Вероучението в Сърбия е върнато в образователната система на страната през 2001 г. Особеност на сръбския вариант за връщането на предмета в училищната система е, че то е плод на политическата воля на тогавашното управление. Гражданската война през 90-те години и изпитанията, сполетели сръбското общество, карат хората да се обединят около Православната църква и да припознаят в нея един от водещите обществени авторитети. За тези събития разказаха сръбските богослови и учители по Религия дякон Радомир Маринкович и Сречко Петрович, които взеха участие в международния форум „Преподаването на Религия в средните училища и прицърковните школи – цели, методика и резултати“, който се проведе в Русе от 2 до 5 октомври.

През 2003 г. правителството решава да възобнови преподаването на Религия в сръбските училища под формата на конфесионално обучение с вероучителен характер. Включването на предмета в образователната система предизвиква жестока публична полемика в сръбското общество, но в крайна сметка вероучението е въведено „буквално за една нощ“.

Предлагаме на нашите читатели актуални снимки от Енорийския център на столичния храм „Преображение Господне“, който се намира в кв. „Лозенец“. Името на заведението до него вече е променено и то не е „Имарет“. До него е входът на енорийския център, който си личи по иконата на св. Николай над него.

„Щом котката я няма, мишките пируват“

Нова мода се появи в родната ни Църква през последната година: архимандрити завеждат наказателни дела за... възпрепятстване на развитието в кариерата им. Или пък обжалват пред светски съд решения на синода за професионалното им поприще. Неудовлетворени амбиции карат такива неразумни клирици да търсят навсякъде врагове, които тайно или явно им кроят капани, само и само да ги отдалечат от заветната цел. А каква е тя? Изкачване в църковната йерархия! И като се оплетат като котета в кълчища в собствените си дела, които никой не ги е карал да вършат насила, решават да прехвърлят товара за личния си крах на някой друг. А за арбитър избират светски съд – засега Софийски районен, занапред очаквайте и в цялата страна. В качеството на обвиняем може да застане всеки – патриарх, митрополит, конкурентен духовник, обикновен мирянин. Фантазията им е неограничена, а услужливи адвокати около тях наливат масло в огъня на „оскърбеното им достойнство“ и „спрян кариерен ръст“. Исковете си приличат, при по-голяма липса на срам може да поискат и парично обезщетение от „обвиняемите“ – в петцифрена сума, примерно...

Тези дни български депутат дари скъпо копие на чудотворна светогорска икона на една голяма епархия. И депутатът, и владиката споделиха как се срещнали на Света Гора. Там богословът и доктор по теология от ДПС възжелал да направи нещо за Църквата и владиката спонтанно му подсказал какво би желал да получи... Някак си тази случка ми напомни на срещата на Иисус Христос с богатия началник – Лук. 18:18. И онзи началник искал да получи живот вечен, каквото вероятно търси и нашият депутат, след като ходи на Света Гора и пита владиката какво да стори. Христос съветва събеседника си да раздаде богатството си и да върви след Него. Всички знаем, че богатият началник се натъжил, защото разбрал, че не е в състояние да изпълни това. Той разбирал, че Христос иска от него да изостави не само богатството си, но и начина на живот, който това богатство му осигурява, властта, която дава, компромисите, които прави, задълженията, които носи. Началникът можел да достигне живот вечен не заради раздаването на парите на сиромасите, а заради свободата, която щял да получи от раздялата с богатството, от смяната на приоритетите в живота си. Христос го казва и по друг начин: Не можете да служите на Бога и на мамона. Не случайно Той нарича това служение. То не е просто привързаност, то е обричане, то е начин на живот и мироглед – да вярваш и да се уповаваш на парите, на силата и властта, които дават, да правиш всичко, за да не се разделиш с тях. Спасителят е знаел, че началникът ще се натъжи, затова се натъжил и Той; знаел е, че и за нас отказът от сигурността, която дават материалните блага, е много труден, но това е Пътят, който Той сочи като спасителен. Христос изисква пълна промяна от човека, скъсване с предишния начин на живот, който си има своите светски приоритети. Той иска пълно отдаване на Бога. Той не насилва никого, изборът е пред всеки човек.

Днес е не какъв да е, а националният ни празник – 3 март, денят на Освобождението на България от петвековното турско робство и на началото на новата България. На днешния ден, който всъщност е бил 19 февруари, е прекратена поредната руско-турска война. В село Агиос Стефанос, на международния тогава италиански език записано като Сан Стефано, недалеч от брега на Мраморно море и малко по-далеч от Цариград, на днешния ден е подписан мирният договор, с който българската земя е обявена за освободена. Най-после България е била свободна - независимо от смисъла на тази свобода, независимо от послешните действия на великите сили, които оставят по-голямата част от българската земя в чужди ръце, независимо от начина, по който българи се възползват от тази свобода, за да бъдат „по-свободни“ от останалите и за тяхна сметка. И така до ден-днешен.