Мобилно меню

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (70 Votes)
1_85.jpgЧерногорските напъни за самостойна нация и църква са много интересни. Като явление са от типа "нищо ново под слънцето". Но едва ли е без значение, че като автономна църква те започнаха с фал-старт преди петнайсетина години не къде да е, а в софийската църква "Св. Параскева", тогава бастион на родните разколници (можете да се досетите какво правителство имахме тогава). Сега поддържаната от държавната власт в Черна гора неканонична и непризната от никого по света църковна формация прави "мръсни номера" на майката-църква - Сръбската.

Ако човек рече да злорадства, ще напомни как същата църква и нейната държава създадоха една нация и църква в територията на кралство Сърбия (после Съюзна федеративна  република Югославия), за да я откъснат от родните й братя - българите и тяхната църква. Сега сърбите сърбат попарата на това, което сами въведоха в употреба.

Държавата в Черна гора си има своя политика, която ни е много позната, защото е все по един и същи модел внушавана. За нея няма православни ценности, има православни плакати, които трябва да заградят като параван държавнически, културен и не на последно място икономически недостиг. Това също не е непознато, особено като погледне човек у нас грижата на някои държавници за мощи и за църкви и манастири, в които самите те не вярват и в които се кръстят, само когато ги снимат. А пребиваването на нашия премиер през тези дни в Черна гора си е чиста случайност! 

Жалко обаче за изгонения свещеник. Защото едва ли ще е последният, щом някои са се поддали на този бяс.

4.925 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (80 Votes)

Две години от отнемането на българския храм в Букурещ

Да започнеш строеж на църква в Йерихон, уж имайки само устното съгласие на Йерусалимския патриарх, звучи наистина несериозно. Строежът на храм не е като да издигнеш палатка и след ден-два да си я сгънеш и прибереш. Как са могли румънците да започнат строеж на храм в Йерихон, който да продължава години наред, без да се притесняват, че нямат съгласие за строеж от страна на Йерусалимската патриаршия? За да се стигне до прекъсване на евхаристийно общение от страна на последната, представете си до каква степен са били обтегнати отношенията между Майката на църквите, както се нарича от древност тази патриаршия, и Румънската църква!

Спомняме си датата 29 май 2009 г., когато духовници, представители на Българската православна църква, понеже нямали специален писмен документ от страна на Българската патриаршия, не бяха приети на сериозно от представителите на Румънската патриаршия при приемане-предаването на храм „Св. пророк Илия” в Букурещ, използван от 1954 г. от българската църковна община (виж https://dveri.bg/content/view/9075/33/).

4.8356807511737 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (213 Votes)
1_96.jpgМиналата седмица беше страстна и ние като едни верни християни, като едни непоколебими православни се втурнахме страстно към своите страсти. В светския смисъл на думата, разбира се – претрупани трапези, натъпкани стомаси, харчене на пари за удоволствия, похоти плътски и така нататък. Преводът на „страстна“ е „страдалческа“. И ние страдахме, не е като да не страдахме. Но без съпричастност към Христос, а съвсем по човешки и даже не по човешки, щото човешкото у нас вече сме го заместили с някаква желеподобна празнота. Розовееща на цвят. Страдахме целокупно пред телевизорите, страдахме с героите от тъпите сериали и още по-тъпите новини. Страдахме на опашките за месо навръх Разпети петък. Сами себе си разпнахме между агнешките бутчета и ярешките плешчици. Между мола и кафенето. Между масата и телевизора. Те такова ни е цялото празнуване, такава безмозъчна ни е цялата работа, затова сме тук, където сме и на никого нямаме право да се сърдим. Винаги ми е било чудно как така безумната тълпа не търси смисъл в околните събития, в битието си, в „знаците“, които ще й избодат очите. Не. Няма такива филми. Празник означава само едно и единствено нещо, без многозначност и подтекст, на безумната тълпа повече смисли й не трябват, за какво са й, само да й развалят онова удобно и безметежно умопомрачение, появяващо се след преяждането и препиването... Кръвта слиза от главата и сърцето накъм стомаха, където се бори да преодолее натрупаните вещества, а в главата и сърцето остава замъглението, празнотата. Прасчо се разсърдил на Мечо Пух, че докато той самият отишъл да вземе лъжица, Мечо Пух излапал всичкия медец с пръсти, седял си така претъпкан, едва дишал и гледал с премрежен поглед. „Мечо Пух, защо ме излъга, нали ми обеща да ме чакаш, нали сме приятели, нали това е по-важното!?!“, простенал Прасчо. Мечо Пух все пак си направил труда да му отговори: „Млъквай бе, свиня!“. Дотук с приятелството и другите светли чувства. На празника е важно да се натрепеш, останалите неща са само украшения и финтифлюшки, нали така?

4.741935483871 1 1 1 1 1 Rating 4.74 (31 Votes)
1_97.jpgНастоящото изложение има за цел да анализира принципа “Религиозните институции са отделени от държавата”, заложен в чл.13.2 на Конституцията от 1991 г. От една страна той е знак за приемственост с предходните български конституции, според които “църквата е отделена от държавата” (чл. 78. 2, Конституция от 1947 г. и чл. 53.2 Конституция от 1971 г.). От друга страна новата редакция допринася за демократизирането на отношенията между светското и религиозното начало. Тя отчита верското многобразие в страната като заменя по-ограниченото понятие “църква” с плуралистичното “религиозни институции”. Остава обаче въпросът: Какво се е променило в съдържанието на принципа за отделяне на религиозното от държавното след премахването на монопола на атеизма у нас?

Липсата на отговор за границите между религиозното и държавното начало може да доведе до объркване и напрежение в българското общество при решаването на свързани с религията проблеми, напр. изучаването на религия в държавните и общински училища, употребата на религиозни символи в обществени учреждения, участието на представители на държавната власт в религиозни ритуали и др. Неясното съдържание на принципа: “отделяне на религиозните институции от държавата” създава условия за едно случайно и произволно тълкуване от страна на отделни институции и чиновници при прилагането му в конкретни ситуации. По този начин еднакви казуси могат да получат различни и даже противоречащи си решения.

4.7948717948718 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (78 Votes)
1_20.jpgЗападно- и средноевропейската епархия получава субсидия за скромна добавка към издръжката на своите клирици. Никой от тях не може да се издържа преимуществено и само от тази държавна помощ, поради голямата разлика в жизнения стандарт в България и в страните от Западна и Средна Европа. Повечето от нашите свещеници зад граница са като Христовите апостоли – имат и други професии и се трудят усилно и на други поприща, за да издържат семействата си.

Но субсидията от държавата е важна, защото без нея много от енориите трябва да затворят вратите на храмовете си.

Правното основание на субсидията за Европейската епархия се намира не в Закона за вероизповеданията от 2002 г., а в Закона за българите, живеещи извън република България от 2000 г.

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.