Измина 2008 година. За едни - добра, за други - лоша, за повечето - и така, и така. Повечето от нас оставаме с неудовлетвореност от всяка година: все нещо не успяваме да постигнем, повечето от замислените неща не можем да ги изпълним, някои много важни неща все не смогваме да сторим. И в себе си се ядосваме на себе си, а пред другите намираме да изтъкнем купища оправдания. Понеже е явна неудовлетвореността - и нашата собствена, и на другите наоколо, които са чакали повече от нас.
Сили ли ни липсваха? Или умения? Или средства някакви, ресурси? Или "обективни" причини от семеен, социален, административен, национален и световен характер ни попречиха?
Май нито една от тези основни причини не ни е виновна. Виновни сме си ние, че може би:
- бяхме си поставили по-големи цели, отколкото можем да постигнем;
- възлагахме твърде много надежди на собствените си сили и способности;
- с една дума - не бяхме подходили по християнски.
Сили ли ни липсваха? Или умения? Или средства някакви, ресурси? Или "обективни" причини от семеен, социален, административен, национален и световен характер ни попречиха?
Май нито една от тези основни причини не ни е виновна. Виновни сме си ние, че може би:
- бяхме си поставили по-големи цели, отколкото можем да постигнем;
- възлагахме твърде много надежди на собствените си сили и способности;
- с една дума - не бяхме подходили по християнски.