Или какво се случва, когато омразата конституира общността
Протестът срещу „Свидетели на Йехова“, прераснал в побой, се оказа без организатори и без наказани за извършения погром. В репортаж от Бургас, излъчен тази сутрин по БТВ (тук), организаторите от ВМРО се заканиха да дадат под съд всеки, който свърже погрома с техните имена. И отново се потупаха по гърдите като борци срещу гибелното разпространение на сектите. Тази очевидна арогантност провокира човек да се замисли: какво се крие всъщност зад фасадата на тези толкова смели защитници на Православието и „българщината", от какво е породен „свещеният“ им гняв.
Събитието – протест - побой над пасторите от сектата „Свидетели на Йехова“, под каквито и благочестиви призиви да се крие, е било заченато с омраза и родено с призива „стига толерантност“, за да се противопостави и унизи другият, различният, което неминуемо води до ескалиране на агресията. Постфактум организаторите се разграничиха от насилието, но камерата е уловила пасивното им поведение, позволяващо на екстремистите да действат. От заснетия на мястото на събитието видеоматериал, разпространяван в интернет, не се чу нито един разумен глас, призоваващ към опомняне, не се видя нито един герой, който да се опита да спре вандалите. Напротив - размахвайки розови карамфилчета и мегафони, организаторите бяха диригентите на този злокобен фарс на борба с религиозните секти. Стоящите юнаци с байраци бяха по-скоро в ролята на подстрекатели, а не на умиротворители. Дистанцирането им сега мирише на бягство от отговорност и политическа еквилибристика. Явно от самото начало на организирането на протеста е липсвала християнска и трезва позиция, защото целта е била по-скоро да си направят пи-ар, да отбележат още едно мероприятие в сайта, да мобилизират и сплотят електората на базата на омразата и непоносимостта към другите, различните, сектантите - че идват избори и политическата партия със странната абревиатура ВМРО ще има нужда от гласовете на избирателите.
Самото название ВМРО би трябвало да предизвиква недоумение и съмнение сред здравомислещите хора, защото е странно безпроблемното политическо съществуване на организация, която се нарича хем вътрешна, хем революционна, а на всичко отгоре и македонска. Срещу кого готвят революция „войводите“-революционери? За каква „македонска“ кауза се борят те през 21 век, когато съществува свободна и независима Македония? А за вътрешна е дори смешно да се пита, защото и децата в 6-и клас знаят, че това е била тайна вътрешна организация за действие в македонските земи, когато са били под властта на Османската империя. По същия некоректен начин, по който експлоатират абревиатурата на останала в миналото тайна организация, лидерите на тази партия от години се опитват да употребяват Православието и борбата със сектите за своите политически цели, за да си правят националистичен пиар.
Малко е да се каже, че видяното е недопустимо, че е израз на екстремизъм и вандалщина. Зад агресията на лумпенизираната група на мъже с качулки и гологлавите мъже със знамена се крие нещо много гнусно и неудобно за публично артикулиране в политическото пространство – но то е факт. Нищо патриотично и родолюбиво няма в акциите на омраза, по-скоро тук се експлицира един друг конституиращ младежката вакханалия мотив на нацизма. За съжаление този мотив опиянява и днес празните кратуни на хората, които не искат да мислят, а искат да се движат в стадо и безнаказано да хвърлят камъни, да бият и да рушат. Жертвите на митинга-протест от сектата „Свидетели на Йехова“ придобиха ореола на мъченици за вярата си, гонени и бити, но морални победители в този побой. Екстремистите със сигурност не могат да кажат наизуст „Символа на вярата“, за която уж се борят, но повечето се вдъхновяват от „Моята борба“. Неонацизмът е подмолната, неизречената публично идеология сред част от младите хора, но тя видимо се проявява в изблиците на агресия срещу циганите, хомосексуалистите и „Свидетели на Йехова“. Нека си припомним, че в годините на Холокоста Хитлер се опита да прочисти расово човечеството не само от евреите, но и от циганите, хомосексуалистите и „Свидетелите на Йехова“ - неудобните, нечистите, различните, според нацистката идеология.
Затова е недопустимо православните християни да си мълчим и да позволяваме православната вяра да се замесва в такива изстъпления. Св. Синод трябва да призове към покаяние заблудилите се млади хора, отклонили се от основния Христов закон на любов към ближния, да се отрече омразата и да се разграничи от акциите на развилнелите се „революционери“, екстремисти и неонацисти, които политически злоупотребяват и се прикриват зад Православието.
