Днес, 9 август, отпразнувахме паметта на светия Христов апостол Матия. По явно невнимание в два-три лични профила в интернет (вероятно копирали грешката от популярни православни сайтове) името му беше неоправдано объркано с името на светия Христов апостол Матей – митаря, когото Спасителят повикал направо от митническия му тезгях (или бюро, или деск, ако щете!). Паметта на този апостол, митаря Матей, празнуваме на 16 ноември. На този апостол, който не спестява за себе си нелицеприятното определение „митар“ (означавало и тогава нещо не особено престижно, както е сегашното „митничар“, поне в широкото обществено разбиране), са кръстени доста мъже, дори и жени у нас.
Името обаче на св. апостол Матия в православната традиция е по-малко известно. За разлика от римокатолическата (наследена и в протестантската) традиция, където името Матиас, Мат(и)яш и сродни често се срещат. Помня и един римокатолически манастирски храм в Регенсбург, Германия, посветен тъкмо на св. апостол Матия. Съответно, за разлика от Матиас (Матиаш) името на св. ап. Матей там звучи Матеус, Матеуш и пр.
Изписването на двете имена, и двете от еврейски произход, се различава във всички езици. При това Матиас (Матия) съдържа и теофорната наставка „-иах“, макар че крайното „х“ не се чува; тази наставка произлиза от еврейското име на Бога Иахве или Яхве (затова се нарича и „теофорна“, каквато е също наставката „-ил“ в множество еврейски имена). По този начин са образувани имената Захария, Малахия, Софония, Езекия и пр. (те нямат нищо общо с остарелите форми в косвен падеж на някои имена в църковническия съвременен български език, напр. „дяда Григория“, „дяда Йоаникия“ и под.). За всички тях, както и за Матия, не е правилно да се произнасят с окончание „-ий“, напр. Матий, Захарий, Малахий и пр., а правилното е окончанието с „-ия“: Матия, Захария, Малахия, Софония, Езекия.