Днес интернет страницата на Св. Синод на БПЦ публикува писмо на пловдивски свещеници до сайта "Двери" (тук), в което духовниците защитават правото на своя архиерей да печата собствено (на неговата епархия) църковно календарче, различно от това на Св. Синод. Публикуването на писмото на официалния сайт на Българска патриаршия изглежда като капитулация на досегашната политика относно църковното календарче и опит да се наложи едно ново отношение на Св. Синод по този въпрос.
Последните двадесет години бяха белязани от борбата на официалната църковна власт за запазване на изключителните права върху този свой продукт. Преди 1989 г. редица стоки са част от т. нар. църковен монопол, уреден донякъде в част ІV чл. 223 от стария Устав на БПЦ от 1950 г. Сред тях са свещите за богослужебна употреба, изработването, доставянето и продаването на църковна утвар, икони и други принадлежности за храмовете и за богослужебна употреба. По подразбиране сред тези стоки е и църковното календарче, в което са отбелязани всички подвижни и неподвижни църковни празници през годината, кратки указания за богослуженията в неделните дни, най-важните молитви, условията за църковен брак, задушниците и др. под. Този малък църковен справочник се изготвя от Сливенския митрополит Иоаникий (в момента изпълняващ и длъжността Директор на Синодално издателство и надзорник на синодалния сайт) по поръчение на Св. Синод. Тиражът му е космически в сравнение с другите църковни печатни издания. (За сравнение: тиражът на календарчето през 90-те години на миналия век е 500 000 бр., а на „Църковен вестник” - 5 000 бр. и то тъкмо, когато тогавашният доцент Иван Желев Димитров е бил главен редактор). Съответно печалбата от него се разделя между епархиите, Св. Синод, а малка част дори се отделя за издръжката на Синодално издателство.
С идването на демокрацията у нас едно от първите ментета, които се появяват на пазара, е на църковното календарче. Официалната църква не е подготвена за този удар. Още през декември 1990 г. Великотърновският митрополит Стефан алармира Негово Светейшество патриарх Максим (писмо № 1939 от 10 дек. 1990 г.), че „още преди да сме получили от Св. Синод джебните и стенните календари за 1991 г. се появиха „църковни” календари, издадени от различни организации, нецърковни, а, за съжаление и църковни, извън календарите на Св. Синод”. По-нататък в писмото архиереят предупреждава, че незаконните календарчета се разпространяват и в ставропигиалните манастири и много поклонници са си закупили от тях преди още да бъдат разпространени синодалните. Митрополит Стефан заявява, че Св. Синод трябва „строго да съблюдава и да брани идеята за МОНОПОЛ над производи, имащи пряко или косвено култово предназначение, в което число и изданията на Св. Синод, следователно и църковните календари”. Архиереят завършва с молбата „поставеният въпрос да бъде разгледан със нужната сериозност от Св. Синод и да се направят съответните изводи”.
През следващите години битката на Св. Синод с незаконните църковни календари е неравна. Разколът още повече утежнява ситуацията. През 90-те години на миналия и първите няколко години на новия век освен Св. Синод църковни календарчета печатат разколниците, старостилците, както и множество частни издатели, нанасяйки сериозни финансови поражения на БПЦ. Всички несинодални календарчета са снабдени с допълнителна историко-образователна част, с което мотивират присъствието си на пазара наравно със синодалния продукт. Отделен е въпросът за качеството на образователните сведения и полезността им за християните.
Всяка година отпечатването на синодалните календарчета е свързано с изключителни мерки за сигурност: ръкописът се държи в специална каса до отпечатването, календарчето има синодален печат на всяка страница, отбелязва се, че авторските права върху него са на Синодално издателство и т. н. Всичко това се прави, за да бъдат предотвратени възможни кражби и копиране на текста и всяка година разколниците и частните търговци изпреварват (или излизат по едно и също време) с официалния календар. Битката на Св. Синод за църковното календарче се води наравно с борбата за църковните свещи. Затова и ежегодно съобщението за отпечатването на новото църковно календарче в официоза „Църковен вестник” се придружава от следния текст: „Вече са в продажба официалните църковни календари, джобен и стенен, издание на Българската патриаршия. Единствено тези календари носят благословението на Българската православна църква. Предупреждават се благочестивите християни да не купуват частни подобни издания. Това е противоцърковен акт, подобен на закупуването на църковни свещи от частни търговци”.
Става ли дума за рязка промяна в отношението на Св. Синод към монопола върху църковното календарче? Промени ли се то изобщо? Дали зад публикацията на Пловдивска митрополия се крие решение на целия Св. Синод или само на един-двама митрополити, за които проявата на църковното единство на административно ниво е нещо второстепенно? Трябва ли вече да мислим, че няма „официални църковни календари, носещи благословението на Българската православна църква” и всеки митрополит ще си издава свои?
Това са въпросите, които повдига писмото, подписано от пловдивски свещеници, и преди всичко публикуването му на официалната страница на Българската патриаршия. И тези въпроси чакат компетентен отговор.
Вижте също:
През следващите години битката на Св. Синод с незаконните църковни календари е неравна. Разколът още повече утежнява ситуацията. През 90-те години на миналия и първите няколко години на новия век освен Св. Синод църковни календарчета печатат разколниците, старостилците, както и множество частни издатели, нанасяйки сериозни финансови поражения на БПЦ. Всички несинодални календарчета са снабдени с допълнителна историко-образователна част, с което мотивират присъствието си на пазара наравно със синодалния продукт. Отделен е въпросът за качеството на образователните сведения и полезността им за християните.
Всяка година отпечатването на синодалните календарчета е свързано с изключителни мерки за сигурност: ръкописът се държи в специална каса до отпечатването, календарчето има синодален печат на всяка страница, отбелязва се, че авторските права върху него са на Синодално издателство и т. н. Всичко това се прави, за да бъдат предотвратени възможни кражби и копиране на текста и всяка година разколниците и частните търговци изпреварват (или излизат по едно и също време) с официалния календар. Битката на Св. Синод за църковното календарче се води наравно с борбата за църковните свещи. Затова и ежегодно съобщението за отпечатването на новото църковно календарче в официоза „Църковен вестник” се придружава от следния текст: „Вече са в продажба официалните църковни календари, джобен и стенен, издание на Българската патриаршия. Единствено тези календари носят благословението на Българската православна църква. Предупреждават се благочестивите християни да не купуват частни подобни издания. Това е противоцърковен акт, подобен на закупуването на църковни свещи от частни търговци”.
Става ли дума за рязка промяна в отношението на Св. Синод към монопола върху църковното календарче? Промени ли се то изобщо? Дали зад публикацията на Пловдивска митрополия се крие решение на целия Св. Синод или само на един-двама митрополити, за които проявата на църковното единство на административно ниво е нещо второстепенно? Трябва ли вече да мислим, че няма „официални църковни календари, носещи благословението на Българската православна църква” и всеки митрополит ще си издава свои?
Това са въпросите, които повдига писмото, подписано от пловдивски свещеници, и преди всичко публикуването му на официалната страница на Българската патриаршия. И тези въпроси чакат компетентен отговор.
Вижте също:
