Мобилно меню

4.8095238095238 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (42 Votes)
1_2.jpgМиналата седмица се проведе заседание на Междуправославната подготвителна комисия за Светия и велик събор на Православната църква, чието свикване се подготвя поне от половин век. В тази връзка сега се повдига въпросът за диптисите или за реда на старшинство сред православните църкви. Това е неприятен за повечето от църквите въпрос, който заплашва да разклати статуквото. Диптисите (често неправилно изписвани и изговаряни като „диптихи”) са едно много просто нещо. Това е списъкът на петнайсетината автокефални православни църкви, подредени по някакво старшинство: първо патриаршиите по тяхно старшинство и сетне архиепископиите по тяхно. Според това трудно обяснимо и донякъде нелогично старшинство в началото са древните патриаршии Цариградска, Александрийска, Антиохийска, Йерусалимска. Това напомня за прочутата древна пентархия, от която е отпаднал Рим. Отделен въпрос е, защо Йерусалимската патриаршия, майката на всички църкви, е на четвърто, а не на първо място, примерно. Но тук не му е времето на такъв коментар. Само да се отбележи, че това прословуто старшинство е зависимо от поредица фактори, като сред най-важните са даденостите (от чисто политическо естество) през византийските времена.

В края на 16 век в числото на петте патриаршии влиза Руската църква (през 1589 г. – по времето на цар Борис Годунов). Но далеч преди 16 век патриаршеско достойнство са получили първо Българската православна църква (927 г.), после Грузинската (1010 г.), а някой век след нея - и Сръбската (като патриаршия на Печ, 1346 г.).

4.8208955223881 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (67 Votes)
1_25.jpgМесец ноември 2010 г. ще се окаже доста усилен месец за ръководството на БПЦ-БП в юридически и канонически контекст.

На първо място: Както можеше да се предполага, за първи път беше осъден висш духовник за дискриминация. Всъщност, в интерес на обективността, трябва да бъде казано, че Комисията за защита от дискриминация (КЗД) de iure и de facto не осъжда никого, а констатира наличие на дискриминация, защото КЗД не е съдебна инстанция, въпреки че решенията й се обжалват пред Върховния административен съд (ВАС). Впрочем самата КЗД, която е решавала в ad hoc състав по Преписка № 110/2009 и е излязла с Решение № 259 от 23.11.2010 г. (решението ще се публикува на интернет-страницата след влизането му в сила, т.е. ако в 14-дневен срок не бъде обжалвано пред ВАС), е констатирала наличие на дискриминация, упражнена от страна на висш клирик на БПЦ-БП, който заема една много сериозна длъжност. За да нямаше подобно решение, просто този клирик можеше да се извини, т. е. просто да се покае, да поиска прошка от други грешници, точно като всички нас. Защото все пак Евангелията дават достатъчно свидетелства за това, как Иисус Христос помага на недъгави. Друг е въпросът, доколко висшият клирик (без висше образование) е разбрал милостта на Христос, за да не търси жертвите на Бога сред хората, които са със затруднения в придвижването. Явно наистина всеки постъпва според ума си (Рим. 13:5), доколкото, разбира се, го употребява, като чете Евангелията.

4.5657894736842 1 1 1 1 1 Rating 4.57 (76 Votes)
1_65.jpg„През тези дни слушам с нарастващи изумление и раздразнение как българското духовенство ще спаси детето ми от разгула и безпътицата, които със сигурност го очакват, ако продължава да е продукт на моето възпитание и родното образование.” Това пише в блога си една майка  по повод посланието, което е получила от дебата за въвеждането на вероучение в българското училище. Веднага трябва да отбележим, че тази жена явно не е благочестива енориашка, не ходи редовно на църква, не е участвала в литийното шествие в София. Тя е от онези майки, които кръщават децата си заради традицията. Не е атеистка, но не вярва в Бога с вярата на Църквата, подозрителна е към институционализираната религия и поради всичко това е противник на въвеждането на вероучение в училище. С една дума – това е средностатистическата българска майка, от онези 87 процента православни в България, които Църквата иска да убеди в необходимостта детето им да учи Православие (защото, нека не забравяме, че независимо от решенията на държавно ниво последната дума за това, дали детето ще учи религия или не, принадлежи на родителите). В същото време тази жена е интелигентна, обича децата си, грижи се за тяхното възпитание и образование и вероятно дава най-доброто от себе си, за да ги направи хора. Нека погледнем какво каза Църквата на тази майка през изминалия месец, когато се дискутираше преподаването на Религия в училище:

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)
1_82.jpgПо повод решението на Съвета на Европа да се премахнат обръщенията „майка” и „баща” като „сексистки”, както и желанието на Шотландската епископална църква да не използва за Бога местоимения в мъжки род ми се ще да кажа няколко думи.

Тези тенденции, прочее, далеч не са съвсем нови, просто днес вече преминават и на официално политическо ниво. Доколкото знам, съществува и идеята в документите на новородените деца да не се споменава техният пол, тъй като той е въпрос на „свободен избор”. С други думи, налице е последователното разгръщане най-малко на две доктрини – едната е за т.нар. „свободен избор”, за свободата на волята, а другата – на езиково равнище, което означава ни повече, ни по-малко – на нивото на мисленето, на ЕЗИКОВИТЕ СТРУКТУРИ.

4.6060606060606 1 1 1 1 1 Rating 4.61 (132 Votes)
разколнициДнес се навършиха шест години от акцията на българската прокуратура срещу незаконното владеене (от 1992 г.) на храмове, манастири и други църковни имоти от отцепниците от БПЦ, известни като разколниците. Кой си спомня днес за това? Синодният сайт в тия горещници се задъхва от провинциални (лат., съответно епархийски, грц.) църковни акциденции и не мисли да се сеща за датата 21 юли 2004 г.

Бяха минали година и половина от влизането в сила на новия Закон за вероизповеданията. Многократните подкани от Св. Синод към отцепниците да се върнат в единството на Църквата не даваха резултат. Тогава синодът се бил обърнал към главната прокуратура. Тя е решила, че има основания да спре фарисейското отношение на властта към родната Църква, измъчваната 12 години от политически предизвикания разкол. Така се стигна до днешния ден през 2004 г. Пак беше юли и беше горещо. Директорът на вероизповеданията беше в командировка в чужбина и естествено не беше уведомен за плановете и действията на прокуратурата – държавните служители от изпълнителната власт нямаха и не можеха да имат участие в тях. Полицията изпълни разпоредбите на главната прокуратура. Някои полицаи се поддадоха на провокациите на разколниците, подкрепени и насърчавани от политици от уж демократични партии, и употребиха повече сила, за което разколниците заведоха дела в Страсбург. Но в крайна сметка Св. Синод, отделните митрополии и преди всичко вярващите си влязоха във владение на принадлежащите на БПЦ – Българска патриаршия православни светини.

Оттогава една палатка на мястото на комунистическия мавзолей отброява дните и годините от възстановяването на правдата, а хората край нея неправедно чакат да получат милиард и половина народна пара. Истината е, че тези хора твърде много намаляха. Приватизираните на практика храмове им бяха отнети и те останаха без препитание. Така волю-неволю преобладаващото мнозинство от тях се върна към каноничната църква. Запазиха им санове и постове, някои от тях днес са митрополити, други са архиерейски наместници и пр. - все властови позиции. Останаха шепа църковни екстремисти, при това повечето загубили качествата на клирици. Продължават да вярват на обещанията на употребилите ги политици в расо и в цивилни дрехи. Безизходицата ги дели и цепи, противопоставя ги помежду им. Но не им идва умът. Докога ли?

Преди шест години разколът в БПЦ беше преодолян - с външна намеса, както и беше създаден. Защото не се намериха сили у далите свещени обети клирици (не знам дали да ги наричаме духовници) да поставят Иисус Христос, вярата и доверието на народа над личните амбиции и нечисти интереси. И най-лошото е, че както разколът беше оправдание за недостатъчно изпълнение на църковническия дълг, така и преодоляването му създаде чувство на измамна сигурност от типа „Видяхте ли? Ние бяхме правите!”. Лошо е, защото на входа за вечния живот не слушат нашите въпроси и твърдения, а те задават въпросите…

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.