Мобилно меню

4.6923076923077 1 1 1 1 1 Rating 4.69 (78 Votes)

snimka17Думата буна е сродна с глагола буня, подбуждам. Исторически се свързва с опити за въстания в Северозападна България като Димитракиевата буна, Тимошката буна и пр. Там опитите са били благородни, но неуспели по редица причини. В Неврокопска епархия опитите обаче са мерзки и вероломни, и при това… свързани със Северозападна България, тоест с Видинска епархия.

В Неврокопска епархия почина митрополитът й Натанаил след дълго и тежко боледуване. С много сълзи на обич и признателност го изпратиха клирици, монашестващи и миряни от цялата страна и от няколко други поместни православни църкви в присъствието на патриарха, митрополити, епископи. Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, както е редно, определи за наместник на овдовелия митрополитски престол (и тук като във Варна – напук на изявеното желание от свещенството) престарелия Видински митрополит Дометиан (роден през 1932 г.). Той до 40-ия ден от смъртта на „обичния си събрат”, както „през сълзи” нарича покойния Неврокопски кириарх, въобще не стъпи в епархията, която иначе с готовност прие да ръководи и да получава удвоената си митрополитска заплата. Затова пък на няколко пъти изпрати своя видински протосингел архимандрит Антим – къде официално, къде тайно, да изпълнява някакви негови поръчения. Владиката не контактуваше с местния си викарий и протосингел, нито с епархийския си съвет, защото си имал доверие само на архимандрит Антим. Дори се опита да го вкара да участва и в заседание на Неврокопския епархийски съвет на 3 декември, но съветниците основателно не го допуснаха. Това не спря архимандритчето да шета и да кадрува из чуждата епархия, докато накрая си показаха рогата и няколко (ново)разколници от Санданската духовна околия. Там за подкрепа се появи и един одиозен „синдикалист” от КТ „Подкрепа”, небезизвестният Христо Латинов. И нещата наистина загрубяха. Владика Дометиан по коледните празници сутринта плачеше над гроба на „събрата” си, следобед петнеше паметта му, като го обвиняваше в какво ли не; сутринта на светата литургия изобличаваше сеещите разделение, наричайки ги дяволи, а следобед ги поставяше на ключови позиции, от които те сами са отпаднали поради свои немалко прегрешения. Така двуликият църковен Янус надмина себе си.

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (28 Votes)

DSC01438Наш кореспондент от Берлин ни съобщи подробности около протичането на митрополитските избори в седалището на Западно- и Средноевропейската епархия. При гласуването са участвали 63 епархийски избиратели. Те са значително повече, отколкото в епархиите в страната, понеже участват не представители на духовните околии, а преки представители на всички църковни общини (там не се говори за енория, понеже понятието е трудно приложимо в онези условия).

Най-напред е избрано бюро или комисия по провеждането на избора. В нея са влезли временно управляващият епархията митрополит Григорий Великотърновски, ставрофорният иконом Иван Петкин (Виена), иконом Гоце Христов (Лисабон) и г-жа Ася Теодосиева (Берлин). При първото гласуване, както се и очакваше, гласовете са се събрали около желания кандидат, когото и избиратели най-добре познават – Константийски епископ Антоний, но гласовете са се „разпилели” за втория кандидат. Припомняме, че от устава се изисква да се избере този втори кандидат, събрал повече от половината гласове, за да може и Св. Синод после да избере един от двамата за митрополитския пост.

4.5121951219512 1 1 1 1 1 Rating 4.51 (41 Votes)

mapregionEЕ, защо пък за Европа? То у нас с трън да вършееш, няма да намериш по селата свещеник, та ние за Европа ли сега да мислим?! Само че ония българи, дето ги няма по селата, ги има по Европата. Много стотици хиляди сънародници, основно православни (дори и да са мургави), са предимно в южноевропейските страни от Кипър през Гърция, Италия и Испания, та до Португалия. Те там живеят и работят, там раждат деца и хранят семейства, и пращат пари на роднини тук, и повишават потребителските възможности на живеещата в материална невъзможност популация, наричаща се все още българи. Все още преобладаващото мнозинството от тези гурбетчии (думата не се използва официално, вероятно е политически некоректна!) искат да запазят бащината си вяра, да се венчават, да кръщават децата си при български свещеник. И „изведнъж” се оказва, че там, в Европа, православни български свещеници почти няма. Защото по един и половина свещеника за цяла Италия или Испания какво са? А в Гърция почти си нямаме свещеник. Двама българи свещеници там са на гръцка служба, а атинският през последната година си е сменил пребиваването  и никне навсякъде из България, където не си го сял, само и само да не е при сънародниците ни в Атина. Може и да си има лични причини момчето, а пък българите – да не ги е пращал той там, та да им носи греха?!

4.547619047619 1 1 1 1 1 Rating 4.55 (42 Votes)

istoria-slavianobylgarska-komplekt-ot-2-knigiПоявилото се неотдавна ново критично издание на История славянобългарска на св. Паисий Хилендарски, отговарящо на всички изисквания за издаването на извори, е безспорно събитие за българската църковна историография. Зад прецизното научно и полиграфично изпълнение се крие методология, несвойствена за българската модерна историография – както светската, така и църковната. Наличието на тази методология, позволяваща известното на всички българи произведение на Хилендарския монах да се види в нова светлина, не може да не провокира адмирациите на църковната общност. Преводът е дело на Димитър Пеев, а критичните коментари към текста на Александър Николов и Димитър Пеев.

Принципите, ръководили издателите на История славянобългарска, са изложени в обширен предговор на Зографското братство, сполучливо озаглавен „Историята между времето и вечността”, чийто автор е йерод. Атанасий:

Кои бяха основните мотиви на братството ни да пристъпи към това издание? Добре известно е, че черновата на История славянобългарска се съхранява в манастирската библиотека, че авторът ѝ е монах светогорец (както и ние) и е завършил написването ѝ именно в нашата света Обител, ползвайки извори от манастирския архив. Разбира се, всичко това има някакво значение, но по-дълбокият и същностен мотив беше желанието да предложим на мислещите и търсещите читатели един по-различен поглед към История славянобългарска, както и въобще към историята – българска и световна. В досегашната научна традиция трудът на светогорския монах се разглежда предимно в светлината на настъпващото Българско възраждане и се подчертава ролята му на първоначален тласък за утвърждаване ценностите на Новото време в народностното самосъзнание. Бихме искали в следващите редове да покажем според силите си, че този труд има стойност именно като история и историческа концепция за миналото на народа ни и че тази концепция е изградена изцяло в християнски дух. Въпреки допуснатите анахронизми и грешки в повествованието, Историята според нас действително би могла да се смята за „програмен” документ, макар че в своя най-съществен аспект тя остава една непоследвана програма.[1]

4.2786885245902 1 1 1 1 1 Rating 4.28 (61 Votes)

answer

Наблюдателите на църковните дела и на интересите към тях „отвън” бяха предвидили, че 10-ина дена преди патриаршеския избор ще се започне яростна компроматна война. Ето, това точно се и започна. Лицето, което излезе, предаването, в което се появи – всичко е по сценария на очакванията. Това не е за пръв път, а то не е и само в Църквата. Но във всички случаи ние, потребителите на тая човешка помия, оставаме с погнусата от ставащото.

Кой тръгва с компроматите? Това са или хора, които имат да си отмъщават на оцапваните с помията, или специално наети „доброволци” срещу възнаграждение (в пари или услуги). Обикновено те нямат лична пряка изгода от компромата, но или задоволяват страстта си за мъст, или вниманието им е единствено във възнаграждението. Напълно нехристиянски методи и постъпки, но това не означава, че подобни неща не се срещат в християнски среди. Дори се стига и до още по-голяма перфидност – можете да чуете изумителни оправдания за „изкарването на истината наяве”, както благовидно и с школувано лицемерие се представят подобни безобразия.

Лоши неща могат да се кажат за всекиго, включително и верни. Но през идната десетдневка такива неща няма да се кажат за публично известни с делата си църковници, ако (забележете!) те не са възможни кандидати за патриаршеския престол. При това много скоро целите ще се ограничат до три – тримата митрополити, които ще влязат в бюлетината за избора. Е, ако може да се „улесни” и „оправдае” гласуването вътре в синода на 15 февруари срещу иначе приемливи кандидати, защо да не се започне отсега? Шегуват се някои, че йезуитите имали принцип „целта оправдава средствата”, а ние сме усъвършенствали този принцип до формата „целта е да оправдаем средствата”. Естествено – средствата, които някой е предвидил за подобни неблаговидни цели. Криза е, всеки гледа да преживява. Само че далеч по-голяма от финансовата криза е моралната. И това е ясно като бял ден!