През последните десетилетия у нас се наложи еталонът на „успешния“ монах и духовник – този който „възстановява“ църкви и манастири, има достъп до държавни, европейски и частни средства, близък е с хората във властта и демонстрира власт.

Емблематичен в това отношение е един манастир и неговите населници, недалеч от София. Светата обител беше издигната от руините, привлечени бяха милиони от държавни и европейски фондове, частни дарители се надпреварваха да дават, а монасите с радост да приемат. В „манастира на властта“, както беше наречен, се стичаха премиери, министри, банкери, владици, спортисти, бизнесмени, все успешни хора. Защото „успешните“ хора, независимо от социалните им роли, взаимно се привличат и са си достойна компания. Успехът на манастира и на неговите населници сякаш опровергава думите на Иисус Христос: Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона (Мат. 6:24).

След всяка визита на политик и църковник от ранга на Московския патриарх е добре посланията му да бъдат осъзнати и разтълкувани от техните адресати. В реториката на патриарх Кирил адресатите бяха обобщени така: българският народ и българската политическа класа. Някъде между тях, като медиатор между тези две големи целеви групи, патриарх Кирил виждаше и Българската православна църква, която беше неговият официален домакин и по чиято покана той се включи в националното честване на 140-годишнината от Освобождението ни. Всъщност истината е, че идеята Московският патриарх да оглави тържествата на 3 март е с политически източници, а българските архиереи просто я възприеха и осъществиха. Нека не забравяме, че идеята за поканването на Московския патриарх у нас беше огласена през изминалата година успоредно с идеята на честванията да присъства и президентът Владимир Путин. Явно на фона на настоящото българско европредседателство вторият вариант е бил отхвърлен като неприемлив от властите. А що се отнася до църковната ни управа, въпреки широко коментираните „традиционно топли българо-руски църковни връзки“ визитата на патриарх Кирил също беше източник на напрежение и тревоги, особено на фона на критичните отзиви от страна на РПЦ към намесата на Българската православна църква в македонския църковен въпрос (да си припомним, че Българският патриарх Неофит отмени в последния момент участието си в грандиозните тържества по случай големия руски църковен юбилей - 100-годишнината от обявяването на Московската патриаршия).

Манастирът „Св. Йоан Рилски“ над софийското село (сега столичен квартал) Герман преди около 90 години е предаден за ползване от българската Зографска обител на Атон, за да се издържат светогорските ни монаси от приходите от имотите на софийския манастир. Така той става метох на Зографския манастир и игуменът на последния е игумен и на Германския манастир. Ако в манастира живее монах, той се води и. д. игумен.

След десетилетия на липса на зографски монаси в Германския манастир през последните няколко години в него се заселиха последователно двама такива монаси, предпочели да живеят в България, вместо на Атон. Междувременно назначеният от ефория „Зограф“ ефимерий архимандрит Теодосий, бивш игумен на Поморийския манастир, остана да живее и служи в Германския манастир, но не е брат на Зографския манастир.

На 8 ноември честваме св. архангел Михаил и събора на небесните безплътни сили. Празникът е известен още като Архангеловден и е посветен на ангелските чинове и тяхното участие в живота на хората.

Кондак, гл. 2

Архистратизи Божии, служители на божествената слава, началници на ангелите и наставници на човеците, полезното за нас изпросете, като безплътни архистратизи.

Тропар, гл. 4

Архистртизи на небесните войнства, ние, недостойните, ви молим винаги с вашите молитви да ни оградите под крилата на вашата невеществена слава, като пазите нас, покланящите се и старателно призоваващи: избавете ни от беди като чиноначалници на небесните сили.

Вижте още:

Небесните духове – светите ангели

Благодатта на св. Архангел Михаил

Още първата година след падането на режима на Чаушеску предметът „Религия” е въведен в румънското училище. Православната църква в страната улавя първия порив на въодушевление от свободата и не разочарова гладните за духовна храна румънци. За пътя на утвърждаването на предмета Религия като приоритетен в румънското образование разказват отец проф. д-р Василе Крецу и д-р Кътълин Криму от университета в Букурещ, които участваха в международния семинар за учителите по Религия в Русе. Още през 1990 г. предметът „Религия” става задължителен в началния етап от образованието, преподава се като СИП в гимназиалния и е пожелателен за последните два класа. Този период продължава до 1999 г., когато предметът „Религия” е изравнен с всички останали редовни предмети и се изучава като приоритетен. През тези близо девет години православните духовници и богослови оказват всячески подкрепа за предмета – Църквата осигурява учебните материали за учениците в по-голяма степен отколкото държавата, разработва и издава програми, апробира учебното съдържание, създава положителни нагласи в обществото към този предмет. Активността на духовниците и последователната църковна политика подготвя почвата за трайното утвърждаване на религиозното образование в румънското училище.