Нощта на Патриаршията
В помрачението на църковната криза и сред виковете на спорещите "кой какво направи", "кой кого изпрати" и "кой колко получи" се откроява един вик, който сякаш обединява в едно непримиримите: "Да не загубим Йерусалимската патриаршия!"
Четири спорни въпроса в Гръцката църква остават нерешени
Жътвата е голяма, работниците малко
От 31 май до 1 юни в Москва се проведе конференция на тема „Мисията в източна Европа в нейния православен контекст“ под мотото „Жътвата е голяма, а работниците малко“. Домакин на конференцията беше институтът „Св. Филарет“, а съорганизатори: Световното братство на православната младеж „Синдезмос“, Мисионерският отдел на Московска патриаршия и Църковното мисионерско общество от Великобритания. Основните доклади, залегнали в програмата на конференцията, бяха разработки по темата за мисията: „Еклисиологични основания на мисията“, „Мисия и култура“, „Непосредствена и косвена мисия“, „Мисия сред руската емиграция“, „Междуконфесионалното сътрудничество в мисията“, „Мисията в епархията, енорията, манастира, духовното братство и пр.“, „Проблеми при подготовката на мисионера“.
В конференцията взеха участие около двеста участници от петнадесет страни. Големият интерес към конференцията беше напълно удовлетворен от докладите и дискусиите, които те пораждаха. Това беше една от малкото конференции, на която липсваха суперлативи, рядко се говореше с превъзходни форми и вместо отчитането на успехи, се говореше за загуби, за това че „Църквата на Светия Дух“ все повече се превръща в мъртва човешка институция с топлохладни чиновници, в която, по думите на проф. прот. Василе Михок от Румънската православна църква (гр. Сибиу), „царското свещенство“, т. е. миряните, отдавна са превърнати и са се превърнали в безлична маса, в дойна крава, подчинена на клерикалната дефиниция за пълнота на църковния живот: „Pray, pay and obey“ – „Моли се, плащай и се покорявай“.
Кандидат-архонтската схема в документи от гледна точка на църковната ни история
Първоначалните страсти около архонтската драма и съпътствалите я разкрития утихнаха, изместени от къде по-важни събития от църковния ни живот, но последиците от зле замисленото и още по-зле осъществено „възраждане“ на родното ни благородничество още дълго ще дават поводи за размисъл и храна за обикновеното любопитство. Освен дето не му се признаха сериозни исторически – камо ли богословски – корени, „възроденото“ българско архонтство се оказа и попаднало в ръцете на хора, които или не знаят какво правят (по-точно какво пишат), така че правят за смях себе си, или (ако пък са знаели?) съзнателно правят за смях своите невинни жертви – кандидат-архонти.
Има и нещо по-важно: удобното изместване на наистина скандалната тема за родното „църковно“ благородничество позволява тя, както и свързаните с нея първоначални страсти, да бъдат бързо забравени (за нашата историческа памет това не е проблем, защото тя е пословично къса – нещо, което дори не се нуждае от доказване), след което – както обикновено се случва – се появяват нововъзродени, но вече в нов контекст, в нова ситуация… И така в крайна сметка да се окаже, че скандалът бил наистина изкуствено „провокиран“ (каквото становище се изказа от най-официално място), а пък всъщност такъв нямало!