Богословската академия във Волос разпространи текст, в който осъжда като църковно лъжеучение идеологията за „руския свят“, възприета преди двадесет години като външнополитическа доктрина в Русия и активно прокламирана от Московска патриаршия. В богословския текст се обяснява защо тази идеология противоречи на Евангелието и е несъвместима с православната вяра. Декларацията на гръцките богослови беше разпространена на 13 март, а досега под нея са се подписали повече от петстотин преподаватели и богослови от цял свят.

Ето и текста на декларацията:

За мира на целия свят, за благосъстоянието на светите Божии църкви и за единството на всички, на Господа да се помолим (из божествената Литургия)

Руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. е историческа заплаха срещу един народ, принадлежащ към православната традиция. Още по-тревожен за православните вярващи обаче е фактът, че Руската православна църква отказва да признае инвазията, вместо което излиза с неясни изявления за необходимостта от мир в контекста на „събитията“ и „враговете“ в Украйна, като подчертава братската връзка между украинския и руския народ като части от „Светата Русия“ и обвинява злия „Запад“ за военните действия, дори призовавайки своите общности да се молят по начин, който активно насърчава враждебността.

На последните заседания Св. Синод на Цариградската вселенска патриаршия избра четирима архимандрити за помощни епископи (викарии) на архиепископ Макарий (на снимката), оглавяващ Архиепископията на патриаршията за Австралия. Заседанията са последни, защото и във Фенер като в Гръцката църква синодът е с едногодишен мандат и съставът се сменя в началото на църковната година, т. е. на 1 септември, за да дойдат следващите дванадесет митрополита по реда на старшинството им. В отиващия си синоден състав беше и архиеп. Макарий, което му е дало възможност да придвижи този важен въпрос за пастирското обгрижване на диоцеза си. Освен това един от досегашните викарни епископи, Дервийски Йезекиил, беше повишен в сан митрополит, запазвайки титлата му.

Наближаващият Велик пост няма да бъде пречка да се поддържат и дори да се засилят замрелите междуцърковни отношения на Светия Синод на БПЦ. Самоизолацията, която нейното ръководство си наложи с неудачното решение преди близо две години да бойкотира Всеправославния събор (на остров Крит, 19-26 юни 2016 г.), постави нашата Църква в неизгодното и дори унизително положение демонстративно да се отказват от участие в наши прояви някои влиятелни православни църкви като Гръцката архиепископия и Цариградската патриаршия. А се знае, че в духа на съборността на Православната църква замразените отношения с едни от православните сестри-църкви не могат да се компенсират със засилени отношения с други църкви, които и да са те.

Представяне на книгата „Мисията на Църквата – по стъпките на Христос“ от Албанския архиепископ Анастасий (Янулатос) в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, 22 януари 2018 г.

Неслучайно книгата на Албанския архиепископ Анастасий (Янулатос) е озаглавена „Мисията на Църквата – по стъпките на Христос“. Пътят, по който авторът призовава всеки един християнин да тръгне, е прокаран от Христос: „Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца, и Сина, и Светия Дух“. Според архиепископ Анастасий мисионерството не е просто един от многото пътища, по които може да тръгне вярващият в Христос. Да, Бог призовава едни за учители, други за апостоли, т. е. мисионери, всеки според уникалния Божи промисъл за човека. В тази книга обаче архиепископ Анастасий много убедително показва, че мисионерството е начин на мислене на християнина – независимо на кое поприще го е призовал Христос. Нещо повече – не само на християнина. Мисионерството, мисията е сърцевината на църковното съзнание. Мисията е свидетелството за живеца на Светия Дух, който Църквата получава на Петдесетница...

Християнин, който не желае или не може да свидетелства за живота си в Христос е подозрително доколко е познал Христос в живота си. Християнин, който се страхува да наруши личния си комфорт, е подозрително доколко е вкусил свободата в Светия Дух.

Всеки българин знае поне 1-2 закачки за Враца, казвани все на подбив, макар и не злонамерено. Днес обаче „църковната общественост“ (т. е. клир и дейни миряни) у нас с уважение мълчи пред врачанските отличници. Вероятно резултатът се дължи до известна степен на временно управляващия епархията Старозагорски митр. Киприан, доскоро дългогодишен викарий във Враца. Но със сигурност шестицата си я заслужиха само врачани и преди всичко техните епархийски избиратели.

По начало след предишния, старозагорския избор, закачките в БПЦ понамаляха. Всички искат да вярват, че варненските срамоти са загърбени. Въвеждането и на директното видео-наблюдение на изборите (от тогава управляващия в Стара Загора митр. Антоний Западно- и Средноевропейски) също „дисциплинира редиците“. Друго е, когато знаеш, че „сега цял свят нази гледа“, пък били те и само стотина души. Защото записаното остава и всеки всякога може да го види! Разбира се, в Стара Загора имаше остатък от известния трик: слагаме един избираем и един неизбираем (или поне по-малко избираем) кандидат, та да е сигурно, кого синодът ще трябва да избере. Дори в този дух един шегаджия днес пусна фалшива новина, при която мнозина изтръпнаха с мисли като тази: „Ха, сега, де! Били избрани Главиницки Йоан и Месемврийски Яков. И тогава кого ще предпочете синодът?!“.