Днес се „отдава” празникът Възкресение Христово. Затова се поздравяваме за сетен път с победния поздрав на Възкресението: „Христос воскресе! Воистину воскресе!”.

Какво е отданието на един празник. Това се среща при Господските и Богородичните празници. Те имат предпразненство и попразненство (следпразненство), т. е. период на подготовка за тях и период на продължаващо тяхно честване. Защото празниците обикновено са един ден (само Възкресение Христово е три дена заради важността си), а е полезно за вярващите да запазят по-дълго паметта за събитието (Господските и Богородичните празници са посветени на събития от живота на Иисус Христос и св. Богородица, а не на личности, както са светийските празници). Периодът на попразненството е различен при различните празници, но е средно една седмица. Докато попразненството на Възкресение Христово е 40 дена – до деня на Христовото Възнесение, което празнуваме утре.

В някои поместни църкви има хубава традиция днес следобяд, преди вечернята, да се отслужва пасхален 9-и час и да се прибира иконата на Възкресение Христово, стояла 40 дена за поклонение от вярващите. Другаде пък се извършва тържествено бдение във вторник срещу днешния ден, сряда на отданието на Възкресение Христово. Така вярващите още веднъж имат възможност да отбележат със съвместна молитва и свещенодействието на св. Евхаристия „празника на празниците и тържеството на тържествата” – Христовото Възкресение.

Нека и ние сега се поздравим с този победен поздрав: Христос воскресе! Воистину воскресе!

И да отпразнуваме с вяра и упование деня на Христовото Възнесение утре, макар той да е работен ден за повечето от вярващите хора. Но дори и на работа, ние можем да носим в сърцата си посланието за спасителното събитие на Възнесението, че „Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето” (Деян. 1:11). И да се поздравим и утре с новия поздрав, който някои православни народи ползват: „Христос се възнесе! Наистина се възнесе!”. Амин!

Миналата седмица в Студентски град на голям столичен булевард се появи огромен рекламен билборд на предаването „Фронтова линия” на Мартин Карбовски, на който пише това, което се вижда на снимката. Билбордът е на върха на модната вълна в рекламата, която продава много по-успешно, ако има „кауза”. В случая каузата претендира да е уж в защита на Църквата.

„Искам да ги вкарам в режим на обяснение. Не може такива неща да се случват в Троянския манастир, а те да мълчат”, обясни Карбовски, който лично инспектира поставянето на билборда. След няколко часа билбордът бе свален от общината, но акцията „да прочистим Църквата от гейовете” не свърши с това.

Няколко дни след това близките на Карбовски сливенски братя свещеници Евгени и Силвестър призоваха от екрана за физическа разправа с „църковните гейове” в Троянския манастир, а група националисти се наеха да свършат „черната работа”. Карбовски пък щял да присъства, за да уравновесява нещата...

Това не е волна игра на думи. Всеки, който е бил във Варна при посрещането и първите богослужения на новия Варненски и Великопреславски митрополит Йоан в самото навечерие на Христовото Рождество – Коледа, ще засвидетелства истинността на сравнението. Действително варненци след изпитанията на последните два месеца, които съвпаднаха с четиридесетдневния Рождественски пост, стигнаха до тържеството на правилния избор. Настроението беше като на Великден, когато заради чудото на Възкресението на Иисус Христос, Слънцето на правдата, пеем и призоваваме себе си и всички останали: „Нека наречем братя дори ония, които ни ненавиждат!”.

Чиито и да бяха грешките и греховете, който и да забърка кашата от нечестни замисли и действия, важен беше резултатът: Варненска и Великопреславска епархия получи архиерей, за когото спокойно могат да заявят заедно със св. апостол Павел: „Такъв първосвещеник (на гръцки – архиерей) ни и трябваше!” (Евр. 7:26). Затова клирът и народът излязоха възторжено да го посрещнат. И ликуваха всички, с цветя и палмови клонки по евангелски постилаха земята, която той целуна при първите си стъпки на нея. Веселието беше всеобщо, лицата сияеха, радостни сълзи неудържимо бликаха от очите, камбаните биеха с пасхална гръмкост. Всички с голяма радост приеха новия митрополит: свещениците му се възхищаваха, народът го величаеше, държавниците му се поклониха и ръка му целунаха. Обещаха си единство и мир, взаимодействие и усилия за доброто на Божия народ.

Митрополит Йоан личи да има силите и способностите да отговори на големите очаквания. И още от първите минути влезе в ролята си на правоправящ архиерей. Той знае, че няма да е лесно, че най-трудното тепърва предстои. Но знае и Христовите думи: „Невъзможното за човеците е възможно за Бога” (Лука 18:27). Митрополитът има вяра и упование в Иисус Христос. И по всичко личи, че ще се стреми да стигне до радостта на Възскресението, колкото и големи да са трудностите, че и страданията.

Нека му пожелаем да не оскъдяват у него тази вяра и това упование. Заради народа, който е Божи!

Станахме свидетели на безпрецедентна победа на църковната кауза в най-новата ни история. Видяхме прояви на смелост и доблестно поведение от свещеници и миряни, които се пребориха с изборните машинации и корупцията, които надделяха страха си и псевдо- християнския предразсъдък, че висшият църковен клир винаги е прав. Варненци поеха битка срещу интригите и недостойните клирици. Изборните резултати показаха, че борбата си струваше, те извоюваха това, което искаха – двама достойни епископи, от които да бъде избран един. Случаят във Варна показа, че вече имаме църковно общество, което не само е наясно с това, коя е църковната кауза, но и че има силите и смелостта да я отстоява. Варненци и най-вече водещите ги свещеници и миряни показаха, как се отстоява тази кауза с църковни средства: с диалог, с осветляване на фактите, съдействие с медиите, намиране на широка обществена подкрепа. Варненската кампания беше проповед в навечерието на Рождество Христово за това, че християнинът като последовател Христов е благ, но и непримирим с неправдата; смирен, но безкомпромисен, когато става дума за беззаконие в Църквата.

Но отвъд радостта от изборните резултати остават нерешените въпроси, които бяха поставени, а не намериха своя църковен отговор. Единият е мръсната игра и компроматите, които изобилстваха в тази предизборна надпревара, с което тя се оприличи на политическите избори, но не беше достойна за епархийски вот. При това тази война, за съжаление, беше поведена от някои от епископите, от които се очаква да бъдат стожери на морала и жалони в църковния живот.

Блаженството тук не се разбира в евангелския му смисъл, както се досещате. А е употребено в смисъла на онова, което е коренно противоположно на учението на Онзи, Който поучително и спасително прознесе дузината изречения, започващи с „Блажени…”. Излишно е да уточняваме, какво е това „блаженство”. Така или иначе тия дни се изправихме пред парадоксалното положение на онези манастири у нас, определени от устава на Българската православна църква – Българска патриаршия като ставропигии. Последната дума означава „забит кръст”, а тълкуването й ни отнася към древна практика, когато някой манастир или друго църковно поделение (понятието е от устава на БПЦ-БП) минава от юрисдикцията (властта) на местния епископ (бил той и архиепископ или митрополит) към юрисдикцията на патриарха или на синода, така или иначе към централната власт в дадената поместна църква. У нас три манастира – Рилски, Бачковски и Троянски – се ползват с този статус, който им е даден преди векове от Цариградската патриаршия, когато те са били под нейна власт. В устава на БПЦ-БП от 2008 г. този статус само се констатира (чл. 162, ал. 3). БПЦ се е опитала през миналия век да даде такъв статус на някои епархийски манастири (напр. Преображенски, Поморийски), но не се е получило. Не говорим за отделни храмове с подобно положение като „Св. Александър Невски”, семинарските храмове, параклиси в софийския богословски факултет и др.