Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

23084На читателите на Двери предлагаме увода на проф. Димитър Кенанов към българския превод на класическия труд на Емил Калужняцки „Съчинения на Българския Патриарх Евтимий (1375-1393)” от 1901 г., издаден от университетското издателство „Св. Кирил и Методий” през 2011 г. Критическото издание на трудовете на св. Евтимий от известния славист е ненадминато и до днес. Преди две години издателството към Великотърновския университет издаде допълнено издание на оригиналното съчинение на Калужняцки на немски език, а вече е налице и български превод на класическото съчинение.

Близо век преди основополагащия труд на проф. Емил Калужняцки започва същинският научен интерес към св. Евтимий, патриарх Търновски, с опити да се обнародва неговото книжовно наследство. Като съзнава, че Киевското издание на житието и службата за св. Йоан (Иван) Рилски от 1671 г. е библиографска рядкост, на два пъти в Белград о. Неофит Рилски печата „Службы с житиемъ…” (1836 и 1870 г.) за рилския пустинник и небесен покровител.1

4.7090909090909 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (55 Votes)
1_111.jpgВ навечерието на Новата година Св. Синод разпространи своето становище относно методите на асистираната репродукция (т. нар. ин витро и др.), както и за сурогатното майчинство. По отношение на сурогатното майчинство между позицията на БПЦ и тази на другите поместни православни църкви няма различия - както Двери вече писа (тук), сурогатното майчинство е несъвместимо с православния етос и еднозначно се оценява като неприемливо за вярващите. Основният аргумент е, че то разрушава семейството, каквото е установено от Божествения промисъл - като съюз на един мъж и една жена. Но по отношение на методите за асистирана репродукция има разлики. Другите православни църква са по-сдържани в оценките си, като не отхвърлят асистираната репродукция, стига да са съблюдавани определени условия. Позицията на Българската църква е по-близка с тази на Римокатолическата църква, която категорично отхвърля тези методи и не приема прилагането на принципа на икономията. Показателно е разногласието между Руската православна църква и Римокатолическата църква по повод Нобеловата награда за медицина, присъдена през 2010 г. на бащата на изкуственото оплождане Робърт Едуардс. Тогава Ватиканът осъди това решение, докато Руската църква се разграничи от твърдата позиция на Ватикана.

4.9550561797753 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (89 Votes)

DSC06750.JPG

Било е време – в началото, когато християнството е било преследвано. После дошло времето, когато станало позволено. Днес вече то е просто полезно. Горе-долу така изглежда динамиката и последователността на присъствието му в този свят.

Като всяко генерално обобщение и това, естествено, търпи критика. Най-малкото, защото – ще припомни някой – е било време, когато то е било и тържествуващо. Само че и това твърдение търпи доста критика. Тъй като в повечето случаи това християнство, което е тържествувало, е тържествувало в някоя от версиите си, които обикновено определяме като еретически. Показва го историческата справка. Ако не беше така, едва ли щяха да се водят тези толкова дълги и наситени с толкова драматизъм битки за православие. Съществуват, следователно, достатъчно основания да не обръщаме много внимание на тържествуващото християнство. И да се съсредоточим върху изброените три реакции на света срещу него – преследването, позволяването и възприемането му като полезно. Те са и наистина интересните. Та нали Сам Христос е казал: „В света скърби ще имате…” (Йоан 16:33)!
 
Всъщност днес християнството – без значение в коя от своите деноминации – е и преследвано, и позволено, и полезно. Според конкретното място и според конкретните настроения. Някъде е действително преследвано, другаде стои между забраната и това да бъде просто търпяно, а на трети места бива преди всичко полезно. Тези трети места не са малко. Полезното християнство „допринася” за добрите нрави, за така наречения обществен морал, за патриотичното съзнание, за националната идентичност и за какво ли още не. Стига само да не го вземат достатъчно сериозно! В противен случай за много кратко време от полезно се превръща във вредно, остаряло, закостеняло, нетолерантно и т. нат. и т. нат. И никой не си спомня, че отново Христос е казал: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч” (Мат. 10:34).

4.8260869565217 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (46 Votes)
1_9.jpgЖивотът ни се ръководи от закони: божествени, природни, човешки (кой знае защо наричани държавни). И ние много държим на законите, ако са ни изгодни, или пък търсим вратички в тях, ако не са ни изгодни. Но докато божествените ги отричаме, а природните ги „овладяваме”, държавните закони се издигнаха на пиедестал (поне за обикновените граждани като нас и вас). И много се държи да спазваме разпоредбите им, понеже така повелявал законът. Но ако имате възможност, попитайте някой юрист (произволно) и той веднага ще ви каже поне няколко несъответствия между законите. На такова нещо се е натъкнал и Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (ССБПЦ-БП) миналата седмица. В канцеларията му постъпило писмо от КРДОПБГДСРСБНА (това не е грешка в писането, а е Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия), с което искат имената на ръководството на „религиозната общност” Българска православна църква. Само че юристът на ССБПЦ-БП веднага обърнал внимание на същия ССБПЦ-БП, че макар КРДОПБГДСРСБНА да се основава на ЗДРДОПБГДСРСБНА (Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия), чл. 3, ал. 2, т. 6., където пише, че следва да се обявят досиетата на „ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности”, все пак БПЦ-БП не е религиозна общност, а религиозна институция и от една уважавана държавна институция като КРДОПБГДСРСБНА следва да се изразяват по законовия ред.

Защото в Закона за вероизповеданията пише дословно следното: „1. "Вероизповедание" е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция. 2. "Религиозна общност" е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии. 3. "Религиозна институция" е регистрираната в съгласие със Закона за вероизповеданията религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав.” (Допълнителна разпоредба § 1)

4.6315789473684 1 1 1 1 1 Rating 4.63 (76 Votes)
1_51.gifДойде им „вторият акъл” на гърците. Видяха, че тия истории с непрекъснатото шетане из каноническата им територия на чужди предстоятели на поместни Православни църкви вече е станало съвсем противоканонично и Синодът взе решение да ги постави под свой контрол. При тях наистина е много наболял въпросът, понеже предстоятелите на няколко от поместните църкви (Цариградска, Александрийска, Йерусалимска, Албанска, Естонска автономна към Цариград) са все гръцки граждани, родени в тази страна. Но когато отделни митрополити почнат да ги канят на посещение в своите епархии без знанието и съгласието на гръцкия синод, нещата наистина излизат от границите на нормалното. Макар и грубо, народът си го е казал много точно: „всяка жаба да си знае гьола”.

Особено много зачестиха посещенията на Цариградския патриарх из различни епархии в Гърция. При това в северната половина на тази страна съществува една странна от каноническо гледище връзка на епархиите с Цариградската патриаршия, от която те са се отделили едва през 1913 г. (право на апелация).

Естествено, хората му се радват на патриарха, митрополитите и политиците заедно с тях трупат „актив”, но Църквата на южната ни съседка все пак си има глава и той е Атинският архиепископ. Затова едва ли е случайно, че точно около поредното посещение на въпросния патриарх гръцкият синод е обявил онова свое решение.

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.