„През тези дни слушам с нарастващи изумление и раздразнение как българското духовенство ще спаси детето ми от разгула и безпътицата, които със сигурност го очакват, ако продължава да е продукт на моето възпитание и родното образование.” Това пише в блога си една майка  по повод посланието, което е получила от дебата за въвеждането на вероучение в българското училище. Веднага трябва да отбележим, че тази жена явно не е благочестива енориашка, не ходи редовно на църква, не е участвала в литийното шествие в София. Тя е от онези майки, които кръщават децата си заради традицията. Не е атеистка, но не вярва в Бога с вярата на Църквата, подозрителна е към институционализираната религия и поради всичко това е противник на въвеждането на вероучение в училище. С една дума – това е средностатистическата българска майка, от онези 87 процента православни в България, които Църквата иска да убеди в необходимостта детето им да учи Православие (защото, нека не забравяме, че независимо от решенията на държавно ниво последната дума за това, дали детето ще учи религия или не, принадлежи на родителите). В същото време тази жена е интелигентна, обича децата си, грижи се за тяхното възпитание и образование и вероятно дава най-доброто от себе си, за да ги направи хора. Нека погледнем какво каза Църквата на тази майка през изминалия месец, когато се дискутираше преподаването на Религия в училище:

По повод решението на Съвета на Европа да се премахнат обръщенията „майка” и „баща” като „сексистки”, както и желанието на Шотландската епископална църква да не използва за Бога местоимения в мъжки род ми се ще да кажа няколко думи.

Тези тенденции, прочее, далеч не са съвсем нови, просто днес вече преминават и на официално политическо ниво. Доколкото знам, съществува и идеята в документите на новородените деца да не се споменава техният пол, тъй като той е въпрос на „свободен избор”. С други думи, налице е последователното разгръщане най-малко на две доктрини – едната е за т.нар. „свободен избор”, за свободата на волята, а другата – на езиково равнище, което означава ни повече, ни по-малко – на нивото на мисленето, на ЕЗИКОВИТЕ СТРУКТУРИ.