Какво може да накара министри, политици, бизнесмени и журналисти да отделят от ценното си следработно време и да се превърнат за два часа в “православни миряни” и “благочестиво паство на Христовата църква”? Желанието да усвоят азбуката на православната вяра, представена в “Буквар на вярата”? Едва ли. Събралото се лъскаво множество в Археологическия музей има вид на всичко друго, само не и на първокласници, жадни за знания. Може би бизнес-елитът ни е намерил подходящо мероприятие за интелектуална разтуха, сравнимо, да речем, с някоя постановка на “Народния театър”? Твърде невероятно, имайки предвид, че книгата на дядо Иларион съдържа кратки преразкази на библейски събития. А може би лична духовна връзка с най-стария български архиерей и желание да почетат 95-та му годишнина? Тук са възможни различни допускания, но все пак ролята на столетника дядо Иларион като изповедник на български политици и руски бизнесмени е осъществима само в съвременен руски филм, посветен на възраждането на Святая Русь! Да, истинска енигма...
Събор(е)на дисциплина
Църковният народ у нас с надежда очакваше три години църковно-народния събор. Е, дочака го, слава Богу! От официалните съобщения (колкото и оскъдни да са те) се разбра каква работа е свършена. Не е малко, наистина, но не е и достатъчно. А благодарение на сведения, които неофициално излизат от самите делегати на събора, се вижда все пак каква е дисциплината по време на този най-висш форум на БПЦ. Това пък пояснява, защо съборът беше разчетен да има само една сесия, а сега виждаме, че и две не му стигнаха. Защото дисциплината на събора е горе-долу такава, каквато е по време на заседанията на Св. Синод:
- едни владици идват на заседанията, други въобще не им обръщат внимание, макар че тъкмо от този синод те са почерпили и продължават да черпят правомощията си (разбирай всички владишки благини!);
- едни участват в заседанията, други само присъстват (понякога само тялом, понеже духът им отлитал в царството на езическия бог Хюпнос);
- едни превеждат средствата от постановените отчисления за издръжка на централното ръководство на Църквата ни, за семинарии, издания и др., повечето владици обаче спряха да го вършат, при това изтъкват логически звучащо обяснение: "Щом еди-кой си митрополит не превежда, защо аз да превеждам?!"
- едни владици идват на заседанията, други въобще не им обръщат внимание, макар че тъкмо от този синод те са почерпили и продължават да черпят правомощията си (разбирай всички владишки благини!);
- едни участват в заседанията, други само присъстват (понякога само тялом, понеже духът им отлитал в царството на езическия бог Хюпнос);
- едни превеждат средствата от постановените отчисления за издръжка на централното ръководство на Църквата ни, за семинарии, издания и др., повечето владици обаче спряха да го вършат, при това изтъкват логически звучащо обяснение: "Щом еди-кой си митрополит не превежда, защо аз да превеждам?!"
Видео: Делегатите от втората сесия на VІ ЦНС допуснаха камера в заседаталната зала (обновено)
Следва видео:
Забвението на историята...
В началото на месеца една новина мина почти незабелязана от читателите на нашия сайт. Рейтингът й е показателно нисък. "Най-старият манастир в Молдова е възстановен" вероятно не интересува много читатели - някакъв манастир в някаква страна...
А става дума за един манастир, който е свързан тясно и с нашата национална история. Става дума за Киприяновския манастир, който векове наред е бил метох на Зографския български манастир "Св. великомъченик Георги" на Атон. Става дума за манастир, в който са живели много български духовници, който е подпомагал всестранно и богато живота на зографските братя. В този манастир през зимата на 1852-1853 г. пребивава за известно време и просветеният български духовник Натанаил от Възраждането, по-късно Охридски и Пловдивски митрополит (1820-1906 г.).
Е, после дошла революцията в Русия, отнели манастира от зографското братство, пък после - като в много манастири по онова време в онази страна...
Но тъкмо затова рекох да напиша тази бележчица, защото писано най-много помнело. Особено ако се прочете!
А става дума за един манастир, който е свързан тясно и с нашата национална история. Става дума за Киприяновския манастир, който векове наред е бил метох на Зографския български манастир "Св. великомъченик Георги" на Атон. Става дума за манастир, в който са живели много български духовници, който е подпомагал всестранно и богато живота на зографските братя. В този манастир през зимата на 1852-1853 г. пребивава за известно време и просветеният български духовник Натанаил от Възраждането, по-късно Охридски и Пловдивски митрополит (1820-1906 г.).
Е, после дошла революцията в Русия, отнели манастира от зографското братство, пък после - като в много манастири по онова време в онази страна...
Но тъкмо затова рекох да напиша тази бележчица, защото писано най-много помнело. Особено ако се прочете!
"Двери на православието" на 3 години
Точно преди три години, на 24 май, стартира нашият портал "Двери на Православието". Три години са крехка възраст, за някои все още младенческа, но време напълно достатъчно сайтът да оформи своя облик и да се утвърди като име във все по-бурно развиващия се сектор на електронните медии у нас. Работата ни е новаторска и всеки ден изпълнена с предизвикателства, тъй като нито светското, нито църковното ни общество допреди три години познаваха явлението "църковна журналистика", въпреки отделните пробиви в различни светски медии. Българската църковна журналистика вече направи своя прощъпулник и връщане назад няма. За тези три години "Двери" увеличи десет пъти дневната си посещаемост и днес сайтът ежедневно се посещава от над 2000 уникални посетители, които четат около 10 хиляди статии на различна тематика - новини, публицистика, богословски и исторически текстове. Екипът ни работи с още по-голям ентусиазъм, отколкото в началато, с много любов към читателите, като непрекъснато се опитваме да отговорим по-пълно на вашите интереси. Главната ни цел е била и остава да направим възможна здравословната дискусия за църковните ни проблеми, да допринесем за генерирането на църковни новини, като независимо дали те са положителни или отрицателни, винаги имат за своя изходна база любовта и болката ни за Христовата Църква.
И рече старецът...
Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.
Св. Игнатий Богоносец