Темата за деструктивните нагласи и прояви на младите хора в училище и въобще в по-широк план в нашето общество, на която беше посветена срещата на Светия Синод с интелектуалци и писатели, е свързана за съжаление с тенденциите на огрубяване и даже ожесточаване на нравите не само сред подрастващото поколение в България. Тази тема напоследък все повече тревожи обществото, защото се наблюдава ескалация на проявите на агресия и насилие сред учениците и затова подобна дискусия е изключително наложителна и навременна, ако не даже и закъсняла.
В света, който ни заобикаля и в който, все по-динамично, но сякаш и все по-тревожно, живеем, се сблъскваме с най-различни прояви на груба агресия и все по-уродливи форми на насилие. Понякога ни се струва, че проявите на арогантност, безпардонност и неуважение, водещи до грубо физическо или друг тип - вербално, психическо или сексуално насилие, се превръщат вече в съзнателен стил на поведение и начин за "справяне със стреса", за разрешаване на вътрешни психологически терзания или освобождаване на комплекси или в "ефективно средство" за разрешаване на междуличностни конфликти.
Да преминеш от словесното общуване към грубите и арогантни форми на агресивно поведение и насилие е вече сякаш една съвсем съзнателно и рационално възприета стратегия за постигане на целите и домогванията в живота. Стратегия, която от възрастните се предава като модел на повение и преминава върху децата, които неукрепнали в своето духовно и нравствено съзнание, имитират механично или прилагат без задръжки този стил на поведение в отношенията си с връстниците.
Случаите, например, на убийства на български ученици, извършени от техни съученици и връстници през първите месеци на 2004 г., които потресоха и шокираха всички, още повече засилиха това тревожно усещане в обществото. Оттогава журналисти, медии, специалисти психолози, падагози и даже психиатри, се опитват да проникнат и да разгадаят скритите механизми на този феномен.
Една важна, и може би интересна за специалистите, подробност и особеност при тези случаи се очертава още на пръв поглед и при най-беглия сравнителен анализ на отделните прояви на насилие, проявено от ученици или в училище. В особеностите на тези прояви на агресия изпъква на първо място, че при повечето случаи извършителите и авторите на деянията са момичета в тийнейджърска възраст, които са мотивирани и движени в своите постъпки от особени антипатии към жертвите, примесени със завист, ревност, конкурентно съревнование или стремеж за самоутвърждаване и демостриране на превъзходство, чрез опити за доминиране и унижение на по-слабите.
При един от случаите, твърде показателно и симптоматично, присъства и допълващия ефект от употребата на марихуана, което подсилва психологическото въздействие за прекрачване на общоприетите норми на поведение и отприщва нездравите - от психологическа и духовно-нравствена гледна точка, приумици на патологичното въображение за прилагането на особено унизителни и ексцентрични методи на мъчение спрямо жертвата и подигравателно отношение, уронващи честта и достойнството на личността. Всичко това прави картината пълна и до болка позната, но макар и обществото вече да свиква със всичко това, тенденциите, които се крият под повърхността си остават тревожни и обезпокоителни за педагозите, учителите, родителите и представителите на социалните и образователни институции, работещи с деца и младежи.
Прекъснати ли са връзките между семейството, училището и обществото или все още не са доизградени, за да функционират адекватно на новите обществени реалности и предизвикателства? Каква е функцията на училището - само да образова или и да възпитава? Съгласни ли са и способни ли са учителите да се нагърбват и с възпитателни функции в тяхната работа или предпочитат да не се намесват в тази област от изключителен приоритет на семейството? Къде е мястото в тези отношения на Църквата като духовна, просветна и религиозна институция, призвана да бъде стожер на морала в обществото? На всички тези въпроси все още самите възрастни нямат отговор, а кризата на ценностите, която продължава в нашето общество се отразява и на разпадането на авторитета на споменатите институции и на невъзможността да се намери ясен, приемлив и работещ отговор на посочените въпроси. И до като умните се наумуват децата растат под въздействието на улицата и масовата култура и прилагат в поведението си най-тиражираните образци за "успешно" поведение.
Преди всичко не бива да забравяме, че обществената среда в която израстват младите хора днес е много силно заредена с проявите и фактите на насилие. Това е все още среда и неприветлива картина на груби мафиотски сблъсъци и перманентни убийства, разчистване на сметки и ганстерски войни на фона на почти пълно безсилие на обществото и на държавните политически институции и правоохранителни органи да реагират адекватно на тези явления и да се справят с организираното насилие и престъпност. В общественото пространство и медиите се наслагва усещането, че обществените институции и държавни органи, призвани да подържат реда и законите в страната, са по-слаби и неефективни в битката с престъпността и изпитват сериозно затруднение и безсилие да се справят с организираната престъпност и насилието; да наложат с инструментариума, с който разполагат, върховенството на закона и уважението към обществените морални норми над престъпния произвол и законите на саморазправата.
При един от случаите, твърде показателно и симптоматично, присъства и допълващия ефект от употребата на марихуана, което подсилва психологическото въздействие за прекрачване на общоприетите норми на поведение и отприщва нездравите - от психологическа и духовно-нравствена гледна точка, приумици на патологичното въображение за прилагането на особено унизителни и ексцентрични методи на мъчение спрямо жертвата и подигравателно отношение, уронващи честта и достойнството на личността. Всичко това прави картината пълна и до болка позната, но макар и обществото вече да свиква със всичко това, тенденциите, които се крият под повърхността си остават тревожни и обезпокоителни за педагозите, учителите, родителите и представителите на социалните и образователни институции, работещи с деца и младежи.
Прекъснати ли са връзките между семейството, училището и обществото или все още не са доизградени, за да функционират адекватно на новите обществени реалности и предизвикателства? Каква е функцията на училището - само да образова или и да възпитава? Съгласни ли са и способни ли са учителите да се нагърбват и с възпитателни функции в тяхната работа или предпочитат да не се намесват в тази област от изключителен приоритет на семейството? Къде е мястото в тези отношения на Църквата като духовна, просветна и религиозна институция, призвана да бъде стожер на морала в обществото? На всички тези въпроси все още самите възрастни нямат отговор, а кризата на ценностите, която продължава в нашето общество се отразява и на разпадането на авторитета на споменатите институции и на невъзможността да се намери ясен, приемлив и работещ отговор на посочените въпроси. И до като умните се наумуват децата растат под въздействието на улицата и масовата култура и прилагат в поведението си най-тиражираните образци за "успешно" поведение.
Преди всичко не бива да забравяме, че обществената среда в която израстват младите хора днес е много силно заредена с проявите и фактите на насилие. Това е все още среда и неприветлива картина на груби мафиотски сблъсъци и перманентни убийства, разчистване на сметки и ганстерски войни на фона на почти пълно безсилие на обществото и на държавните политически институции и правоохранителни органи да реагират адекватно на тези явления и да се справят с организираното насилие и престъпност. В общественото пространство и медиите се наслагва усещането, че обществените институции и държавни органи, призвани да подържат реда и законите в страната, са по-слаби и неефективни в битката с престъпността и изпитват сериозно затруднение и безсилие да се справят с организираната престъпност и насилието; да наложат с инструментариума, с който разполагат, върховенството на закона и уважението към обществените морални норми над престъпния произвол и законите на саморазправата.
Това системно и неконтролируемо насилие на макросоциално равнище оказва много силно и сериозно ерозиращо въздействие и на микросоциално ниво – то предопределя моделите за грубо и насилническо поведение в междуличностните отношения и култивира определени стереотипи и модели на поведение в съзнанието на младите хора и подрастващите. Постоянното демонстриране в социален план, че грубият е по-силен, че наглият успява, че в света и обществото цари грубата арогантна сила и може да успее в живота само този, който дръзко, решително и смело нарушава общоприетите норми и правила се отразява трайно върху формирането на съзнанието на подрастващите и въздейства върху тяхното възпитание. Така се формират трайни нагласи, които имат когнитивен, емоционален и волеви елемент - те са едновременно светогледни стереотипи, особена чувствителност и модел за подражание и поведение.
Пред очертаната картина от факти и симптоматични явления, които се свързват в ясно изразена тревожна и възходяща тенденция всички ние продължаваме да се питаме – къде са корените на този изблик на насилие и агресия спрямо другия, проявявани от ученици и млади хора днес в нашето общество? Защо и как се стига до подобно драстично неуважение към човека и незачитане на елементарното му лично достойнство и дори до хладнокръвно погазване на изконното му и ненакърнимо право на живот?
Как така сред толкова млади и необременени все още от живота хора - неугнетени и непотиснати от трудните и неразрешими понякога житейски ситуации, етични дилеми и морални проблеми, покълва такава воля за насилие и жажда за агресивно доминиране над другия? А може би те твърде рано попиват агресията от заобикалящата ги среда, усещат липсата на правила и безсилието да се спазват те в обществото и се възползват от сивата зона на безразличието, апатията и безотговорността, които създават морален хаос и липса на устойчиви правила? Усещат духовната криза на ценности и морални норми в обществото, раздвоението на възрастните и безсилието им да им покажат положителен модел за справяне с житейските проблеми и предизвикателства на живота. Така по лесно избират да следват закона на грубата сила и да се справят в живота според правото на силния, а не чрез силата на правото?
При някои от тях, безспорно, агресията е и защитен механизъм – обратната на пасивността и апатията форма за справяне със стреса и проблемите на възрастовото развитие, личностното израстване и социализацията.
Всичко това ни показва, че за духовното израстване и развитие на младите хора отговорността преди всичко е на възрастните - на родителите, на обществото, на институциите на училището и медиите и атмосферата, която създават възрастните хора в тях. Уродливите и грозни картини на детското насилие в училище са духовните плодове на безсилието на възрастните и на обществото като цяло да живеят според елементарните морални норми и да демонстрират успешни модели на този нормален и почтен живот, които да са приемливи и за техните деца. За всичко това сме отговорни и даже виновни всички ние. Както някога Достоевски беше казал това:"Всеки е отговорен за всичко пред всекиго!"
Пред очертаната картина от факти и симптоматични явления, които се свързват в ясно изразена тревожна и възходяща тенденция всички ние продължаваме да се питаме – къде са корените на този изблик на насилие и агресия спрямо другия, проявявани от ученици и млади хора днес в нашето общество? Защо и как се стига до подобно драстично неуважение към човека и незачитане на елементарното му лично достойнство и дори до хладнокръвно погазване на изконното му и ненакърнимо право на живот?
Как така сред толкова млади и необременени все още от живота хора - неугнетени и непотиснати от трудните и неразрешими понякога житейски ситуации, етични дилеми и морални проблеми, покълва такава воля за насилие и жажда за агресивно доминиране над другия? А може би те твърде рано попиват агресията от заобикалящата ги среда, усещат липсата на правила и безсилието да се спазват те в обществото и се възползват от сивата зона на безразличието, апатията и безотговорността, които създават морален хаос и липса на устойчиви правила? Усещат духовната криза на ценности и морални норми в обществото, раздвоението на възрастните и безсилието им да им покажат положителен модел за справяне с житейските проблеми и предизвикателства на живота. Така по лесно избират да следват закона на грубата сила и да се справят в живота според правото на силния, а не чрез силата на правото?
При някои от тях, безспорно, агресията е и защитен механизъм – обратната на пасивността и апатията форма за справяне със стреса и проблемите на възрастовото развитие, личностното израстване и социализацията.
Всичко това ни показва, че за духовното израстване и развитие на младите хора отговорността преди всичко е на възрастните - на родителите, на обществото, на институциите на училището и медиите и атмосферата, която създават възрастните хора в тях. Уродливите и грозни картини на детското насилие в училище са духовните плодове на безсилието на възрастните и на обществото като цяло да живеят според елементарните морални норми и да демонстрират успешни модели на този нормален и почтен живот, които да са приемливи и за техните деца. За всичко това сме отговорни и даже виновни всички ние. Както някога Достоевски беше казал това:"Всеки е отговорен за всичко пред всекиго!"