След днешния неуспешен опит да се съберат членовете на синода (не случайно е с малки букви!) на Българската православна църква за планирано заседание мнозина се питат: кой на кого се подигра?

Дионис на синода?

Дионис на възмутените от неговите безобразия?

Силните в синода на слабите в синода?

Силните в синода на хората, изоставили семейство и работа в предиобеда на 18 май?

Искам да заявя своята убеденост: на тези, последните, никой не може да им се подиграе! Кой би могъл да се подиграе на човек като г-н Иван Минев, изряден православен християнин и не по-малко изряден юрист, един от създателите на новия устав на БПЦ-БП, иподякон още на Българския екзарх Стефан в години коварни и опасни?! Или на видните интелектуалци, учители, висши държавни служители, застанали с имената и лицата си пред палатата на позора? Тези хора си имат достойнство, което не са им го създали някакви мижави митрополити или приближени на последните, нито те могат да им го унижат. Тези достойни хора изпълниха своя дълг. Те не диктуваха на синода какво да прави. Но не можеха да не отидат там, пред оная палата, където „свестните ги считат за луди, глупеца вредом всеки почита: „Богат е“, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтаря Бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи…“. Защото това молитвено стоене го диктуваше християнската им съвест и страхът пред Бога. Хвала им!

Архим. Дионисий дължи обяснение не на медиите, а на Св. Синод!

След Шопен на Разпети петък и „Тих бял Дунав” на Възкресение Христово архим. Дионисий неуморимо продължава да произвежда абсурди. Сега пък ще станем свидетели на първата в целия православен свят „пресконференция ex cathedra” (ако случайно някой не познава израза: според римокатолическото учение папата е непогрешим, когато говори ex cathedra, т. е. когато се произнася "от катедрата" си по въпроси на вярата - б. р.).

Това става ясно от изпратено от архимандрита съобщение до медиите, в което се казва, че в неделя от 11.30 ч. "избраният, наречен и утвърден за Стобийски епископ" ще даде „официално изявление в Катедралата след св. Литургия“ по повод провежданата „целенасочена и организирана кампания срещу мен, Патриаршеската катедрала ставропигиалния храм-паметник „Св. благоверен и велик княз Александър Невски“ и срещу светото Православие въобще“.

Няма да се спираме върху реда, по който архимандритът подрежда „жертвите“, сред които на първо място е той. По-интересното е отново неординарният му подход към аудиторията, към която насочва обясненията си – медиите и широката общественост. Всъщност архимандритът в качеството си на председател на църковното настоятелство на ставропигия трябва да дава обяснения единствено на архиереите - членове на Св. Синод, пред които е отговорен. Като клирик на БПЦ пък дължи обяснение пред църковното ръководство за действията, които доведоха до уронване на престижа на Българската православна църква и нейния клир сред българското общество.

Вчера трябваше в Кипър, на неутрална територия, да се срещнат патриарсите на Антиохия и Йерусалим, за да решат проблема си с църковната юрисдикция над Катар (тук). Това щеше да бъде новина за цялото православие. Само че новината беше друга. Пак свързана с Кипър, но не точно с единството на православието, а с друг един сбъркан модел на любов, дето влюбеният се решил на отчаяната постъпка да се направи на терорист, та да стигне при любимата. Тя накрая отишла на летището, но той пък бил „закопчан“ от полицията или „опасан и поведен там, където не ще“ (Иоан 21:18).

Светият и велик събор на Православната църква като важна част от нейния живот явно напълно оправдава определението си. Защото ако този събор беше нещо нередно и недостойно, и противно, нямаше да се надигне врагът на човешкото спасение и да се бори със зъби и нокти, и внушения, и нарекания, и лъжи, и измислици срещу осъществяването му. И един от успехите на „оня зад нас“ е неразбирателството на двете древни патриаршии за правата над Катар, където няма нито един православен гражданин. Има само няколко десетки работещи там православни, обгрижвани от архимандрит на Йерусалимската патриаршия, по народност грък, родом от остров Крит. Той от 10 март 2013 г. е и епископ с титлата Катарски архиепископ. Името му е Макарий (Мавроянакис). Църковната му община се определя като гръцкоправославна.

Колкото и човек да не желае да коментира критично официалния сайт на Българската църква, неговият екип или по-точно главната му редакторка (защото друг екип вече не остана) – постоянно прави гаф след гаф.

След като няколко пъти публикува негласувано обръщение на Св. Синод към християните относно предстоящия Всеправославен събор, сега главната редакторка взе нетърпеливо нещата в свои ръце. И вместо да изчака все пак официалното обръщение на ръководството на Българската църква, тя си позволява да изразява личното си становище на страниците на официалния сайт, все едно става дума за личен блог. Замества официалната позиция на Българската църква със спорната и претенциозна „православна вероизповед” на един йеросхимонах-светогорец, за чийто мисионерски дух Света Гора е тясна, и си позволява да я „препоръча” на вниманието на читателите на сайта с не по-малко претенциозното заглавие: „Кое ни помага правилно да изповядваме…” По този начин и българските митрополити се поставят пред свършен факт – един вид, така трябва да мислите, ако искате да сте православни християни…

Във всички православни страни започна дискусия върху съдържанието на седемте предсъборни документа, публикувани по решение на срещата на предстоятелите на православните църкви в Шамбези през януари т. г. Единствено БПЦ все още не е публикувала превод на документите на български език, така че да се запознаят с тях всички интересуващи се у нас християни. Архиереите искат първо да приемат посланието към българските християни относно провеждането на Всеправославния събор, което обаче и досега не са направили, въпреки че самото послание по погрешка беше вече два пъти публикувано на официалната страница на Българската патриаршия.

Официалните езици на документите са три - гръцки, френски и руски, оригиналните текстове са на гръцки език. Голяма популярност в мрежата имат преводите на английски език, които обаче не са направени от гръцкия оригинал, а през руски.

При сравнение на текстовете на гръцки и руски език впечатление правят някои разлики, които не могат да се определят като стилистични, тъй като слагат различни богословски акценти, променящи крайното послание на конкретния текст.

Тук ще приведем два примера: първият от текста "За поста", а вторият от текста "За брака".