Писмото е адресирано до: президента на България, министър-председателя, областния управител на Благоевград, председателя на Народното събрание, парламентарно-представените партии, омбудсмана, медиите, българската общественост и Европейската служба за борба с измамите.

В писмото се казва: „Функционирането на развлекателен комплекс на входа на светинята ще възпрепятства провежданите социални и образователни дейности в манастира. Детските лагери, провеждани вече близо 20 години, ще бъдат прекратени. Защо ни се отнема тази единствена възможност за допълнително възпитание на нашите деца?

Турски министър направи впечатляващо изказване пред партийна конференция на Женската организация на управляващата Партия на справедливостта и развитието: „Християнството вече не е религия, а само култура. Искат в това да превърнат и исляма!”.

Впечатляват основно две неща:

1. Един министър, политическа личност в светска страна (такава е Турция и затова я подкрепяме да стане член на Европейския съюз, нали?), прави ангажиращо изказване по важен въпрос на религията. Какъвто и да го обявим, човекът наистина заема позиция. Министърът не личи да е прохристиянски настроен, но казва нещо, което за съжаление е вярно: днес мнозинството от така наричащите се християни (православни, католици, протестанти) по света не изповядват вярата, към която в определени случаи заявяват, че принадлежат. Макар все още да продължават да практикуват някои „елементи” на християнската религия като, най-често, присъствие (чинно) на погребения и панихиди, по-рядко на кръщенки и сватби; в български контекст у нас и по света почти задължително сядат на постно ядене на Бъдни вечер и прочие подробности. Но ако ги попита някой за вярата им, в много голям процент (като на избори в комунистическо време) не могат да кажат нищо, а всъщност и не ги интересува. Те са „над тия неща”.

На 2 и 3 ноември в София се проведе една забележителна конференция: „Църква, миряни, общество”, организирана от сп. „Християнство и култура” с подкрепата на фондациите Комунитас и Конрад Аденауер. Червената къща стана домакин на срещата на богослови, историци, политолози, журналисти и др., обединени от общото желание да участват в един ползотворен дебат за мястото на Православната църква в обществото. Общ белег на всички изказвания бе добронамереното отношение към проблемите в църковния живот и желанието да се търсят решения не по пътя на конфронтацията, а чрез задълбочаване на автентичното църковно съзнание.

Кристиян Шпар, представител на фондация Конрад Аденауер, поздрави участниците и подчерта, че смята проблемите, които ще обсъжда конференцията за част от голямата тема за комуникацията в съвременното общество. „За да може Църквата в съвременния свят да има всеобхватно влияние върху човека, както е било преди, тя трябва да има авторитет. За разлика от миналото обаче, църковният авторитет днес не е безспорен. Днес той не се възприема като даден от Бога, а трябва да се заслужи. В един свят, където Църквата все повече се отдалечава от обществото, миряните стават мост и своебразен посредник между тях”. „За Църквата е необходимо да има доверието на хората, ако иска успешно да изпълнява своя дълг към обществото”, каза още Кристиян Шпар. „Тъй като обикновените хора очакват висока морална позиция от Църквата, тя трябва да е стабилна, открита и прозрачна и да не премълчава своите грешки в миналото”, допълни той.

Книгата, посветена на Елена Мутева, представена в Националната библиотека „Св. Кирил и Методий” на 1 октомври, стана повод отново да се заговори за възстановяване паметта и делото на първата жена в българската книжовност. На тържеството в Националната библиотека авторката на книгата Марина Младенова (на първата снимка) направи няколко предложения в тази насока: да бъде учредена награда за млад преводач „Елена Мутева”, да бъде кръстена улица на Елена Мутева в Пловдив и в София и на нейния брат д-р Димитър Мутев, полиглота-преводач, наричан от съвременниците „дълбокоучения”, „ученейшия”. Той първи превежда от английски на български „Чичева Томова колиба”, І част, през 1858 г. (само 7 години след първата публикация на книгата).

Г-жа Младенова повдигна още един актуален въпрос, свързан с фамилията Мутеви: за гроба на брата на Елена Мутева – д-р Димитър Мутев, основател и първи постоянен директор на Болградската гимназия. Марина Младенова разказва: „През 1973 г. пет пъти с пет различни придружители ходих на гробището в Болград, сега Украйна, но гроба не намерихме. Гробът е открит през 1998 г. от Никола Караиванов, командирован от Министерството на просветата за преподавател в Болградската гимназия. Гробът е открит след обстойно издирване с помощта на възрастни болградчани. Да, но и до днес не е направено нищо за неговото възстановяване: нито след публикациите на Никола Караиванов, нито след срещата на кмета на Карлово инж. Желязко Домусчиев с кмета на Болгарад Иван Македонски… Не е направено нищо и при честването 150 години от Болградската гимназия…

Отново археолози и историци ни заливат с мъдрости около намерени свети мощи в древната църква, разкопана това лято в началото на Стария град на Созопол. Под градения свети престол е намерено гърненце с мощи. За тях отначало се твърдеше, че били в светото миро, с което било пълно гърненцето. После се разбра, че миро май нямало, но само костици. Сега се пуска новината, че костиците били изследвани и най-вероятно са свети мощи. При това били на мъж. Дотук много добре. За тази находка вярващите хора могат само да се радват. Археолозите и историците обаче бързат да създадат хипотези, които – щом няма кой да ги опровергае – могат да минат и за археологическа истина. Мощите вече са обявени, че принадлежат на свети Николай Мирликийски Чудотворец. Сливенският митрополит ще ги приеме с благодарност и без изследване, понеже му ги предават „авторитети”. И ще ги сложат за поклонение от вярващите в созополската църква. В крайна сметка – какво има да се губи тук?