На неопитния зрител може да му се стори, че „Ной” е превод на известната ветхозаветна история на съвременен език. Действително, първата половина на епичния двучасов филм на Дарън Ароновски не се отклонява твърде много от библейския канон.

Обаче, колкото повече гледаш филма, толкова по-ясно се проявява религиозният дисонанс и толкова по-ясно изпъква подмяната на ключовите понятия.

Американските киноиндустриалци с лека ръка са произвели съвсем не християнско кино и дори не плоска холивудска приказка за борбата за екология и чистота на околната среда. Напротив, на преценката на зрителя е поднесено пренаписване на Библията, чиста проба постхристиянски апокриф. „Ной” е не само антирелигиозен и антихуманистичен филм, това е ярък пример за размиване и изопачаване на библейските сюжети и понятия.

Както става дума в новината за утрешните митрополитски избори в Русенска епархия, наблюдатели поставят на първо място четирима от деветте кандидата, включени от Св. Синод в списъка на достоизбораемите. Нека погледнем техните кандидатури през призмата на обществения им образ, който те сами са създали с работата си като епископи на БПЦ. И който всъщност не е толкова известен дори на църковните среди у нас.

Главният секретар еп. Наум е добре известен в цялата ни Църква, има натрупан голям аминистративен опит. Докато патриархът все още пребиваваше в Русе, той периодично посещаваше служебно Русе, за да докладва на патриарха различни въпроси, така че и русенци го опознаха. Имаше и добри резултати при изборите във Варна, но те не бяха достатъчни, за да го вкарат в двойката.

Думата буна е сродна с глагола буня, подбуждам. Исторически се свързва с опити за въстания в Северозападна България като Димитракиевата буна, Тимошката буна и пр. Там опитите са били благородни, но неуспели по редица причини. В Неврокопска епархия опитите обаче са мерзки и вероломни, и при това… свързани със Северозападна България, тоест с Видинска епархия.

В Неврокопска епархия почина митрополитът й Натанаил след дълго и тежко боледуване. С много сълзи на обич и признателност го изпратиха клирици, монашестващи и миряни от цялата страна и от няколко други поместни православни църкви в присъствието на патриарха, митрополити, епископи. Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, както е редно, определи за наместник на овдовелия митрополитски престол (и тук като във Варна – напук на изявеното желание от свещенството) престарелия Видински митрополит Дометиан (роден през 1932 г.). Той до 40-ия ден от смъртта на „обичния си събрат”, както „през сълзи” нарича покойния Неврокопски кириарх, въобще не стъпи в епархията, която иначе с готовност прие да ръководи и да получава удвоената си митрополитска заплата. Затова пък на няколко пъти изпрати своя видински протосингел архимандрит Антим – къде официално, къде тайно, да изпълнява някакви негови поръчения. Владиката не контактуваше с местния си викарий и протосингел, нито с епархийския си съвет, защото си имал доверие само на архимандрит Антим. Дори се опита да го вкара да участва и в заседание на Неврокопския епархийски съвет на 3 декември, но съветниците основателно не го допуснаха. Това не спря архимандритчето да шета и да кадрува из чуждата епархия, докато накрая си показаха рогата и няколко (ново)разколници от Санданската духовна околия. Там за подкрепа се появи и един одиозен „синдикалист” от КТ „Подкрепа”, небезизвестният Христо Латинов. И нещата наистина загрубяха. Владика Дометиан по коледните празници сутринта плачеше над гроба на „събрата” си, следобед петнеше паметта му, като го обвиняваше в какво ли не; сутринта на светата литургия изобличаваше сеещите разделение, наричайки ги дяволи, а следобед ги поставяше на ключови позиции, от които те сами са отпаднали поради свои немалко прегрешения. Така двуликият църковен Янус надмина себе си.

Наш кореспондент от Берлин ни съобщи подробности около протичането на митрополитските избори в седалището на Западно- и Средноевропейската епархия. При гласуването са участвали 63 епархийски избиратели. Те са значително повече, отколкото в епархиите в страната, понеже участват не представители на духовните околии, а преки представители на всички църковни общини (там не се говори за енория, понеже понятието е трудно приложимо в онези условия).

Най-напред е избрано бюро или комисия по провеждането на избора. В нея са влезли временно управляващият епархията митрополит Григорий Великотърновски, ставрофорният иконом Иван Петкин (Виена), иконом Гоце Христов (Лисабон) и г-жа Ася Теодосиева (Берлин). При първото гласуване, както се и очакваше, гласовете са се събрали около желания кандидат, когото и избиратели най-добре познават – Константийски епископ Антоний, но гласовете са се „разпилели” за втория кандидат. Припомняме, че от устава се изисква да се избере този втори кандидат, събрал повече от половината гласове, за да може и Св. Синод после да избере един от двамата за митрополитския пост.

Е, защо пък за Европа? То у нас с трън да вършееш, няма да намериш по селата свещеник, та ние за Европа ли сега да мислим?! Само че ония българи, дето ги няма по селата, ги има по Европата. Много стотици хиляди сънародници, основно православни (дори и да са мургави), са предимно в южноевропейските страни от Кипър през Гърция, Италия и Испания, та до Португалия. Те там живеят и работят, там раждат деца и хранят семейства, и пращат пари на роднини тук, и повишават потребителските възможности на живеещата в материална невъзможност популация, наричаща се все още българи. Все още преобладаващото мнозинството от тези гурбетчии (думата не се използва официално, вероятно е политически некоректна!) искат да запазят бащината си вяра, да се венчават, да кръщават децата си при български свещеник. И „изведнъж” се оказва, че там, в Европа, православни български свещеници почти няма. Защото по един и половина свещеника за цяла Италия или Испания какво са? А в Гърция почти си нямаме свещеник. Двама българи свещеници там са на гръцка служба, а атинският през последната година си е сменил пребиваването  и никне навсякъде из България, където не си го сял, само и само да не е при сънародниците ни в Атина. Може и да си има лични причини момчето, а пък българите – да не ги е пращал той там, та да им носи греха?!