Мобилно меню

4.8095238095238 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (21 Votes)

240px-Exarch Stephen_of_BulgariaЖивотът на Българския екзарх Стефан не е протекъл в спокойно съзерцание. Годините и събитията са отеквали в неговата душа. Произнесените слова и речи, написаните статии са израз на тежки борби и протести срещу многото несправедливости и жестокости. Неговото духовно звание и църковен сан не са могли да бъдат броня, която да го откъсва от живота. Всичко той понася много болезнено и споделя по един забележителен начин.

Навсякъде и всякога Eкзарх Стефан държи здрава връзка с живота, който според него е „най-голям източник за реални поуки”. Това личи особено в неговите „нравоизобличителни, вразумителни и поучителни слова”, в които осъжда нравствените недъзи в обществото.

Забележителни са речите и словата му. Такива са речите му по радио София, в Народното събрание и повече от църковните му проповеди. Всички те са образец на ораторско майсторство. Неговите съвременници свидетелстват за ораторския му талант и пишат: „Просто човек е в недоумение с кого да го сравнява! Нов Йоан Златоуст ли е?”. Многократно писмено заявяват, че той има „много живо слово, чист, изящен, благороден, възвишен и разбираем език”.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

Picture1nОбръщение на о. Атанасий от българския Зографски манастир при подписването на договора между Софийския университет и манастира за дигиталния архив. В словото си библиотекарят на Зограф очертава основните задачи в областта на научното дело, които манастирът възнамерява да реализира през следващите години в сътрудничество с българските учени. Посочени са и основни проблеми в българската историческа наука при осветляването на теми, свързани с църковния живот и реалии.

Ваши Високопреосвещенства,

Уважаеми г-н Ректор,

Уважаеми г-да преподаватели и учени,

Бих искал първо да ви поздравя с вчерашния и днешния празник на светите апостоли, който свидетелства за едно от великите чудеса на християнството. Макар повечето от тях да бяха прости и неуки рибари, те заляха света със светлината на Христовата вяра. В днешния ден тук са събрани предимно учени хора и по повод на събитие, което мисля, че за всички е радостно и което по някакъв начин се явява продължение на дейността на онези неуки апостоли, но в контекста и със средствата на съвременния свят. В този ред от мисли бих искал да се спра върху две основни теми – първо, историята на възникването и узряването на идеята за създаване на манастирски дигитален архив в Университета; и второ, какъв е за нас смисълът от този дигитален архив.

4.8974358974359 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (39 Votes)

noi2На неопитния зрител може да му се стори, че „Ной” е превод на известната ветхозаветна история на съвременен език. Действително, първата половина на епичния двучасов филм на Дарън Ароновски не се отклонява твърде много от библейския канон.

Обаче, колкото повече гледаш филма, толкова по-ясно се проявява религиозният дисонанс и толкова по-ясно изпъква подмяната на ключовите понятия.

Американските киноиндустриалци с лека ръка са произвели съвсем не християнско кино и дори не плоска холивудска приказка за борбата за екология и чистота на околната среда. Напротив, на преценката на зрителя е поднесено пренаписване на Библията, чиста проба постхристиянски апокриф. „Ной” е не само антирелигиозен и антихуманистичен филм, това е ярък пример за размиване и изопачаване на библейските сюжети и понятия.

4.5641025641026 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (39 Votes)

mitКакто става дума в новината за утрешните митрополитски избори в Русенска епархия, наблюдатели поставят на първо място четирима от деветте кандидата, включени от Св. Синод в списъка на достоизбораемите. Нека погледнем техните кандидатури през призмата на обществения им образ, който те сами са създали с работата си като епископи на БПЦ. И който всъщност не е толкова известен дори на църковните среди у нас.

Главният секретар еп. Наум е добре известен в цялата ни Църква, има натрупан голям аминистративен опит. Докато патриархът все още пребиваваше в Русе, той периодично посещаваше служебно Русе, за да докладва на патриарха различни въпроси, така че и русенци го опознаха. Имаше и добри резултати при изборите във Варна, но те не бяха достатъчни, за да го вкарат в двойката.

4.6883116883117 1 1 1 1 1 Rating 4.69 (77 Votes)

snimka17Думата буна е сродна с глагола буня, подбуждам. Исторически се свързва с опити за въстания в Северозападна България като Димитракиевата буна, Тимошката буна и пр. Там опитите са били благородни, но неуспели по редица причини. В Неврокопска епархия опитите обаче са мерзки и вероломни, и при това… свързани със Северозападна България, тоест с Видинска епархия.

В Неврокопска епархия почина митрополитът й Натанаил след дълго и тежко боледуване. С много сълзи на обич и признателност го изпратиха клирици, монашестващи и миряни от цялата страна и от няколко други поместни православни църкви в присъствието на патриарха, митрополити, епископи. Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, както е редно, определи за наместник на овдовелия митрополитски престол (и тук като във Варна – напук на изявеното желание от свещенството) престарелия Видински митрополит Дометиан (роден през 1932 г.). Той до 40-ия ден от смъртта на „обичния си събрат”, както „през сълзи” нарича покойния Неврокопски кириарх, въобще не стъпи в епархията, която иначе с готовност прие да ръководи и да получава удвоената си митрополитска заплата. Затова пък на няколко пъти изпрати своя видински протосингел архимандрит Антим – къде официално, къде тайно, да изпълнява някакви негови поръчения. Владиката не контактуваше с местния си викарий и протосингел, нито с епархийския си съвет, защото си имал доверие само на архимандрит Антим. Дори се опита да го вкара да участва и в заседание на Неврокопския епархийски съвет на 3 декември, но съветниците основателно не го допуснаха. Това не спря архимандритчето да шета и да кадрува из чуждата епархия, докато накрая си показаха рогата и няколко (ново)разколници от Санданската духовна околия. Там за подкрепа се появи и един одиозен „синдикалист” от КТ „Подкрепа”, небезизвестният Христо Латинов. И нещата наистина загрубяха. Владика Дометиан по коледните празници сутринта плачеше над гроба на „събрата” си, следобед петнеше паметта му, като го обвиняваше в какво ли не; сутринта на светата литургия изобличаваше сеещите разделение, наричайки ги дяволи, а следобед ги поставяше на ключови позиции, от които те сами са отпаднали поради свои немалко прегрешения. Така двуликият църковен Янус надмина себе си.

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.