Официалното комюнике от срещата беше издадено на английски език, така както и всички писма, излизащи от канцеларията на Йерусалимска патриаршия до поместните църкви по повод срещата.

Впечатление прави използването на необичайния за православните документи на английски език израз „Orthodox Communion“ като синоним на „Православната църква“, използван два пъти в текста, което съответства на англиканския термин „Anglican Communion“, употребяван за Англиканската църква и в западен църковен контекст. Това се дължи вероятно на обстоятелството, че прес-аташе на срещата беше Питър Уелби, млад специалист по арабските въпроси и съвременни религиозни конфликти и син на Кентърбърийския архиепископ на Англиканската църква Джеймс Уелби (на втората снимка до прот. Николай Балашов). Вероятно той е изготвил и официалното комюнике от срещата, чийто оригинал е на английски език.

Едва ли има период в новата история на България, в който Българската православна църква да се е ползвала с такива привилегии от властта и одобрение от народа. Според последните социологически изследвания у нас българите имат най-голямо доверие в БПЦ в сравнение с другите институции. С решение на правителството заплатите на свещениците в България и в чужбина се изплащат от държавата. Храмове и манастири се строят и ремонтират със значителни  средства, отпускани пак от държавата. Министерството на образованието организира изготвянето на програми по Религия, стартира процес за подготовка и безплатно осигуряване на учебници по предмета за българските училища. В страната цари религиозен мир и няма дори сянка на съмнение в доброто отношение към Българската православна църква.

Същевременно в словото-поздравление от Св. Синод към патриарх Неофит за неговия рожден ден се казва: „В днешните трудни времена, изпълнени с големи предизвикателства, когато от всички страни сме обградени от недоброжелатели, които всячески се стремят да навредят на Църквата Христова, ние, Вашите съработници, Ви засвидетелстваме нашата пълна подкрепа, синовна в Христа любов и всеотдайност в отстояването на истинната Православна вяра“ (курсивът е на редакцията).

От вчера в българския интернет се споделят снимки от руските социални мрежи, които показват необичайни автомобили с руска регистрация и надписи „Святая Русь“, паркирани пред Патриаршеската катедрала храм-паметник „Св. Александър Невски“ в София. Те са на активисти на Национално освободителното движение от Русия – организация, бореща се срещу западното влияние и „пораженията, нанесени на страната със загубата на Студената война през 1991 г.“, довела до разпадането на СССР. Мотото на тяхната дейност е „За възстановяване на законните граници от 1945-1995 г.“. Част от тяхната дейност е и Агитационно-хуманитарното автошествие „Голямата Русия“ (Большая Россия), което стартира като агитационно-просветна кампания за важната роля на действащия президент Путин в навечерието на изборите през 2017 г. Тогава маршрутът е Магадан-Москва-Магадан.

Официалните сайтове на Софийска митрополия и на Св. Синод публикуваха новина, която веднага беше препечатана в превод в гръцки и в рускоезичен сайт. Тръгнаха и коментари за това, какви сме били българите – обсъждаме на тайни международни срещи въпроса за Украйна. Подчертава се изрично информацията от митрополитския сайт, че разговорът е бил при закрити врати. А както се видя, започнало се е направо от нищото. Това много добре личи и от съобщението на Неврокопска митрополия по случая.

От понеделник до сряда в София се бяха събрали водещите дейци от всеправославната инициатива за работа срещу сектите. Тази инициатива през изминалите 10-11 години създаде мрежа от специалисти по въпросите на сектите и гибелните култове, за чиято опасност се сещаме само когато се случи нещо непоправимо. Бяха проведени годишни конференции в редица поместни православни църкви – България, Гърция, Кипър, Полша, Русия, Сърбия. България води в това отношение, защото у нас са проведени вече четири такива конференции. Това се дължи преди всичко на голямата активност в тази област на покойния вече Неврокопски митрополит Натанаил, чиято линия следва и приемникът му – митр. Серафим. Дейността на организацията е надлежно отразявана и с репортажи в Двери.бг.

Попитахме проф. Иван Ж. Димитров, който е участвал в срещата, къде е истината. Той беше любезен да заяви:

На 11 октомври Св. Синод на Константинополската Вселенска патриаршия издаде първия си официален документ, свързан с църковната криза в Украйна. Архиереите на Патриаршията възстановиха епископската каноничност на ръководителите на двете неканонични православни църкви в страната, като това решение предизвика най-голям отзвук в Украйна и Русия. То беше тълкувано разнопосочно от всички участващи в спора страни, включително и като признаване на т. нар. Киевска патриаршия или пък предоставяне на автокефалия на Украинската църква. Предлагаме на читателите на Двери разяснение на петте пункта от комюникето на Вселенска патриаршия:

1) Обновява вече взетото решение Вселенска патриаршия да пристъпи към даване на автокефалия на Църквата в Украйна.

Първата точка потвърждава решението на Вселенска патриаршия да предостави автокефалия на Украинската църква чрез издаване на Томос. Но това изречение има и още един смисъл, а именно, че изброените в комюникето по-долу точки не представляват изпълнение на това решение на Патриаршията, което предстои. С други думи, те не дават автокефалия на нито една православна църковна структура в Украйна.

2) Да възстанови, от този момент, Ставропигията на Вселенската патриаршия в Киев, една от многото нейни ставропигии в Украйна, съществуващи там винаги.

Ставропигията в църковната административна организация е църковна структура (най-често храм или манастир), подчинен непосредствено на патриарха, а не на местния митрополит. С възстановяването на ставропигията в Киев Вселенска патриаршия създава в украинската столица църковен център, който ще е подчинен пряко на Вселенския патриарх. Ставропигията ще служи вероятно като представителство на Вселенска патриаршия в Киев и ще играе важна роля в процеса на обединение на православните църкви в Украйна.