Мобилно меню

4.5294117647059 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (85 Votes)
В църковните среди отдавна се говори, че Св. Синод и въобще БПЦ като цяло си има доста трудности с нормалното поддържане на протоколи за дейността както на централното ръководство, така и на отделните й звена. Но тук думата е за църковния протокол и доколко той се спазва или не. В това отношение наистина има твърде много да се желае, гафове зейват при всяка по-сериозна проява, а дори и при най-обикновените прояви. Повод за тия размисли е последното и поредно посещение на Цариградския вселенски патриарх Вартоломей. Познавачи на църковния протокол (а такава дисциплина вече се преподава и в БФ на СУ) коментират, че това посещение, само по себе си радостен факт, същевременно затвърждава някои неправилни практики в църковната ни политика и протокола, който я отразява. Патр. Вартоломей за втори път идва на посещение в отделна епархия на БПЦ, като при тези посещения не се придружава от равния си по ранг домакин – Българския патриарх. Такива посещения на епархии на чужда църква първият между равните (primus inter pares) в Православието патриарх Вартоломей обикновено прави в Гърция, но там нещата са съвсем други: първо, гърците си го имат за „свой” патриарх; второ, той наистина има частична юрисдикция над половината от гръцките епархии. Посещенията у нас (в Сливенска и Пловдивска епархия) бяха породени от амбициите на някои хора да си направят пи-ар с помощта на личността на патр. Вартоломей. В Бургаска област се задвижиха други хора и интереси, а митр. Йоаникий послужи като „църковен фон” на това посещение (освен почетната титла там имаше и случили се канонично нерегламентирани размени на различни светини). В Пловдив амбициозният митр. Николай, който през миналите години непрекъснато заклеймяваше с повод и без повод патр. Вартоломей, сега коренно измени курса (също като в пресния случай с митр. Симеон) и му постла червения килим (гърците имат такава поговорка за крайно гостоприемство: „килим да стана, да стъпиш върху ми!”). Не му стигаше старшият патриарх в Православието, та поиска да докарат и чудотворна икона на св. Богородица от Йерусалим, с което пък се засенчи личността на патриарха, но това „се ядва” – православните почитаме светините повече от личностите. Трудно е да се повярва, че целта на всичките тези почини е едното благочестие. Нейсе.

Другото интересно е, че и в двата случая беше налице награждаване на високия гост с почетното звание doctor honoris causa от провинциални университети. Това е третото му удостояване от този вид – първото беше от бившия библиотекарски институт и сега Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии (СВУБИТ) в София. С цялото ни уважение към тези висши училища, факт е, че този патриарх все още не е почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и не се знае дали и кога би станал. Тази неяснота се дължи преди всичко на ланшното решение на СУ да спре несъответните удостоявания на хора, несвързани пряко с науката и при това нямащи отношение към научно-преподавателската работа в националния ни университет. Лошо няма с удостояването на патр. Вартоломей, все пак църковен водач се удостоява, чува се от лаишката публика по някое църковно слово, при това не случайно. Въпросът, който естествено изниква тук обаче, е: какви са причините за тези квази-научни инициативи? Любов към Църквата? Ами! Уважение към личността на големия патриарх, с когото отчасти може да мери ръст само руският му събрат? Трудно е да се приемат като основни мотиви. Така че си остава чистото балканско (бай Ганьовско) желание да извадим в тая криза поне малко келепирец от една такава академично-странна проява като удостояването на Вселенския патриарх от N-ския университет с почетно звание. Е, тук не става дума точно за църковен протокол, но лошото е, че в тези неясни дела на първо място се „спряга” и името на Църквата, при това на цялото Православие.

4.7714285714286 1 1 1 1 1 Rating 4.77 (35 Votes)
1_69.jpgНищо вече не се споменава за заседанията на Св. Синод, чиято лятна сесия започна от 1 юни, вторник. Синодният сайт плътно мълчи, дори не е споменал, че началството му е започнало редовните си заседания. Затова и медиите видимо пренебрегват църковните теми. Единствената новина, която успя да се промъкне, беше за фалшивото писмо, което било пратено за графологична експертиза. Сигурно е пратено, макар че нищо не може да се очаква от една експертиза на „копие от копие”. Архиереи споделят, че още преди да се върнат двамата митрополити, които бяха пратени в Истанбул да видят прословутото писмо, те били съобщили по телефона, че всъщност писмото отвсякъде е фалшиво. Въпреки това интригата продължава. В първия ден на заседанията по предложение на митрополити, членове на Св. Синод, въпросът е бил вкаран в дневния ред, но веднага се контрирало с „нуждата от експертиза”.

Наблюдатели на църковните дела споделят, че изпращането на фалшификата за експертиза е било само за печелене на време, докато „обработят” някои от синодните членове, склонни да подкрепят възстановяването на митрополит Симеон, да се откажат от доброто си намерение. Днес след заседанията синодни служители видели двама митрополити да се качват пред синодната палата в луксозното возило на техен приятел-архонт и са заминали за Шипченския манастир. Там в „приятна обстановка” ще се доизплетат козните. А интригата се свежда до това: да не се възстановява митр. Симеон, отстранен против волята му, а да се проведат избори и с цената на всичко да бъде избран еп. Тихон. За подгласник по изпитаната вече машинация щели да изберат еп. Борис, игумен в Бачковския манастир, който после да се откаже и така да остане само Тихон да бъде утвърден от синода. За голямо съжаление тези информации на Двери.бг обикновено се потвърждават от последващите събития

Същевременно свещениците в Европа, като са видели протеста на мюсюлманските духовници в София преди два дена, са започнали да се организират да дойдат в София след неделната служба по енориите на 6 юни, за да протестират пред Св. Синод за безобразното отношение към техния митрополит. Те многократно вече заявяват, че не искат управляващия митр. Галактион заради неговото недуховно поведение, а и заради своеволното спиране от него на държавната субсидия за свещениците ни, извоювана от Дирекцията по вероизповеданията още през 2003 г. Според техни сведения субсидията вече била злоупотребена от онези, през чиито ръце тя минала, и до тях нищо не е стигнало и няма да стигне. Свещениците писали писма и до патриарха срещу еп. Тихон, когото не искат за свой митрополит – не толкова заради изцепките му пред папата и в интервютата му по въпроси като аборта и пр., а главно заради „предателството му спрямо дядо Симеон”.

4.8857142857143 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (35 Votes)
Измина половин година от първи декември 2009 г., откогато след приемане на синодална наредба Западно- и Средноевропейската епархия беше поставена пред редица нелеки изпитания. Понеже в тези шест месеца се случиха много събития и в София, и в Западна Европа и много хора вече съвсем забравиха, какъв е всъщност коренът на проблема, налага се да нахвърлим няколко кратки бележки по казуса.

Бележка първа: Един злополучен Епархийски събор (осми по ред) направил опит за приемане на нов Устав на епархията, даде възможност за изкушението на викарния епископ (Тихон) директно и публично да пообщува с епископа на Рим. Проблемът не беше във факта на общуването, а в засилената медийна публичност, защото, както е известно, въпросният викарен епископ нито е бил първият, нито последният православен архиерей, общувал така директно с папата. Обаче по-важното е, че ако някой викарен епископ иска да дава изявления пред папата, той винаги може да отиде и да го направи, без значение дали митрополитът му ще благослови, ще запрети или изобщо няма да знае за това.

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (12 Votes)
1_32.jpgОт 26 до 28 май в Ню Йорк се проведе Събрание на всички канонични епископи от православните Църкви в Америка под ръководството на архиеп. Димитрий (Гръцка архиепископия на Америка под юрисдикцията на Вселенската патриаршия). Присъстваха 56 епископа с различен ранг. Епископското събрание е в изпълнение на решенията на IV пресъборно всеправославно заседание от Шамбези от юни 2009 г. За читателите на Двери предлагаме коментара на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф като непосредствен участник в събранието, което завърши днес.

Интересни въпроси се подигнаха още в началото на Епископското събрание на 26 май. Освен предложението Цариградският патриарх Вартоломей да се премести с канцеларията си в столицата на САЩ – Вашингтон, което въобще не беше коментирано впоследствие, с недоумение някои йерарси коментираха изолацията, която нашите събратя в Шамбези проявиха спрямо нас, приемайки решения за православните в Северна и Централна Америка, без да поканят поне един представител на диаспората от този район. Стана така, че ние получихме само правилата за нашата бъдеща дейност, едно от които е  необичайно за нас, т. е. да приемаме решенията единодушно само с взаимно съгласие (consensus), макар да имаме друго становище по въпроса (тук).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)
1_2.jpgОбръщам се към екипа на портала „Двери БГ” с молба за уточнение по повод на неотдавнашна публикация, озаглавена „Старозагорска ли е Западно- и Средноевропейската епархия”. Повод за статията е определянето от Старозагорския митрополит Галактион на свещеник за българската църковна община в Барселона, а едно от посланията на автора й гласи, че за свещенослужение в Барселона е необходимо одобрението на Тивериополския епископ Тихон, регистриран в Испания като глава на юридическото лице „БПЦ Испания”.

За избягването на недоразумения, полезно е да се подчертае, че тук се засягат два независими въпроса. Първият е този за свещеническото назначение: по него аргументирано изказаха мнението си Църковното настоятелство на барселонската църковна община (тук) и юристът д-р Христо Беров (тук). Вторият въпрос касае ролята на „БПЦ Испания” в испанските църковни въпроси.

Въпросите са независими поне по две причини.

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.