „ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. Датата, на която да се чества празникът не е случайна – 1 ноември е денят, посветен на паметта на св. Йоан Рилски Чудотворец, светецът закрилник на България, пример за отдаденост на народа и пълна посветеност на Бога. Вероятно това е една от причините през 1945 г. празникът да бъде забранен.

С реабилитирането му през 1992 г. той обаче не беше успешно възстановен в празничния календар на съвременните българи. Повече от 10 години празникът остава неразбран, неосмислен и до голяма степен неприет от народа ни. Една от причините е „автоматичното му“, чисто нормативно възстановяване от Народното събрание, но не и в народното съзнание. Не се положиха усилия да се припомни защо е въведен, какво се цели с него, какви ценности утвърждава.

Веднъж попитали св. Антоний Велики: „Добре ли е човек да живее така, че нищо да не иска от другите и сам нищо да не им дава?”. Светецът отговорил: „Деца мои, който постъпва по този начин, има жестоко сърце и душата му е като на хищник. Той не може да живее заедно с добрите хора”. Тези думи на великия пустинник за пореден път бяха потвърдени от атмосферата на проведената в средата на м. септември във Варна Седмица на православната книга. Форумът стартира преди 17 години с идеята да представя и популяризира все още малко известната у нас православна книга и литература. През годините обаче Седмицата се утвърди като място за срещи и обмяна на опит, идеи и новини, като възможност за сравняване на постижения и вдъхновение за нова работа в областта на православната просвета на всички нива. Всеки дава и всеки получава по време тези срещи. Понякога от неочаквани места. Както се случи тази година: силно вдъхновение и кураж на вярващите дадоха не само срещите с Лимасолския митрополит Атанасий, чийто беседи събраха във Варна хора от цялата страна, с митрополи Йоил, който разказа вълнуващи спомени за срещите си със старците Порфирий и Паисий, но и презентациите на архим. Хризостом Майдонис за бързия напредък на православието в Африка.

Скъпи читатели, преди десет години в българското интернет пространство се появи православният портал – Двери на Православието. И тогава, и сега екипът ни е воден от убеждението, че православната общност в България се нуждае от пространство, в което църковните теми, новини, коментари и анализи ще се чувстват у дома; от място, в което всеки би могъл да се докосне до вдъхновяващата красота, преобразяващата сила и окриляващата истина на православната вяра.

От самото си създаване Двери на Православието е доброволчески проект, чийто основен капитал е силната мотивация на екипа и големият брой сътрудници от всички кътчета на България и от много страни по света. Това ни позволява да работим 365 дни в годината, по всяко време на денонощието, от различни места по света, за да можем да осигурим на вас, нашите читатели, постоянна информираност по важни теми и събития от църковния живот.

С течение на времето порталът се превърна в незаменима платформа за споделяне на новини за българските православни общности в Западна Европа, Америка и Австралия, както и във важна връзка за нашите братя и сестри в Христа от чужбина с нашето мило Отечество. Светските медии в България редовно се осведомяват от Двери по църковните въпроси и теми, а в Русия, Гърция, Сърбия, Македония, Украйна и пр. черпят информация за случващото се в БПЦ.

Днес, 19 февруари 2015 г., се навършват седемдесет години от вдигането на наложената на 16 септември 1872 г. на Българската екзархия схизма. На 19 февруари 1945 г. – след като Българската православна църква вече е изгубила практически всички епархии и цялото си влияние вън от границите на Българската държава, след сериозен външен църковен и политически натиск над Фенер и съответните преговори между Българската православна църква и майката-църква, Константинополската Вселенска патриаршия най-сетне взема решение да вдигне схизмата над Българската екзархия и с това да възстанови пълното ѝ общение не само със себе си, но и с целия православен свят.

По този повод на същата дата, 19 февруари 1945 г., между двете преговарящи страни е съставен протокол, в който до този ден съществувалата схизма е определена като „аномалия в тялото на св. Православна църква“ и е предвидено „възстановяване на мира и братските канонични отношения на Българската църква с Вселенската патриаршия и останалите автокефални православни църкви“. Представители на Българската православна църква на паметното събитие са митрополитите Неврокопски Борис и Търновски Софроний, заедно с Велички еп. Андрей, тогава екзархийски наместник в Истанбул (септември 1942 – март 1945 г.) и един от архиереите, направили най-много в дипломатически план за вземането на това решение. Самият томос за вдигането на схизмата е издаден три дни по-късно – на 22 февруари 1945 г., а събитието е отбелязано със съвместни богослужения в София и в Истанбул, и с цялата неизбежно съпътстваща подобен акт тържественост.

И понеже всяка кръгла годишнина от паметно събитие е в една или друга степен и повод за равносметка, нека и ние днес не само си спомним за това безспорно важно в историята на родната ни църква събитие, но и се опитаме да го погледнем на фона на предшестващите го, на съпътстващите го и на последвалите го събития.

Обърнахме се за коментар на събитията, станали вчера във френската столица, към карикатуриста на Двери Благо Мегалов, който познава положението в Париж. Верен на своя стил, той ни отговори по този начин: