Статии в институционалните сайтове на БПЦ-БП клеймят православните предстоятели и архиереи на десетте църкви-сестри, участвали на Светия и велик събор в Крит.

Решението на Св. Синод на БПЦ да откаже участието на нашата Църква в Събора, свикан в Крит, беше последвано от лавина статии, интервюта и „анализи“, които се опитват да оправдаят синодалния избор. Последните две публикации по темата – "Критска пролет" за Православието 1 и 2 част с автор Велислава Дърева (главната редакторка на синодния официоз е "редактирала" заглавието, но ние цитираме по първообраза - б. р.) сякаш обобщават основните тези, които, за голямо съжаление, се основават на лъжи, манипулации и откровени обиди към най-големия православен форум на епископите на Христовата църква и към самите архиереи, участвали в него.

Ако двете писания бяха останали в първоизточника, в който бяха публикувани, то това щеше да се счита за лично мнение на журналистка със социалистически възгледи. Нещата се променят обаче коренно, когато текстовете са качени в сайта на Ловчанска митрополия, а по-късно по настояване на правоправящия архиерей на същата епархия двете статии се публикуват и на страницата на Българска патриаршия. Така на официалния сайт на БПЦ стои текст, който обвинява (sic!) в ерес и предателство на Православието всички предстоятели на Църкви и епископи, участвали в Светия и велик събор в Крит.

Ако ръководството на БПЦ настоява, че така изнесената позиция съответства на мнението на всички български архиереи, то е редно те да обявят, че вече не може да съслужат с епископите, участвали в събора, определени официално (?) за врагове и предатели на Православието.

След днешния неуспешен опит да се съберат членовете на синода (не случайно е с малки букви!) на Българската православна църква за планирано заседание мнозина се питат: кой на кого се подигра?

Дионис на синода?

Дионис на възмутените от неговите безобразия?

Силните в синода на слабите в синода?

Силните в синода на хората, изоставили семейство и работа в предиобеда на 18 май?

Искам да заявя своята убеденост: на тези, последните, никой не може да им се подиграе! Кой би могъл да се подиграе на човек като г-н Иван Минев, изряден православен християнин и не по-малко изряден юрист, един от създателите на новия устав на БПЦ-БП, иподякон още на Българския екзарх Стефан в години коварни и опасни?! Или на видните интелектуалци, учители, висши държавни служители, застанали с имената и лицата си пред палатата на позора? Тези хора си имат достойнство, което не са им го създали някакви мижави митрополити или приближени на последните, нито те могат да им го унижат. Тези достойни хора изпълниха своя дълг. Те не диктуваха на синода какво да прави. Но не можеха да не отидат там, пред оная палата, където „свестните ги считат за луди, глупеца вредом всеки почита: „Богат е“, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтаря Бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи…“. Защото това молитвено стоене го диктуваше християнската им съвест и страхът пред Бога. Хвала им!

Архим. Дионисий дължи обяснение не на медиите, а на Св. Синод!

След Шопен на Разпети петък и „Тих бял Дунав” на Възкресение Христово архим. Дионисий неуморимо продължава да произвежда абсурди. Сега пък ще станем свидетели на първата в целия православен свят „пресконференция ex cathedra” (ако случайно някой не познава израза: според римокатолическото учение папата е непогрешим, когато говори ex cathedra, т. е. когато се произнася "от катедрата" си по въпроси на вярата - б. р.).

Това става ясно от изпратено от архимандрита съобщение до медиите, в което се казва, че в неделя от 11.30 ч. "избраният, наречен и утвърден за Стобийски епископ" ще даде „официално изявление в Катедралата след св. Литургия“ по повод провежданата „целенасочена и организирана кампания срещу мен, Патриаршеската катедрала ставропигиалния храм-паметник „Св. благоверен и велик княз Александър Невски“ и срещу светото Православие въобще“.

Няма да се спираме върху реда, по който архимандритът подрежда „жертвите“, сред които на първо място е той. По-интересното е отново неординарният му подход към аудиторията, към която насочва обясненията си – медиите и широката общественост. Всъщност архимандритът в качеството си на председател на църковното настоятелство на ставропигия трябва да дава обяснения единствено на архиереите - членове на Св. Синод, пред които е отговорен. Като клирик на БПЦ пък дължи обяснение пред църковното ръководство за действията, които доведоха до уронване на престижа на Българската православна църква и нейния клир сред българското общество.

Вчера трябваше в Кипър, на неутрална територия, да се срещнат патриарсите на Антиохия и Йерусалим, за да решат проблема си с църковната юрисдикция над Катар (тук). Това щеше да бъде новина за цялото православие. Само че новината беше друга. Пак свързана с Кипър, но не точно с единството на православието, а с друг един сбъркан модел на любов, дето влюбеният се решил на отчаяната постъпка да се направи на терорист, та да стигне при любимата. Тя накрая отишла на летището, но той пък бил „закопчан“ от полицията или „опасан и поведен там, където не ще“ (Иоан 21:18).

Светият и велик събор на Православната църква като важна част от нейния живот явно напълно оправдава определението си. Защото ако този събор беше нещо нередно и недостойно, и противно, нямаше да се надигне врагът на човешкото спасение и да се бори със зъби и нокти, и внушения, и нарекания, и лъжи, и измислици срещу осъществяването му. И един от успехите на „оня зад нас“ е неразбирателството на двете древни патриаршии за правата над Катар, където няма нито един православен гражданин. Има само няколко десетки работещи там православни, обгрижвани от архимандрит на Йерусалимската патриаршия, по народност грък, родом от остров Крит. Той от 10 март 2013 г. е и епископ с титлата Катарски архиепископ. Името му е Макарий (Мавроянакис). Църковната му община се определя като гръцкоправославна.

Колкото и човек да не желае да коментира критично официалния сайт на Българската църква, неговият екип или по-точно главната му редакторка (защото друг екип вече не остана) – постоянно прави гаф след гаф.

След като няколко пъти публикува негласувано обръщение на Св. Синод към християните относно предстоящия Всеправославен събор, сега главната редакторка взе нетърпеливо нещата в свои ръце. И вместо да изчака все пак официалното обръщение на ръководството на Българската църква, тя си позволява да изразява личното си становище на страниците на официалния сайт, все едно става дума за личен блог. Замества официалната позиция на Българската църква със спорната и претенциозна „православна вероизповед” на един йеросхимонах-светогорец, за чийто мисионерски дух Света Гора е тясна, и си позволява да я „препоръча” на вниманието на читателите на сайта с не по-малко претенциозното заглавие: „Кое ни помага правилно да изповядваме…” По този начин и българските митрополити се поставят пред свършен факт – един вид, така трябва да мислите, ако искате да сте православни християни…