Православната църква в сянката на Всеправославния събор

ПОЖАРОГАСИТЕЛЯТ В СИОНСКАТА ГОРНИЦА

На 13 юни 2016 г. стана очевидно, че празникът Петдесетница ще бъде помрачен от видим, фактически разкол в Православната църква, за която се оказа непосилно да проведе в относително единство дългоочаквания Всеправославен събор. След Българската, Антиохийската и Грузинската църква от участие в събора се отказа и Руската православна църква, за което заяви председателят на Отдела за външни църковни връзки митрополит Иларион (Алфеев) след извънредно заседание на Светия Синод на Московска патриаршия. Подобно решение не беше изненадващо, но все пак в сърцата си до последно таяхме надежда, че не всичко може да е толкова лошо, че в последните дни преди събора ще се откажат една, максимум две църкви, или пък просто не всички ще се съгласят да подпишат съборния документ.

Реалността се оказа по-страшна. Фактически половината Православна църква (по-голямата й половина, ако вземем числеността на паствата в различните юрисдикции) се отказа от събора. Целият патос от идеята за среща между четиринадесетте поместни църкви в деня Петдесетница изчезна и остави след себе си горчивина, спорове, разделение. Все едно в деня на първата Петдесетница някои от апостолите, въоръжени с пожарогасители, да бяха загасили огнените езици, слизащи в Сионската горница, водени от съображения за противопожарна безопасност и от разумното желание да помолят Господ за още малко време, за да постигнат консенсус и общо решение относно това аномално явление.

На 1 юни 2016 г. управителният орган на Българската православна църква (Св. Синод) обяви решение, с което се настоява Светият и Велик Събор на Православната Църква, който трябва да се състои през юни т.г. на остров Крит, за бъде отложен. Митрополитите единодушно се съгласяват, че ако Критският Събор се състои, както отдавна е планирано, БПЦ няма да участва в него.

Българският Синод излага шест причини, които разглежда не само като непреодолими препятствия за участие, но и като съществени аргументи за отлагане на Събора. Митрополитите са убедени, че пътуването им до Крит не е наложително, доколкото внесените за обсъждане въпроси нямат жизненоважно значение за Православната църква. Според тях важни въпроси за съвременния живот на Православната църква в България са вторият брак на свещениците и т. нар. смесени бракове, но тези теми не са засегнати в документите на Събора. Втората причина е, че гласове от различни поместни православни църкви изразиха резерви към много текстове от проектодокументите. На трето място митрополитите подчертават, че приетата процедура за работата на Събора прави невъзможно внасянето на поправки в текстовете. Четвъртото и пето препятствие се отнасят до разположението на делегатите и гостите в залата на Критската богословска академия. В заключение Св. Синод на БПЦ изразява своето безпокойство от това, че разходите са прекалено високи и необосновани. В интервю за БНТ говорителят на Св. Синод съобщи, че от Българската Патриаршия е била поискана сума в размер на 120 000 евро без разходна разбивка.

Обективният и трезв анализ показва, че тези аргументи се неверни, слаби и несъстоятелни:

С наближаването на Петдесетница, когато ще бъде открит Всеправославният събор на о-в Крит, все повече православни християни от целия свят изразяват своето мнение относно предложените проекто-документи на събора. За съжаление, най-голяма „чуваемост“ има гласът на зилотстващите християни, които виждат в предстоящето важно църковно събитие, възможност да се изживеят като „спасители на Църквата“ в исторически момент, с което ще останат в историята. Тонът на техните „становища“ е ултимативен, високомерен и имитиращ православна и светоотеческа ревност.

Преди няколко дни на Света гора се проведе разширено съвещание на ръководството на монашеската република, на което светогорската управа изслуша и разгледа многобройните становища на монаси от атонските манастири, но и от скитове и килии, относно събора. Както и в цялата Църква, така и на Свега гора има монаси, споделящи крайни мнения, които автоматично свързват „крайностите“ с „чистото православие“. Предлагаме на читателите на Двери становището на монасите от манастира Григориат, което е било едно от обсъжданите на разширеното съвещание на светогорската управа. То е далеч от истерията на зилотите за „лъже-събор“ и т. н. В него монасите разсъждават за Православната църква като една, свята и вселенска Църква, която изповядваме в Символа на вярата, без това да се използва за агресивна демонстрация пред инославните християни. В спокоен тон монасите разсъждават и за „смесените бракове“, за акривѝята и икономѝята, както и за други проблеми, които зилотите смятат за своя „запазена територия“ в предсъборните дискусии. Предлагат се и конкретни промени в проекто-документите. Ето и целият текст:

Завърши набързо работата си смесената комисия за поготовката на прославянето (канонизацията) на Богучарския архиепископ Серафим (Соболев). В нея взеха участие архиереи, клирици и университетски преподаватели-богослови от БПЦ-БП и РПЦ-МП. Както сме свикнали да виждаме в такива случаи, всичко беше предварително подготвено от руската страна и независимо от фактическата невъзможност на Волоколамския митрополит Иларион (Алфеев) да участва в работата на комисията, бързо се стигна до заключителния документ (който кой знае защо се нарича „финален“).

Две и дори три неща правят обаче впечатление в цялата тази работа. Първо, нашата църква не използва възможностите и познанията на доц. свещ. д-р Стоян Чиликов, преподавател в богословската специалност на Пловдивския университет „Преп. Паисий Хилендарски“, който именно е изследвал житието и дейността на светия по живот владика Серафим. И това „изключване“ станало, защото един митрополит лично не долюбвал учения отец-доцент. А доколкото знаем, Св. Синод се състои от петнадесет души, при това негов председател е патриархът, а не отделен митрополит, колкото и амбициозен да е той.

Въпрос: „Откъде идва йога? Отговор: Следите й са изчезнали в мъглите на времето. Не мога да кажа откъде идва, но е вселенска, универсална. В Сан Аугустин в Южна Америка открихме статуи, които са на повече от 3000 години, които са заели пози от йога. Тя със сигурност е съществувала там като култура“. Това не са само извадки от интервюто на Румен Киров с австралийката Свами Шивамурти (която е създала ашрам край с. Пеания в Атика, Гърция; Сан Аугустин вероятно е Санто Агостиньо в Аржентина – б. р.) в сп. „Мениджър,“ бр. 8, 2006 г., а и част от текста за зрелостния изпит по български език и литература, който се проведе на 20 май 2015 г.

Изумени от подобен избор на текст, ние не можем да останем безмълвни и дължим на нашите читатели адекватна реакция и компетентно мнение относно йога и „нейното място“ в българската образователна система.

Йога не е спорт, танц или само безобидна система от физически и дихателни упражнения. Тя е съвкупност от различни духовни, физически и психически практики, характерни за битуващия на Изток индуизъм. В по-тесен смисъл йога е една от шестте индуистки философски школи (даршан). Терминът „йога“ идва от санскрит и основното й значение е единение, сливане. Познати са основно 4 йога-направления: джнана-йога, раджа-йога, бхакти-йога и карма-йога. Целта на йога е преходното „аз“ да се слее с безкрайността (брахман), която е чисто религиозно понятие.