Дойде им „вторият акъл” на гърците. Видяха, че тия истории с непрекъснатото шетане из каноническата им територия на чужди предстоятели на поместни Православни църкви вече е станало съвсем противоканонично и Синодът взе решение да ги постави под свой контрол. При тях наистина е много наболял въпросът, понеже предстоятелите на няколко от поместните църкви (Цариградска, Александрийска, Йерусалимска, Албанска, Естонска автономна към Цариград) са все гръцки граждани, родени в тази страна. Но когато отделни митрополити почнат да ги канят на посещение в своите епархии без знанието и съгласието на гръцкия синод, нещата наистина излизат от границите на нормалното. Макар и грубо, народът си го е казал много точно: „всяка жаба да си знае гьола”.
Особено много зачестиха посещенията на Цариградския патриарх из различни епархии в Гърция. При това в северната половина на тази страна съществува една странна от каноническо гледище връзка на епархиите с Цариградската патриаршия, от която те са се отделили едва през 1913 г. (право на апелация).
Особено много зачестиха посещенията на Цариградския патриарх из различни епархии в Гърция. При това в северната половина на тази страна съществува една странна от каноническо гледище връзка на епархиите с Цариградската патриаршия, от която те са се отделили едва през 1913 г. (право на апелация).
Естествено, хората му се радват на патриарха, митрополитите и политиците заедно с тях трупат „актив”, но Църквата на южната ни съседка все пак си има глава и той е Атинският архиепископ. Затова едва ли е случайно, че точно около поредното посещение на въпросния патриарх гръцкият синод е обявил онова свое решение.