Доста неочаквано се появи днес една новина – изявление на синодния отдел „Връзки с обществеността“ за това, какво БПЦ в лицето на своя патриарх не е направила. Винаги е по-добре, разбира се, да се споделя какво си направил, но ето, че има и такива „казуси“ (вижте тук).

Новината за тази идея (не знам дали може да се нарече инициатива) на български клирици е добра и интересна. Затова смятаме, че услужливостта и добронамереността на медиите да я разгласят явно е провокирана от желанието на цялото общество Църквата ни да се включва в социално значими дела. А това с телефонните измами наистина е такова. Още повече че „контингент“ както на измамниците, така и на Църквата ни са старите хора. И какво по-естествено от това клириците да поискат да ги защитят? Това им е дори сред основните задъжения, щом са пастири, а не наемници. Затова буди повече тревога, отколкото успокоение въпросното изявление.

На редакционната поща на портала „Двери на Православието“ през изминалите дни се получиха честитки и поздравления от наши читатели. Едно от най-трогателните, дошло от Северна Италия, от градчето Макерйо, 20 км северно от Милано, решихме да споделим с останалите ни читатели. То е от българката „Стоянка Аламанова от Етрополе“, както сама тя е написала, и гласи:

На вас, които усърдно се трудите на Божията нива, честитя от все сърце светлото Рождество Христово и пожелавам мирна и благоденствена година.

Аз съм стара и немощна и вече не мога да се черкувам, и единствено във вашия сайт общувам (еднопосочно) с единоверци, чувствам се частица от Православната църква, получавам просветление да разбирам малко по-добре Светото Писание. А и да си обясня някои неща от живота на БПЦ, които тревожат ума ми на стара християнка, която трудно свиква с промени.

Благодаря ви от сърце – с думи. Нека Всевишният ви възнагради със Своята благодат.

В Христа,
Стоянка Аламанова от Етрополе

Въпросната госпожа е родна сестра на известния етрополски свещеник Николай Аламанов, които са общо седем сестри и братя на своите родители. Г-жа Стоянка е и добра църковна певица и свещениците в град Етрополе споделят, че винаги е идвала да пее по време на богослуженията, когато е в родния си град.

Благодарим за насърчението и за добрите думи!

Утре, 4 декември, след светата литургия в Стара Загора ще се проведе изборът на нов митрополит в епархията. Избирателите са се събрали от тази вечер, както обикновено, за да се видят и да си поговорят, каквото и да означава това. Около 10 ч. утре трябва да започне гласуването в специална зала в сградата на митрополията. Всичко това ще може да се гледа и по интернет.

Прави впечатление, че по старозагорския избор има едва ли не информационно затъмнение, както някои го определят. Разбира се, при известната зависимост на медиите у нас (от личности и организации) нищо не пречи да се каже на журналистите да не пишат много, да не се вдига шум. Нататък всичко е ясно.

Дори и тези съмнения да са напълно безпочвени, прави впечатление, че се прокраднаха дребни нещица, ей тъй, "за цвят", за определен кандидат, който при това е родом от епархията. Че бил пожелан от д. Галактион да го замести, че бил ходил в епархията лично да агитира в последните дни. И доколкото последното би било нарушение на устава, Двери направи проверка. Оказа се блъф, както се очакваше. Но констатацията на Двери не може да премахне от интернет-пространството "небрежно" лансираното злословие.

Днес, 9 август, отпразнувахме паметта на светия Христов апостол Матия. По явно невнимание в два-три лични профила в интернет (вероятно копирали грешката от популярни православни сайтове) името му беше неоправдано объркано с името на светия Христов апостол Матей – митаря, когото Спасителят повикал направо от митническия му тезгях (или бюро, или деск, ако щете!). Паметта на този апостол, митаря Матей, празнуваме на 16 ноември. На този апостол, който не спестява за себе си нелицеприятното определение „митар“ (означавало и тогава нещо не особено престижно, както е сегашното „митничар“, поне в широкото обществено разбиране), са кръстени доста мъже, дори и жени у нас.

Името обаче на св. апостол Матия в православната традиция е по-малко известно. За разлика от римокатолическата (наследена и в протестантската) традиция, където името Матиас, Мат(и)яш и сродни често се срещат. Помня и един римокатолически манастирски храм в Регенсбург, Германия, посветен тъкмо на св. апостол Матия. Съответно, за разлика от Матиас (Матиаш) името на св. ап. Матей там звучи Матеус, Матеуш и пр.

Изписването на двете имена, и двете от еврейски произход, се различава във всички езици. При това Матиас (Матия) съдържа и теофорната наставка „-иах“, макар че крайното „х“ не се чува; тази наставка произлиза от еврейското име на Бога Иахве или Яхве (затова се нарича и „теофорна“, каквато е също наставката „-ил“ в множество еврейски имена). По този начин са образувани имената Захария, Малахия, Софония, Езекия и пр. (те нямат нищо общо с остарелите форми в косвен падеж на някои имена в църковническия съвременен български език, напр. „дяда Григория“, „дяда Йоаникия“ и под.). За всички тях, както и за Матия, не е правилно да се произнасят с окончание „-ий“, напр. Матий, Захарий, Малахий и пр., а правилното е окончанието с „-ия“: Матия, Захария, Малахия, Софония, Езекия.

„Треби“ е понятие, което неправилно се свързва преди всичко със свещениците като извършители на треби. Самата дума показва, че те са наша, на християните, потребност, наша поръчка към свещениците да отговорят на нашите религиозни нужди. Така честотата и времето на извършването на требите също зависят от нашите нужди. Които много често са... сезонни. Нямам предвид обаче периодите на религиозния живот през годината според църковния календар, а тъкмо сезоните, годишните времена, които обуславят някои раздвижвания, временна миграция на населението и пр. 

Представете си планинско село днес в България. То изглежда горе-долу така: една трета от населението се е преселило в други населени места, обикновено в градове, където има някаква работа за преживяване; една трета се е преселило в чужбина, независимо далечна или близка, за да оцеляват по-добре, отколкото това е възможно у нас; и последната една трета, все хора в третата и четвъртата дори възраст, пазят, доколкото могат, старите домове на село, откъдето останалите са „излетели“.